Лятото ще бъде кратко и умерено влажно, но в никакъв случай няма да станем жертви на дълги тропически жеги, както прогнозира американски сайт преди дни. Дори вместо горещини в следващите години климатът по цялата планета ще застудява, защото глобалното затопляне вече е приключило.

Това заяви пред "168 часа" доц. Борис Комитов от Института по астрономия на БАН и ръководител на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг в Стара Загора.

Много е вероятно летният сезон да напомня повече на този от 2014 г., отколкото на 2015 г.

Времето, което наблюдаваме в момента, ще се задържи приблизително до 10 юни. Тогава вълната с дъждове се очаква да стихне временно и ще се възобнови към края на август.

Тенденцията на по-интензивни валежи ще се прояви отново в края на лятото. Малко е вероятно юли да е горещ. Влажността ще продължи и през есента, твърди доц. Комитов. Особено влажен ще бъде септември месец, като новата порция дъждове ще започне още в края на август.

Каквото и да е времето, това няма да се отрази на туристическия сезон.

"Чакаме силно лято, имаме много записвания и пълни хотели. Не искам да мислим за лошо време. Ако е по-топло, няма проблем", коментира Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Според туроператорски фирми всички хотели са резервирани и няма опасност да пропадне сезонът. А ако стане много дъждовно, ще е трудно в последния момент да се променят резервациите.

Американският сайт акюуедър преди няколко дни излезе с прогноза, че на Балканите и в Италия предстоят тропически жеги това лято, които ще доведат до пожари.

Мнението на доц. Комитов обаче е, че това със сигурност няма да се случи. Глобалното затопляне е приключило миналата година (повече по темата четете на стр. 6), а до 2040 г. ни предстои миниледникова епоха.

Според него от края на 2013 г. Слънцето е сменило знака на общото си магнитно поле. Това влияе върху процесите в атмосферата на Земята по такъв начин, че задава тенденция към по-влажен и хладен климат у нас през следващите 10-11 г. през топлата част от годината. А в дългосрочен план се чака застудяване и влажност до 2040 г.

"Нашата звезда е сложен обект. Влиянието й върху земния климат не се изчерпва само с вариациите на греенето. Въздействието й е 4-5 пъти по-мощно от това, което климатолозите смятат - казва доц. Комитов. - Те твърдят, че нарастването на броя на слънчевите петна е свързано със слабо увеличаване на греенето. Такова нещо има, но то е едва около 20% от цялото влияние, което оказва Слънцето върху климата на Земята. А останалите 80% са свързани с други физически процеси на Слънцето, които са доста по-слабо и не толкова директно свързани с броя и площите на петната. Сред тях е и споменатият слънчев магнитен цикъл, който има две фази от по 10-11 г. и трае общо 20-22 години.

На всеки 10-11 години (малко след максимума на петната) Слънцето обръща магнитните си полюси. Физическият механизъм, който задава този процес, се нарича Слънчево динамо. Той е пряко свързан с движението на веществото вътре в Слънцето. А оттам се променя и магнитното му поле. Знакът му се изменя на всеки 11 г. При Земята това става много бавно - веднъж на 700-800 хиляди години. Притеснителното е, че това за последен път е станало преди около 780 хиляди години и затова е възможно следващото обръщане на земните магнитни полюси да стане сравнително скоро."

В момента България се намира във влажна и хладна фаза на обусловения от Слънцето 20-22-годишен климатичен цикъл. Промяната от сухо и топло време е станала в края на 2013 г. и началото на 2014 г. Така за 10-11 г. - до 2025 г., ще трябва да очакваме по-хладни и по-дъждовни лета.

Прогнозата на доц. Комитов е, че между тях ще има 3-4 относително сухи и по-топли летни сезони, а останалите 7-8 ще са по-дъждовни.

Именно на фазата на слънчевата активност се дължи и топлата и дъждовна пролет през 2014 г. и сегашната дъждовна и студена пролет. В следващите години до 2025 г. според доц. Комитов има голяма вероятност за наводнения, градушки, наднормени валежи. Много повече, отколкото е била в годините от 2003 до 2013-а. Тогава имаше повече пожари, а сега е ред на наводненията.

"Спомняте си, че през 2007-2008 г. имаше много пожари. А също и през 2012-2013 г. Но знакът на магнитното поле на Слънцето се обърна", казва доц. Комитов.

Що се отнася до отминалата топла зима без много валежи, това се дължи на няколко фактора. От една страна, на липсата на слънчеви изригвания, а короналните дупки, които стимулират валежите, бяха слаби. Тези два вида процеси стимулират преноса на влажни и студени въздушни маси. От друга страна, слънчевият вятър беше доста силен и в резултат на това потокът на т.нар. галактични космически лъчи беше слаб. Те също като слънчевите частици с висока енергия стимулират активността на циклоните и облачността и създават предпоставка за по-хладен и влажен климант в планетарен мащаб.

Слънцето действа върху климата чрез няколко различни механизма. Освен 20-22-годишния цикъл, при който се редуват две фази от по 10-11 г. на затопляне плюс суша и застудяване плюс дъжд над районите близо до границата между умерения и субтропичния пояс заради обръщането на полюсите, Слънцето има т.нар. субвекови (средносрочен) цикъл в климата на Земята. Той обхваща около 60 години, при което се редуват по 30 г. на затопляне и 30 г. на застудяване.

А има и дългосрочни, които обхващат 200-210 и дори 2200-2400 години. Квази 2000-годишният слънчев цикъл се нарича Халщадцайт, а неговият климатичен аналог е известен като Цикъл на малките ледникови епохи.

От 2008 г. Слънцето се намира в началото на поредния свръхвекови слънчев минимум, свързан с 200-210-годишен цикъл. Това води до дългосрочно понижение на слънчевата активност и ще обхване по-голямата част от ХХI век.

Така че вместо за глобално затопляне занапред, трябва да се подготвим за застудяване в България. Следващите зими ще са студени, а най-близките по-сериозни отрицателни температурни стойности ще се измерят някъде около 2018-2020 г.

В западните котловини и Дунавската низина са възможни сутрешни температури до -40 градуса. В горнотракийската низина - до -30 градуса.

Напоследък се наблюдава промяна на сезоните - удължаване на зимата и на лятото, а преходните сезони пролет и есен са по-кратки. Това е континентализация на климата в България. Палеоклиматичните данни от съвременната геоложка история показват, че подобни неща се случват в началото на дълбоките слънчево-климатични минимуми, свързани с 200-210-годишен цикъл. За последен път такива неща са се наблюдавали по нашите земи в края на ХVIII и началото ХIХ век по време на т.нар. "Минимум на Дантон" на слънчевата активност. Сега сме в началото на ХХI век и в началото на новия подобен 200-годишен минимум.