Деян Димитров е зад решетките пета година, той е осъден за убийството на своя връстник Георги Василев.

Студентът Георги издъхва в болницата 4 часа след като е прободен два пъти от Деян след спор за момиче. Кървавата разправа се случва вечерта на 3 август 2011 г. на ул. „Гладстон” до пресечката й с ул. „Климент Охридски”. Мястото е на метри от къщата на бабата на Деян, където същата вечер е бил с Гергана, също на 20, третата страна от любовния триъгълник.

Деян няма нищо общо със средностатистическия български пандизчия. Той е с дълга коса, прибрана на опашка и брадичка с необичайна форма. Извоюването на правото да изглежда по този начин минава през доста перипетии, включително и през съдебно дело.

Ежедневно бях притискан да се подстрижа и обръсна от затворническите служители, твърдяха, че това е в противоречие с Правилника за приложение на закона за изпълнение на наказанията, че с вида си влияя негативно на останалите затворници, застрашавам сигурността и мястото ми е в изолатора, разказва Димитров.

След консултация с адвокат осъденият за убийство пуска искова молба до Бургаския административен съд, в която описва ситуацията и настоява за обезщетение от 4000 лв. Казусът е без прецедент за съдебната практика в Бургас.

На първа инстанция искът е отхвърлен, тъй като съдът приема, че отправените препоръки не съставляват противоправни действия от страна на служители на Затвора-Бургас, а са част от задълженията им.

По ирония на съдбата прокурорът по делото също предпочита да носи косата си по-дълга от обичайното.

Предстои съдебно заседание във Върховния админисстративен съд.

Необходимо е голямо усилие и упоритост, за да се промени общоприетото схващане, че щом си зад решетките нямаш права и трябва да приемаш всичко безропотно, Деян се опитва да прави точно това, коментира адвокатът му Димо Гочев.

25-годишният Димитров прави още една сериозна стъпка зад решетките – става вегетарианец. Опротивя от взирането в купата на другия и броенето на мръвките, затова реших да се откажа от месото, разказва затворникът.

Деян Димитров със сигурност е не само най-дългокосият, но и най-пишещият затворник в Бургас. Младежът е внук на бургаския белетрист Стойчо Биячев, автор на 6 романа и десетки разкази. Откакто е зад решетките е написал стотици стихове, десетки разкази, има публикации, негова спечели и поощрителна награда в традиционния Никулденски конкурс за рибарска история в Бургас.

В творчеството най-много го насърчава майка му Зорница Биячева. Тя взема от затвора плътно изписаните на ръка листи, качва текстовете на компютър и търси издател.

Синът ми никога не е бягал от отговорност, той е поел вината от първия момент, но иска да отговаря за това, което действително е направил, а не да му се приписват качества и действия, които не са негови, казва Зорница Биячева, която по време на делото бе конституирана като частен защитник. Той е много честен, ако не беше такъв можеше да не се обажда в полицията, даже и ножът можеше да го няма, дори аз можех да го изнеса, когато отидох, оръжието все още беше там, допълва майката.

Деян призна, че без нейната подкрепа не би могъл да се измъкне от дълбоката емоционална пропаст, в която попада след края на процеса.

„Случилото се ми помогна да осъзная кои са слабите страни в моята личност. Да се старая да не стигам до такива крайности, до които бях стигнал преди 4 години и половина. Ниска себеоценка, липса на уважение към самия себе си. Това, което си случи тогава беше нещо неочаквано дори за самия ден. Още не мога да осъзная как съм допуснал да стане. Цял живот съм се пазил от конфликтни ситуации”, разсъждава 25-годишният днес мъж.

На въпроса любов или псевдолюбов е в основата на трагедията, която го направи убиец, той казва: „И от двете по малко”.