Решение на ВКС от 2010 г. показва, че в случая на Златомир Иванов ден домашен арест се приравнява на ден в затвора

Златомир Иванов-Баретата вече е излежал повече от 6 г. и половина, каквато е присъдата му, потвърдена от Върховния касационен съд (ВКС) в петък, показа справка на “24 часа”.

Иванов не би трябвало да влиза в затвора, ако при изчисляването на наказанието му се има предвид тълкувателно решение №1 от 2010 г. на ВКС. Според него по всички неприключили наказателни производства към 14 април 2009 г. всеки ден под домашен арест на осъдения се приспада като 1 ден в затвора.

Златомир Иванов е арестуван от агенти на ДАНС на 6 февруари 2009 г. Обвинен е като лидер на група за разпространение на наркотици и убийства, което обаче не се доказа. На 28 януари 2010 г. мярката му за неотклонение е променена от задържане под стража в домашен арест. Изтърпява я до 20 май 2016 г., когато ВКС го осъди окончателно, т.е. 8 г. и 3 месеца до днес.

Наказателното производство срещу Баретата започва през февруари 2009 г. На 14 април същата година парламентът променя Наказателния кодекс в частта за приспадането на домашния арест от присъдата (чл. 59, ал. 1). Дотогава всеки ден домашен арест се приспада от наказанието в съотношение 1:1.

С промяната в НК 2 дни домашен арест се смятат за 1 излежан от влязлата в сила ефективна присъда “лишаване от свобода”.

След законодателната промяна започват

противоречиви

съдебни решения

по приспадането

на ареста вкъщи

от присъдите

Например за задържан под домашен арест от 2008 до 2011 г. периодът се разделя на две - до влизане в сила на променения член от НК на 14 април 2009 г. му приспада домашния арест от присъдата 1:1, а след това - 2:1. Тогава Министерството на правосъдието иска от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС да тълкува приложението на закона. Решението излиза на 17 юни 2010 г. То е подписано единодушно от тогавашния председател Гроздан Илиев и всички съдии, включително от настоящия шеф на наказателната колегия Павлина Панова.

В мотивите си магистратите изтъкват, че за всяко престъпление се прилага закона, който е бил в сила по време на извършването му.

Златомир Иванов напимер е обвинен за деяния от 2003-а до февруари 2009 г., т.е преди промяната в НК за приспадането на домашния арест. Посочва се още, че се прилага най-благоприятният за осъдения закон, докато тече наказателното преследване, въпреки промените в нормативните актове.

“Да, тълкувателното решение е приложимо и в случая със Златомир Иванов, това е мнението на всички юристи. Според него той е излежал присъдата си.

Освен ако при определянето на наказанието не се действа тенденциозно за пореден път. Към 14 април 2009 г. наказателното производство срещу него не е било приключило”, казва пред “24 часа” Марияна Тодорова, адвокат на Златко Баретата.

Прокуратурата все още не е изчислила колко и дали Златомир Иванов ще лежи в затвора. Той още е на свобода. В присъдата се посочва, че съдът приспада времето, когато Баретата е бил задържан, както и домашния му арест, но не се посочва в какво съотношение. Това трябва да определи прокуратурата, която привежда в изпълнение наказанието и следи за изпълнението му.

След влизане в сила на тълкувателното решение на ВКС за приспадането на домашния арест от присъди започват множество дела на затворници, показа проверка на “24 часа”. Техните наказателни производства са отпреди 14 април 2009 г., когато влиза в сила промененият текст от чл. 59 на НК. Те са билипод домашен арест преди и след тази дата, но ограничителната им мярка вкъщи е приспадната в съотношение 2:1. Всички осъдени печелят делата си и дори след това

съдят

прокуратурата

за надлежано

в затвора

Делото срещу Златко Баретата започна в Софийския градски съд през 2010 г. Той редовно се явява на заседанията. През януари 2013 г. го простреляха пред Съдебната палата. След опита за убийство Иванов е пенсионер по болест и все още ходи с патерици.

Основният свидетел по делото срещу него, който поддържа показанията си до края, е Димитър Вучев-Демби.

