Николай Москов, нашият Ники, известен журналист, прочул се като “големия кокал”, почина внезапно на 6 май, Гергьовден, на 60-годишна възраст. Инфарктът го покоси вкъщи сред любимите му същества.

Бяха тръгнали да пътуват до Варна за празниците. Преди това той искаше да минат и да видят приятели в Ловеч, във Велико Търново, в Нови пазар. Такъв е бил винаги - всички го обичаха и той обичаше всички.

Точно преди да тръгнат, казал: “Нещо не ми е добре, ще си полегна.” И дошъл краят.

Казват, че Бог дарява бърза смърт на любимците си. Един от ресорите на Ники бяха църковните дела и християнските ценности. Той бе вещ познавач, уважаваха го владиците, патриарсите му даваха интервюта. Обичаше да пише за църквата - не за да размахва поучително пръст, а за да разкаже, за да знаят и другите. Самият Ники беше почтен християнин и убеден привърженик на православието. Кротко и достойно изповядваше религията си, без да натрапва агресивно принципите си.

Преди 2 месеца Ники Москов

навърши 60 години.

Отпразнува юбилея с близки приятели и семейството. 

Направи голямо тържество и 10 години по-рано - за 50-годишния си юбилей. Събра колегите си, приятелите и близките, както и лекарите, направили първата му безкръвна операция на сърцето 10 години по-рано. Усмихнат, щастлив, влюбен в живота - така празнуваше тогава, такъв остава и в сърцата ни.

Ники работи повече от 20 години във вестник “24 часа”. През първите години е кореспондент на вестника от Ловеч, прочул се в страната като един от най-активните. Именно заради това снимките, направени от него в онзи период, са много повече от фотографиите със самия него.

Като кореспондент на вестника в Ловеч през 1999 г. Ники Москов получи прозвището Кокала. Тогава гръмна скандалът “Нахранете журналистите” - така бе казала Надежда Михайлова пред актива на СДС на закрита сбирка. Обаче бе направен запис от нея и публикуван в медиите. Преди да посъветва партийните си другари да нахранят журналистите, обсъждайки кой от тях е близък на сините, Михайлова казва за Ники:

“Тоя от “24 часа”

бил голям кокал.”

Така и си му остана

Бе голям приятел с всички известни български музиканти, които му доверяваха най-съкровените си чувства във великолепни материали. Първо, защото той умираше да слуша рок и качествена българска музика. Знаеше песните им от юношеските си години, припяваше заедно с тях и познаваше историите им.

Но станаха приятели и заради голямото му сърце. Ники буквално страдаше, когато някой от големите ни певци тихичко му се оплачеше, че парите не стигат.

И без да парадира, намираше начин да помогне. Дни наред излизаше от редакцията и отиваше до дома на Тома Спространов в София, за да го закара с колата си в БНР, когато известният радиоводещ имаше предаване.

Правеше го, защото Томата му разказал, че краката много го болят и едва стига до радиото.

Ники беше самоотвержено добър. Не питаше защо, как, кога - трябва ли нещо да помогне, просто ставаше от компютъра и го правеше. Непрекъснато беше в движение и вършеше по 7 неща едновременно. А заради голямото му сърце го търсеха за какво ли не. 90-годишна българка, която от години живее в САЩ, бе избродирала гоблен за рождения ден на патриарха и го бе пратила до Москов в редакцията. Той да му го предаде.

Друга българка, пристигнала от Австралия за концерта на Лили Иванова, приготвила шал за рождения ден на певицата. Той да ѝ го поднесе, когато има сгода. Негови колеги правят курбан за здраве в редакцията. Той не е на работа, но идва, за да им дари икона за късмет.

И колкото и да беше натоварен, все умееше да покаже ведрото си чувство за хумор. Смеееше се дори на двете си сърдечни операции и само понякога тихо споделяше: “Ех, така ми се иска да мога да поживея още.”

Той бе и тънък познавач на българските вина, всички професионалисти признаваха, че е отличен енолог.

Ще ни липсва не само перото му, но и ведрият му нрав, и сладкодумието му.

Почивай в мир, скъпи Ники!

