- Доц. Комитов, какви са вашите данни за времето през лятото у нас?

- Занимавам се с промените на климата на България от 35 г. във връзка с влиянието на слънчевата активност върху него и неговите параметри - температура и валежи. Разполагам с данни, които са най-големите извадки от 1899 г. до 2015 г. Имаме едно изследване на годишните пръстени на дърветата на планетата за последните 250 г., което е публикувано през 2014 г.

Нашите резултати показват, че не бива да очакваме големи засушавания в климата на България дългосрочно. В отделни райони ще има сухи и горещи периоди, но като цяло до 2040 г. трябва да очакваме захлаждане и доста сериозно увеличаване на валежите.

- Защо?

- Причините са, че очакваме значителна геомагнитна активност, причинена от протичащи на Слънцето процеси. Увеличават се т.нар. слънчеви коронални дупки. Те са в атмосферата на звездата и са монополярни магнитни облаци. Предизвикват слънчев вятър с висока скорост.

Тези зони растат по площ и брой. До какво води това? Увеличава се геомагнитната активност и се излъчват слънчеви частици над полярните райони на Земята. Става въпрос за места, които са малко по-южно от полюсите. Географски съвпадат с т.нар. Гренландски баричен минимум и Исландски баричен минимум.

Оттам тръгват циклоните, които достигат до Европа и Северното полукълбо. Засилва се преносът на такива въздушни маси. Активизира се Исландският баричен минимум. От него зависи времето в България, а отговаря и за средиземноморските циклони. Така че може да се каже, че въздушните маси у нас нахлуват от Исландия. Фронтът започва да се огъва от юг и това води до възникване на средиземноморските циклони.

През 2016 и 2017 г. слънчевите коронални дупки ще достигнат относителен максимум в рамките на настоящия 11-годишен слънчев цикъл.

Всички тези процеси са свързани с циклите на Слънцето.

- С какво са свързани тези цикли на Слънцето, за които говорите?

- Доказахме, че циклите на Слънцето са свързани с еруптивната му активност - с изригванията. Когато са мощни и с голяма честота, имаме периоди на относително захлаждане и валежи. Точно в такъв средносрочен 60-годишен период сме.

Тук съвпадат няколко фактора. От една страна, краткият 22-годишен цикъл на Слънцето ни води към валежи. Тази тенденция е подсилена от възходящата фаза на 60-годишния цикъл - застудяващата. Това влияние ще се усети най-силно през 30-те и 40-те години. Особено около 2040 г. На фона на ниска слънчева петнообразувателна активност очакваме силни изригвания.

Петната може да не са много, но ще са свързани със силни изригвания и изхвърляне на вещество от слънчевата корона и ще има много валежи. Установяваме тези факти не само с инструментални, но и чрез годишните пръстени на дърветата - т.нар. дендрохронолигични данни. Около 2030 г. ще започне бързо застудяване и много валежи в България.

- А в света?

- Там нещата са по-сложни. Но в среднопланетарен мащаб ще има захлаждане на климата с до 0,5-0,7 градуса до 2070 г. спрямо настоящия момент.

- НАСА обяви, че има промяна в движението на Северния и Южния полюс в резултат на климатичните промени.

- Вариации на положението на полюсите има винаги. Те не са спирали. Но са в рамките на по-малко от километър за цялата съвременна епоха. Дори големите промени, чиято цикличност според теорията на сръбския геофизик Миланкович е 95-100 хиляди години, водят до колебания с 1 градус.

Ако целият този шум беше сериозен, първи щяха да изреват астрономите. Нямаше да ни излизат сметките за нищо - нито за слънчевите и лунните затъмнения, нито за координатите на небесните обекти.