Според разказа му Иванов се намесил на наркопазара в София в края на 2003 г. след убийството на Константин Димитров-Самоковеца и мистериозното изчезване на Мето Илиенски. Организацията на Баретата, наречена “Фирмата”, разпространявала марихуана, екстази, амфетамини и хероин. Според делото Мартин Станков-Рашо и Антон Савов-Тони Мамата стоят под Златомир Иванов в йерархията. През 2004 г. Рашо се вижда с Демби, дотогава близък с разстреляните Косьо Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна. Предлага му да се включи във “Фирмата” и да ръководи оперативно наркоразпространението. Рашо обаче бил по-близък до Баретата и скоро Демби бил изгонен. Оттогава той търсел възмездие и с помощта на полицията правил всичко възможно, за да докаже престъпления, извършвани от “Фирмата”. В тази организация Евгени Евгениев отговарял за хероина, Иван Величков - за амфетамините и марихуаната, а за кокаина - Тони Мамата и Рашо. Всеки район на София, който се покрива с районните полицейски управления, си имал отговорник, който отчитал парите на Мамата и Рашо, а те - на Златко Баретата в дома му.

По време на процеса друг от свидетелите - Тихомир Георгиев-Тишо Боксьора,

се отрече от

показанията си

и съжали, че е

натопил невинни

хора

Същото казва и по другото дело срещу Тони Мамата в спецсъда. През 2007 г. той е бил охранител на Рашо и тогава убива наркодилър в Елин Пелин. С обещание да намалят присъдата му е склонен да свидетелства срещу Баретата, но след това влиза в затвора за 17 г. Боксьора е човекът, който дава данни и за това, че убийството на пернишкия дилър Румен Стефанов-Алф е организирано от Баретата. Той е оправдан по това обвинение.

От показанията си се отказа и Габриел Боцев-Жабата, срещу когото има няколко дела за разпространение на дрога.

Друг от свидетелите е Марио Божков, който според полицаи е готов да уличи в престъпление всеки, ако има изгода от това.

След арестите на хората на Златко Баретата и Таки на пазара на наркотици се опитаха да надделеят Стефан Бонев-Сако, Йосиф Йосифов-Йоско Костинбродския, Христо Ширев-Боксьора и още няколко по-дребни играчи. Техните групи обаче бяха арестувани месеци след сформирането им. Срещу тях има дела в спецсъда, който пое всички разследвания за организираната престъпност от 2012 г. насам.

Данчо Пръча е

на свобода заради

счупена ръка

На 12 февруари т.г. ВКС потвърди 8 г. затвор за Йордан Тонов-Данчо Пръча от Враца. Осъдени бяха и членовете на групата му за разпространение на наркотици, сводничество и рекет. Това са Калин Петков, Милен Цонков и Никола Николов. Те са вече в затвора, но не и лидерът на бандата, потвърди пред “24 часа” прокурор Камелия Трифонова.

Данчо Пръча представил документи от лекарска комисия, според които не може да лежи зад решетките, и прокуратурата нямало как да ги отхвърли. Причината - усложнения след счупване на лявата ръка. Така вече 3 месеца и половина наказанието за Данчо Пръча е отложено, а той се радва на свободата.

Бандата на Пръча е разбита на 14 октомври 2008 г. Според прокуратурата от 2002 г. насам той работил заедно с Митьо Очите и контролирал продажбата на дрога и проститутките в области Враца и Монтана, както и в Слънчев бряг. Митьо Очите осигурявал дрогата и вземал част от печалбите. През март 2007 г. Очите влиза в затвора в Белене, а Пръча продължава да работи сам още година и половина. 

Тони Мамата и Рашо са клиенти на спецсъда

Зам.-шефовете във Фирмата на Златко Баретата са Антон Санов-Тони Мамата и Мартин Станков-Рашо. Те двамата заедно с Добрин Синигеров-Голямата Муна, Росен Петров-Животното и Генчо Романски успяха да се укрият при арестите от началото на 2009 г.

