Учените все още спорят има ли глобално затопляне или не, дали да не се говори за климатични промени. През ХХ век средната температура на въздуха и водата на Земята е била с 0,6±0,2°C по-висока от тази през ХІIХ век.

Според Междуправителствената рамка по измененията в климата към ООН "основната част от наблюдаваното от средата на ХХ век увеличение на глобалните средни температури много вероятно се дължи на наблюдаваното нарастване на концентрациите на антропогенни парникови газове".

Според доц. Комитов няма връзка между тях и повишението на температурите.

"Както ви казах, цикълът е по 30 г. на нарастване и 30 г. на спадане на температурата на Земята. В момента на температурата не пука от това, че въглеродният диоксид расте - твърди доцентът.

Последната вълна от глобалното затопляне започва от началото на 70-те години на ХХ век и приключва до 2000-2002 г. Оттогава започва т.нар. климатична пауза - температурите имат малки колебания през различните години, но без водеща тенденция.

Най-голямото затопляне е наблюдавано от 1977 г. до 2000 г.

"В дългосрочен план то е започнало не преди 160 г., както се твърди, а от 1700 г. - казва доц. Комитов. През ХVII век по време на т.нар. слънчев Минимум на Маундер слънчевите петна или ги е нямало, или са били много малки. От 1720 г. активността, а и греенето на Слънцето тръгва нагоре.

Но спада влиянието на водещите до захлаждане галактически космически лъчи. Така двата фактора довеждат до увеличение на температурите.

Този процес временно е спрян през ХIХ век по време на т.нар. слънчев Минимум на Далтон и от 1840 г. започва отново.

Последната вълна от глобалното затопляне започва от началото на 70-те години на ХХ век.

Тогава започва генерална промяна на факторите, които влияят върху температурите и времето като цяло. Вместо слънчевите петна и изригванията по-важни стават короналните дупки.

От 1940 до 1970 г. повечето геомагнитни бури са били предизвикани от по-големия брой слънчеви петна и изригвания.

От 70-те години насам не е така. Има малко изригвания, а много повече бури се предизвикват от короналните дупки. Влиянието на Слънцето върху климата протича по друг начин.

Между 1975 и 2000 г. имаше затопляне, и то неслучайно. Просто един източник на охлаждане на климата - изригванията, отслабна.

Но ХIХ век ще бъде връщане към класическите климатични условия у нас. Ще прилича повече на ХтIХ, отколкото на ХХ век.

В подкрепа на тезата си, че глобалното затопляне е фикция, доц. Комитов твърди, че защитниците му се позовават на изолирани и непълни факти. Според него няма намаляване на полярните шапки.

Прогнозите, че през 2013 г. полярната шапка над Арктика ще се стопи, не са се сбъднали. В същата година беше отчетено, че тя е с 50% по-голяма по площ в края на август спрямо същия сезон на предната 2013 г. А през 2015 г. спътниковите данни показаха, че площта на крайбрежния лед на Антарктида е 1,5 пъти повече, отколкото площта на самия континент. Освен това през зимата на 2014 г. големите американски езера и Ниагарският водопад замръзнаха. Това не се е случвало от 30-те години на ХтХ век.