На 1 май, неделя, след мъчителна агония, угасна един от най-изумителните илюзионисти на съвремието ни. Неговото име бе Григор, макар и приятелите му на галено да го наричаха с прякора Малкия Федерер. За неговия четвърт век на земята Григор ни подари това, което Хари Худини, Дейвид Копърфийлд и Джулио Тремонти така и не успяха да предложат на своята аудитория: блъф, продължил цели 4 г.

Никой не е успявал да излъже по такъв начин публиката, плъзгайки я към една макроскопична колективна халюцинация. Кой от нас би казал, че не е допуснал да се окаже будалата в тази възвишена тенис измама? Когато преди 2 г. обожаваният Григор достигна полуфиналите на “Уимбълдън” с помощта на един културист, даден под наем на тениса, и най-големите скептици се убедиха в неговата извънземна предопределеност.

Веднъж достигнал върха на илюзионизма обаче, ти допусна най-непростимата грешка за “избраник” от такъв ранг: да повярваш, че можеш да превърнеш ефимерната магия в осъзнатата реалност.

В момента, в който помисли, че можеш да се освободиш от възвишената роля на самохвалко, за да облечеш одеждите на кандидат за тенис трона, пътят към неумолимия провал е широко отворен.

Трите счупени вълшебни пръчици на финала в Истанбул символизират цялата фрустрация на порасналото момче, обкръжено от доста по-млади колеги, които вече са способни да изпълняват обещанията, които ти лениво отлагаше година след година. Фрустрация, превърнала се в мъка, когато Димитров си даде сметка, че вече няма водеща роля в цирка.

Ние обаче, изкусни мошенико, ще те помним винаги заради твоите най-добри години, в които ни накара да повярваме в силата на магията. Почивай в мир, Григ, малкия гений на измамата в нашите сърца.

*Заглавието е на редакцията

Авторът е журналист в "Гадзета дело спорт"