250 млади между 18 и 29 г. са на подпис в бюрото по труда

Когато сегашният кмет на Котел Коста Каранашев спечелил изборите миналата есен, съветникът му по ромските въпроси Курти Колев го посъветвал да уважава всички и да обръща внимание на всеки проблем.

Котленският кмет го каза другояче: “Формулата ми за етнически мир е

да им слугувам, но

никой да не ми се

качва на главата

Ако си добър с хората, и те се отнасят добре с теб.” Хващам го на път към циганската махала “Изток” - неин жител го помолил да провери дали може да вземе кредит от банка.

“Откакто съм кмет, 1200 души са минали през кабинета ми. Най-често питат за работа. В общината 250 души на възраст между 18 и 29 г. са на подпис в бюрото по труда. По-възрастните са около 800. Не ги деля на цигани и други”, добавя кметът. Той знае, че на последното национално преброяване през 2011 г. най-много хора са се самоопределили като роми в общините Котел и Ихтиман, но не може да конкретизира. Неговата мярка е по на едро: по една трета в общината сме българи, роми и турци, сочи той. При общо 19 800 жители.

Изглед от ромския квартал в Котел - общината с най-много роми в страната

Курти Колев е по-конкретен: “На книга ромите от 2011 г. в нашата община са 4790 човека, но реално са повече. Не всички са посмели да признаят етническия си произход, защото се страхуват от дискриминация на трудовия пазар.”

Съветникът по ромските въпроси не спестява, че шумно прокламираната преди време у нас “Декада на ромското включване” е пълен провал. Има интересен отговор на въпроса дали е правилно да се казва роми или цигани. Обяснява: “Зависи от интонацията и най-вече как те възприема човекът срещу теб”.

Жестокия побой на цигани над българи в Раднево тук коментират, че тези неща при тях са изживени преди 30 години. Едно от обясненията е, че в ромската махала на Котел

нямало мюсюлмани

и хората не се турчеели. “В махалата са християни, евангелисти, защото и тук православната ни църква закъсня да спечели хората, но няма нито джамия, нито ходжа”, твърдят местни. Което не пречело преди време, сега по-малко, тук ДПС да има силни позиции.

Кметът на община Котел Коста Каранашев

Освен това животът в планината е по-суров и сплотява хората. “Безработицата сред нашите роми е голяма. Някои са в горското стопанство, но основно се занимават с бране на гъби и билки. Най-тежко е през февруари и март, когато последните финансови запаси от есента са се изчерпали, а новите гъби не са излезли”, споделя кметът Каранашев. Като местен той познава поколения от тукашните роми - като види дете на пазара, знае и баща му, и дядо му, хвали го Курти Колев.

В махалата има 10-12 пункта за изкупуване и преработка на гъби, половината ги държат роми. “Бумът е след 24 май, сега започнаха да излизат пачи крак и челядинки”, обяснява собственичката на единия от тях Иванка Тодорова. “В района има и много трюфели - скъпи са, но нашенци ги експлоатират много жестоко и скоро ще изчезнат”, намесва се в разговора Илиян, съпругът на Иванка.

“Какво да им се

сърдиш, гладни хора, но и контролът трябва да е по-строг, сега търсачите на гъби изкопаха гората и находищата ще загинат”, ядосва се той. Всъщност циганските махали в Котел са две. В едната живеят към 200 души, а в квартал “Изток” са десетина пъти повече. И тук повечето къщи за незаконни, но са масивни и никой не мисли да ги премахва. “Махалата е на баир, какво да го прави общината този терен, ако събори къщите", чуди се кметът. За него е по-важно, че в “Изток” отдавна

канализацията и ВиК

мрежата са за

основен ремонт

и трябва да се търсят пари за него.

Освен от гъби махалата все още се вълнува и от килимарство - отколешен, но отмиращ местен поминък. Самият той син на килимарка, Курти Колев познава жените, които имат станове в къщите си. Една от тях е Добринка Мишева. “Всичко се прави на ръка, затова на ден напредвам едва с по 11-15 см”, обяснява жената. Сега Добринка тъче пътеки и възглавнички за столове. Нейни колежки обаче майсторят цели килими, на които после сами търсят купувачи - главно по морето. По сметките на Курти в махалата са останали още 30-40 такива тъкачки.

Съветникът по ромските въпроси Курти Колев

Докато вървим към близкото кафене, от една къща гръмва кючек. Оказва се, че в мазето репетират десетина музиканти. “Тук е идеалното място - въздухът е музикален”, въвежда ни в обстановката ръководителят им Борислав Чапкънов-Вальо. От циганската махала “Изток” в Котел са излезли прочути музиканти - например виртуозът на кларинета Младен Малаков. Тук още разказват как, докато бил ученик в котленското музикално училище, самият

Теодосий Спасов

често гостувал

на местни

цигани музиканти

“При социализма казваха на нас, ромите, че строят ни е качил от чергите на леглата, сега трябва да надграждаме”, шегува се Курти Колев. За него интеграцията отдавна не е проблем. “Нашите хора в Котел се откъснаха от номадството, а уседналият начин на живот ги направи по-добри граждани”, убеден е той. Не било така обаче с циганите в недалечното село Градец, където живеят към 4500 души, от които българите са останали стотина. “Там има хора без документи за самоличност, не всички деца ходят редовно на училище”, признава и кметът Каранашев. И понеже на село за тях работа няма, обикалят из страната. Занимават се главно с дърводобив, но могат да работят в селското стопанство и в строителството. Навън обаче се чувстват анонимни и ненаказани и често се забъркват в кражби, че и по-тежки криминални престъпления, са забелязали от местната власт.

Добринка Мишева се научила да тъче котленски килими още като младо момиче. Всичко се прави на ръка - на ден тя напредва с по 11-15 сантиметра.

Фамилията на Божил Моллов изработва и продава на туристи тези къщички във възрожденски котленски стил.

Колоритният 74-годишен диджей Сашо Памуков-Карко толкова харесва кмета на Котел, че носи снимката му върху шапката си.

На работа в общината са трима младежи от етноса - Борислав Василев вече е на щат в счетоводството, а Илиана Куртева и Фани Тодорова засега са по временната заетост.

Музикантите в оркестъра на Борислав Чапкънов-Вальо "Универсум" са от цялата страна, но той е избрал тъкмо махалата в Котел за място на репетициите, защото тук "въздухът е музикален".