"Всеки филм, който правя, представлява трудност за мен. Винаги търся неща, които да ме изплашат. Страхът е моето гориво. Увереността е мой враг и винаги е била."

Това признава титаничният режисьор Стивън Спилбърг и допълва, че последната му лента е била огромна трудност за него и допреди години никога не би се захванал с екранизация на приказка, но му е време да се завърне към фентъзито. Ето че

страхът го е отвел до поредния му успешен кинопродукт.

Световната премиера на новия филм на Спилбърг "Добрият великан" (The BFG) се случи в рамките на 69-ия кинофестивал в Кан и бе удостоена с бурните овации на публиката.

Лентата е киноадаптация на едноименния роман за деца "ГДВ"(“Големият дружелюбен великан”) на Роалд Дал.

Сценарият е последното дело на Мелиса Матисън, бившата съпруга на Харисън Форд и близка приятелка на Спилбърг, чието име стои зад хитовата лента "Извънземното". Матисън почина в края на миналата година, а работата по "Добрият великан" се оказа едно както винаги ценно, но и прощално партньорство между нея и Спилбърг.

За главната роля в лентата режисьорът е заложил на безупречния Марк Райлънс, който спечели "Оскар" за участието си в "Мостът на шпионите", също дело на гениалния визионер. По всичко личи, че

актьорът е пленил с безспорните си качества Спилбърг,

който вече го е ангажирал и за следващите си два филмови проекта Ready Player One и "Отвличането на Едгардо Мортара" (The Kidnapping Of Edgardo Mortara).

Райлънс си партнира с малката актриса Руби Барнхил, която влиза в образа на сирачето Софи. Пред камерата се изявяват още Ребека Хол, Джемайн Клемент, Бил Хадер, Адам Гудли, Пенелопе Уилтън, Олафур Дари Олафсон и др.

Историята от страниците на Роалд Дал пренася в един вълшебен свят, който

може да омагьоса и малки, и големи.

В тази чудна вселена на фантазията един 7-метров великан с големи и "въртелоподвижни уши" отвлича малката Софи от сиропиталището, в което живее, и я отвежда в Страната на сънищата. Между големия и малкия човек се ражда красиво приятелство, защото ГДВ всъщност е необикновено благ, мил, "честностоен" и се занимава предимно с това да улавя и подарява мечти на децата. Носи със себе си тънък тромпет и огромен куфар, пълен с тайнствени буркани. Не знае възрастта си, не е ходил на училище и говори доста странно.

ГДВ разказва на Софи, че не всички от Великанската страна приличат на него. Голяма част от тях са изключително опасни, а имената им ги разкриват достатъчно ясно - Плътояда, Костотрошача, Човекогълтача, Детедъвкача, Месорезача, Дробопалача, Кръвопиеца и т.н.

Двамата главни герои трябва да се впуснат в приключение, за да спрат опасните гиганти, като потърсят помощ от самата английска кралица. Но първо трябва да я убедят, че те и техният "разпрекрасен", "ухапревъзходен" и "катастрофически" свят наистина съществува.

"Прочетох "ГДВ" на децата си. Бях напълно омаян от писането на Дал, от книгите му "Чарли и шоколадовата фабрика", "Джеймс и гигантската праскова" и особено от "ГДВ", която безспорно ми е фаворит.

Възхищавам се на тази книга и нейната стойност Затова ми е трудно да повярвам, че някой като Дал, който може да напише подобно вълшебство, може да си е позволявал антисемитски изказвания, за каквито е обвиняван, че са документирани", коментира пред "Ню Йорк таймс" Спилбърг.

Режисьорът се захваща с проекта, след като прочита написания от Мелиса Матисън сценарий и се влюбва в него.

"Всъщност тя имаше още много работа, но беше прекрасен първи вариант. Реших да се включа, защото с нея винаги сме били близки през годините и буквално събрахме семействата си в едно. Съвместната ни работа беше като едноседмично завръщане у дома отново, едно специално чувство. Имахме много небрежни и красиви работни срещи. Трудно е да съм тук без нея", споделя режисьорът.

В своята работа по "Добрият великан" той се старае да създаде реална киномагия. Затова е имал нужда от пълната свобода на дигиталното сътворение на съществата от лентата.

"Имах чувството, че

бяхме само на прага на изобретяването на душата.

И все пак не исках технологията да разруши искрената игра на Марк. Беше голям риск. Той беше 100% отговорен към изпълнението си. Технологията motion capture (улавяне на движенията и мимиките) достави на аниматорите 80% чиста и душевна игра, а камерите, които го снимаха от шест различни ъгъла, им дадоха останалите 20%", обяснява Спилбърг.

Основният страх, който го държи в неговата работа, е този от изгубването в даден проект, объркването на пътя.

"Като да останеш изгубен в тресавище, след като си взел лош избор и си заседнал в продължение на дни по време на снимките. Чувствах се по този начин, докато работех по "Челюсти", само защото беше трудно да се направи, а не защото не знаех как да го направя. Артистите са сложни", признава режисьорът.

Премиерата на "Добрият великан" у нас ще бъде през септември.