Искрени съболезнования на съпругата, децата му и всички близки от целия екип на вестника, онлайн изданието и вестникарската група.

Поклонението ще бъде на 9 май, понеделник, от 13,30 ч в софийската черква “Свети Седмочисленици”. 

“Ловечгейт”, или защо Надежда Михайлова ми поиска прошка 

(Историята, която написа по повод 25-годишнината на “24 часа”)

По времето на Иван Костов журналистиката не бе приятел с властта. Дори пробва да арестува пишещи.

Това стана на 23 септември 1999 г., когато външният министър Надежда Михайлова (сега Нейнски) наби канчетата на актива на СДС в Ловеч преди изборите.

След среща с избирателите остана само със синия актив на откровен разговор кого и как да купят. Правили разбор и кой от журналистите е техен.

Тя казала: “Тоя от “24 часа” е голям кокал.” После ги посъветвала: “Нахранете журналистите.” Микрофоните в залата били включени и касета със скандалния запис попадна у журналистите.

Свалих текста и го изпратих в редакцията.

Късно вечерта всички бяха прибрани в полицията, където прекараха нощта.

След 22 ч двама униформени позвъниха на вратата и поискаха да ме конвоират. Отказах.

Обадих се на двама - Венелина Гочева и на друг голям приятел - Радостина Константинова, която тогава стартираше новия в. “Монитор”. Свързаха ме с Ина Лулчева, но до намесата ѝ не се стигна. Нощта прекарах у приятел.

След дни в Ловеч за касетата дойдоха Любо Дилов и Ревизоро. Дадох им я и скоро тя се появи в луксозна обложка с Надежда Михайлова в народна носия.

На премиерата ѝ в София раздаваха касетата на журналисти с ръкавици и маски като на Зоро, за да не ги арестуват. Гафът остана в политическата история на България като “Ловечгейт”.

Пет години по-късно на Сирни заговезни Надежда Михайлова се върна от Мадрид и от летището ми позвъни. Поиска прошка. Простихме се.

Днес тя е приятел във фейсбук и с журналиста Милко Недялков, който разпространи касетата.

Как направихме всекидневник през 1987 г.

МАРИЯНА ЖЕЛЕВА

Бяхме млади и диви. Аз идвах от Габрово, Ники от Велико Търново. Все ми припомняше, че когато сме вървели по площада в Ловеч, съм му казала - хайде да се съберем млади хора и да се опитаме да направим всекидневник. Било е 1987 г. с нелепия експеримент България да се раздели на 9 области, а Ловеч да е център на територия, в която са Велико Търново, Плевен и Габрово.

Опитахме да направим всекидневник, колегите от Велико Търново, Плевен и Габрово живеехме извън Ловеч, пробвахме да завъртим вестника до 3-4 ч през нощта с метранпажи и печатари без опит. Към 4 ч сутринта четяхме топлия вестник, Ники се качваше на един стол и правеше рецитации на тъпи дописки от рода на това как се полюшват житата и колко е щастлив народът. Четеше изразително, а ние се заливахме от смях.

В тези години до публикации, които “взривяваха” хората, имаше скудоумия от типа “тъкачка изпълни предсрочно петилетния си план”.

По някое време Ники написа “Кой се страхува от Евтушенко”, текст, който предизвика вълнения в областния комитет на партията (БКП). Преди това той беше публикувал стихове на Евтушенко на културните страници и Партията реагира. Москов отвърна с онзи текст.

Аз измислих поредица “Какво има във вашия хладилник” за дивия дефицит на храни, а зад гърба ми бяха две момчета от икономическия отдел, Ники Москов и други приятели от “пришълците”. От това време знам какво е да имаш колеги и приятели, които те подкрепят и няма да те предадат.

По-късно се случи и двамата да сме кореспонденти на “часовете”, той - в Ловеч, аз - в Габрово. Дни след скандала с “Ловечгейт” в Габрово за предизборна среща беше Иван Костов. Попитах го нормално ли е полиция да ходи по домовете на журналисти. Той каза, че не е нормално. А габровският СДС беше платил да излъчват пресконференцията по кабела. Много се смяхме.