Президентските избори ще са ключови за по-нататъшното развитие на политическата конюнктура в България. Много наблюдатели смятат, че ако друга партия или коалиция, а не ГЕРБ, спечели, това може да доведе до по-различна формула на властта.

Вече няколко пъти след вот за държавен глава се сменя и управляващата политическа сила.

Във всички лагери вече се обсъждат възможни кандидатури и се пресмятат проценти откъде може да дойде допълнителна подкрепа и дали от догодина ще бъдем представлявани от ляв или десен президент. Дори ще бъдем свидетели на политически ход, какъвто не сме наблюдавали през целия демократичен период от 1989 г.

За първи път от 26 г. има вероятност ДПС да издигне свой кандидат за президент. Лидерите на движението са категорични, че не могат да останат безучастни, щом като при тях стигнала информация, че новосформираната партия

ДОСТ ще номинира Лютви Местан за свой претендент.

"ДПС няма друг избор, освен да предложи подходящ човек, защото не може отцепилият се бивш председател на Движението да си въобразява, че може да се конкурира с нас", коментира активист на либералната формация. Преди време депутатът Четин Казак заяви, че решението дали да има кандидат на ДПС за президент, или да подкрепи друг претендент, ще се вземе, когато се изясни политическата конфигурация.

Много е вероятно новоизбраният оперативен председател Мустафа Карадайъ да е номинираният от ДПС. Той се ползва с доверието на Ахмед Доган, а е бил в ЦИК и познава изборните процедури. Но може да е добре позната обществена фигура, която се ползва с авторитет.

При най-голямата управляваща партия - ГЕРБ, ситуацията все още е неясна. Вариантите за кандидат са няколко - самият Бойко Борисов, еврокомисарят Кристалина Георгиева или вицепрезидентът Маргарита Попова. Технологически няма време за налагане на друга, непопулярна фигура. Премиерът вече намекна, че ако много го ядосат опонентите, ще се яви на изборите като претендент на ГЕРБ. Но при това положение има риск да отслабне управлението, защото не е тайна, че главната заслуга за балансиране между партньорите в правителството и парламента е негова.

"Бойко Борисов е изправен пред сериозна дилема. Ако стане държавен глава, кабинетът ще е нестабилен. Ако пък предпочете да остане министър-председател, има вероятност президент да стане ляв кандидат", коментираха депутати.

Кристалина Георгиева едва ли би предпочела да остави вицепрезидентското място в Еврокомисията, за да наследи Росен Плевнелиев. Освен ако ГЕРБ остане без избор. Маргарита Попова е готова да смени подгласническото с мястото на титуляр на "Дондуков" 2. Но не е ясно дали Борисов ще й се довери.

ГЕРБ би могъл да получи подкрепа от Реформаторския блок, ако той не издигне своя кандидатура поради спорове коя да е тя. В момента е ясно, че и Радан Кънев, и Найден Зеленогорски са варианти. Но реформаторите нямат шанс, ако тръгнат разединени.

"Президентът е обединител на нацията. При тези избори няма да се брои наш или ваш е спечелил, както беше на местния вот. Има значение дали е ляв или десен. Борисов ще постъпи мъдро, ако предложи на РБ техен човек да е вицепрезидент и да подкрепят неговия кандидат", коментира запознат. Според него зад кандидатурата на ГЕРБ може да застанат и хората на Валери Симеонов, който има различно мнение от коалиционния си партньор Красимир Каракачанов.

ВМРО вероятно ще бъде част от лявопатриотичния блок около Георги Първанов, в който ще влизат и земеделци, и еколози, хората на Ковачки и БДЦ. Той вече обяви официално това, което "168 часа" писа още през 2014 г., че има желание да стане президент за трети път, но след един пропуснат мандат. Бившият президент разчита на мажоритарен вот, защото смята, че ще се случи като през 2006 г., когато лично той взе доста повече гласове, отколкото можеше да му осигури БСП.

Много е вероятно столетницата да има своя собствена кандидатура. И то в лицето на Корнелия Нинова. Така тя ще се утвърди като председател. И на втория тур ще има обединение на левите сили.

Ясно е, че Волен Сидеров също ще бъде издигнат от "Атака", но ще бъде еднопартиен кандидат. Неговите гласове може да бъдат важни при втория тур, ако след първия има равни позиции на явяващите се на балотажа ляв и десен претендент, които и да са те.

Във всички политически централи вече се пресмятат цифри и проценти, правят се сметки кой може да донесе избиратели, така че да спечелят изборите. На последния вот ГЕРБ имаше 1 милион привърженици, БСП - 500 хиляди, патриотите - 240 хиляди, реформаторите - 300 хиляди, ДПС - малко под 500 хиляди, "Атака" - 150 хиляди, АБВ - 140 хиляди. Така ГЕРБ и десните плюс Валери Симеонов ще имат 1,4-1,5 милиона души. А левите плюс ВМРО - около 800 хиляди души. Решаваща, както винаги, ще бъде подкрепата на ДПС. Ако гласовете на движението отидат при коалицията на Георги Първанов, той ще е президент отново. Ако хората на Ахмед Доган застанат зад ГЕРБ, държавният глава ще е техен. На конгреса на АБВ Йордан Цонев заяви, че двете партии заедно са печелили избори и ще печелят пак. Но все пак това не е думата на лидера и има още време до окончателното решение.