Тони Мамата се предаде през февруари 2011 г. Година по-късно същото направи и Рашо. Срещу останалите 5-има от групата на Златко Баретата започна дело в Специализирания наказателен съд по същите обвинения. Осъдиха ги, отмениха им присъдите и процесът започна отново през 2014 г. През февруари 2015 г. Мартин Станков-Рашо и Росен Петров-Животното се признаха за виновни и сключиха споразумения. Рашо влезе в затвора за 4 г. и още е на топло.

Росен Животното обаче остана на свобода въпреки присъдата заради операция на менискуса.

След негово участие в погрома над Българския футболен съюз (Животното е дългогодишен тартор на ултрасите на ЦСКА) главният прокурор разпореди проверка защо не е в затвора. Оказа се, че бившият ръководител на спецпрокуратурата Светлозар Костов е разрешил отлагането на влизането му в затвора по здравословни причини. Магистратът бе наказан за това от ВСС.

Делото срещу Тони Мамата още продължава в спецсъда. Там е и второто дело по Фирмата - срещу Добрин Синигеров и Генчо Романски. Свидетелите са същите, както и по приключилото дело срещу Златко Баретата - Демби, Тишо Боксьора, Габриел Жабата и Марио Божков.

Митьо Очите

консултант във

фирма на Иванов

На 15 март 2016 г. Димитър Желязков-Митьо Очите се яви като свидетел по друго дело срещу Златко Баретата в спецсъда, което още не е приключило на първа инстанция. Там той обясни, че е консултант в бургаския клон на охранителната фирма “Аркус”. Тя е основана от Златомир Иванов и до днес охранява бинго зали, които съпругата му управлява.

Очите се запознал с Баретата през 1995 г. във фитнес.

Той не отговаря конкретно на въпрос на прокуратурата дали знае на кого е фирма “Аркус”. Организацията за продажба на дрога на Митьо Очите е разбита през април 2007 г. С него са арестувани още 12 души, които по-късно отидоха на топло. След година в килията Желязков сам призна, че е бил ръководител на престъпната организация, и сключи споразумение с прокуратурата. Излежа изцяло наказанието си от 4 г. и 10 м. Първо беше в затвора в Белене, но след това го преместиха в общежитието в “Казичене”, което е с лек режим. Очите излезе на свобода през 2012 г. и оттогава не се е замесвал в скандали и престъпления.

Таки е чист пред закона

Според МВР и прокуратурата до началото на 2009 г. в София и части от страната действат основно две големи групи за разпространение на дрога - тази на Златомир Иванов и на Христофорос Аманатидис-Таки, свързан с ВИС-2. Докато за Баретата и последната инстанция на съда потвърди, че е наркобос, то Таки не се изправи пред Темида. 

Натурализираният грък изчезна от България още преди арестите на приближените му. Бягството му съвпадна по време с ареста на Златко Баретата - началото на 2009 г. Интерпол го издирваше с червена бюлетина няколко години.

През 2015-а прокуратурата свали обвиненията срещу Таки за това, че е ръководил наркобанда. Това се случи, след като самият Аманатидис чрез адвокатите си поиска делото му да се разгледа в съда или да свалят обвиненията срещу него. И оттогава е свободен, но няма данни да се е прибирал в България. Развива строителен бизнес в чужбина.

За разлика от него най-приближените му от миналото са клиенти на спецсъда. По делото, известно като Бандата на чуковете, подсъдими са Любомир Симеонов-Чука, Радостин Бързанов-Радо Слънцето, Камен Балбузанов-Куката и още 12 от т.нар. лейтенанти в организацията на Таки. Сред тях бе и Борис Борисов-Белята, който беше убит през февруари 2015 г. до затворническото общежитие в “Казичене”. Според прокуратурата той е третият ръководител на наркоорганизацията след избягалия Таки и безследно изчезналия Христо Вартерян-Ицо Исуса. Делото срещу Бандата на чуковете още не е приключило на първа инстанция.

През 2010 г. бяха осъдени 7 души, които са били на по-ниско ниво в йерархията от подсъдимите в спецсъда. Те вече изтърпяха наказанията си.