И докара 10 ноември, демокрацията и членството в НАТО.

Кажи-речи половин София се изказа за годишнината на Чернобил, защо не и аз? Не мога да се стърпя! Изписал съм стотици страници за тази трагедия, може и да са над хиляда, защото по онова време работех като кореспондент на БТА в Москва.
Отначалото властите мълчаха 3-4 дена, но после изведнъж се отпушиха и гласността направо избухна. В Международния пресцентър от сутрин до вечер вървяха пресконференции - я на някой министър, я на някой чуждестранен професор, я лекар,
я монахиня
от Червения кръст
До онзи момент в СССР цареше пълно информационно затъмнение. Като умре поредният генерален секретар, два дни свирят Чайковски по телевизията, докато изберат нов генсек и чак тогава съобщават тъжната вест. А че някъде паднал самолет, два влака се сблъскали, родило се теле с 2 глави – ни дума, ни вопъл, ни стон! Изведнъж – Чернобил. И настъпи информационен потоп.
Първата жертва на Чернобил обаче стана алкохолът. Според официалната версия за експлозията, инженерите на централата решили да правят някакъв експеримент със спиране на реактора, но без да се допитат до проектантския институт и научния ръководител.
Изобщо подходили творчески,
нарушили всички процедури. На това отгоре експериментът се забавил, по-добрите специалисти си тръгнали и останала само нощната смяна с аджамиите. Явно в цялата работа се е пролял доста алкохол. Официално не се каза, но руснаците имат интересен начин да го подхвърлят - цъкват с пръст по гърлото.
Сега как е, не знам, но по онова време в Русия се пиеше зверски - на обяд, за вечеря и сутрин срещу махмурлук. Пиеха низините, пиеха върховете. Който не пие, смятаха го за предател и класов враг. Пиеха летците във въздуха, машинистите във влака, капитаните в рубката. И постоянно катастрофираха, взривяваха се, гърмяха се и всичко се потулваше.
Например само 3-4 месеца след Чернобил в Черно море се сблъскаха корабите “Пьотр Васин” и “Адмирал Нахимов”. Загинаха близо 500 души. Екипажите се гледали, давали сигнали, но нещо не успели да се разминат, защото глава се люшка и очи тъмнеят.
Цък по гърлото!
Алкохолът бе набеден за всички беди на съветския народ. Но промяната дойде от горе надолу. Горбачов започваше втората си година като генерален секретар и пиеше по чаша вино. Най-близкият му съратник Егор Лигачов бе пълен въздържател. По-късно той се включи в преврата срещу Горби, но през 1986 г. мислеха като един. И като мислиха, мислиха и измислиха сухия режим.
Разбира се, освен да забрани алкохола, новото ръководство на СССР имаше много амбициозни икономически планове. Първата програма за реформи бе наречена “ускорение” (на развитието). Журналята изписаха хиляди задълбочени коментари, вашият скромен репортер - също. И тъкмо СССР да се ускори, планът за ускорението отиде в кошчето. Защото от 1986 г. започна “перестройката”. И айде, пиши нови дълбоки коментари. Но няма проблеми, вадиш старите коментари от кошчето, задраскваш “ускорение” и вписваш “перестройка”.
Помня следния виц: Знаете ли защо се сблъскаха “Пьотр Васин” и “Адмирал Нахимов”? - Защо? - Ускорили се, но не се перестроили!” - А за Чернобил? - Ами вчера преспах с една девойка от Чернобил. - Беше ли радиоактивна?” - Абсолютно – и радостна (рада), и активна.
И така нататък. Знам 20-30 подобни, все тъпи, но поучителни съветски анекдоти.
Та Чернобил отпуши в СССР гласността, а “Адмирал Нахимов” и “Пьотр Васин” – перестройката.
Освен това те изкорениха лозята в България
Както споменах по-горе, съветското ръководсво така се стресна от все по-честите пиянски катастрофи, че въведе сух режим. Отначалото намалиха продажбите на водка наполовина, а после съвсем я спряха. Някакъв министър каза, че червеното вино лекувало радиацията. Оставиха го за няколко месеца, но после и него го махнаха.
Преди 1986 г. България изнасяше за СССР 300 милиона бутилки вино годишно, през следващата година го намалиха на 150 милиона, а след още година-две съвсем го отрязаха. И след още година-две започнаха да лепятебългарски етикети върху някакво тяхно постижение на голямата химия.
В резултат у нас се изкорениха повечето декари с лозя. Но всяко зло за добро -
напълно изчезна
грузинското “Ркацители”
Ужасно вино, кисело и безсюжетно. Не ставаше ни за весела компания, ни за романтична вечеря на свещи. Единственият начин да го пиеш бе да го смесиш с каберне и да се получи розе.След усилени трнировки не боли глава.
Поради липсата на мобилен телефон с фотоапарат пропуснах да запечатам някои любими мигове от перестройката. Например млад човек навежда гърбина до огромната опашка за водка, а неговият партньор отскача от гърба му и хуква по главите на хората, за да се приземи пред щанда. Руснаците бяха царе на опашките.

И всичките тези промени настъпиха заради Чернобил. Преди трагедията официалните вечери на българските делегации траеха по 2, 3, 4 часа – я наздраве за братската дружба, я за културния обмен, я за “ти уважаваш ли ме”. Изведнъж цялата процедура бе сведена до 40 трезви минути. Как да не охладнеят отношенията?
Така сталинизмът бе окончателно доубит. Едно време Сталин карал цялото Политбюро да суши чашите с водка до зори и лично им ги броил. Като загубят контрол над приказките си, усещал ги какво му мислят. Самият той само леко посръбвал някакво тънко винце, но с напредването на годините започнал да го форсира с коняк. И цялата тази хубава управленска традиция изчезна заради творческата нагласа на шепа ядрени специалисти.
Но щом спряха продажбите на алкохол, намаляха и постъпленията в хазната. А в портмонетата се застояха твърде много излишни пари. Тези пари хукнаха да изкупуват всякакви възможни стоки. Народът разграбваше всичко – чинии, вилици, кичозни сервизи, покривки, отвертки, часовници, етажерки – всичко изчезваше като в космическа черна дупка.
От речника изчезна
думата “продавам”
Вместо това продавачите взеха да “дават” или направо да “изхвърлят”: “На “Горки” изхвърлили позлатени цедки, бегом да купим поне пет!”
След като Чернобил отпуши гласността, изведнъж всички се заеха да пишат за репресиите, лагерите, “гладомора”, за зловещия сексуален апетит на Берия, за животинската жестокост на Сталин и тъпите изцепки на съветската власт. Жертвите на сталинизма за малко да надхвърлят броя на населението. В България спряха съветските вестници и пуснаха по телевизията хипнотизатора Кашпировски, за да повтаря: “Отпуснете се. Вие сте спокоен.”
Много преди Чернобил елитът добре разбираше, че нещата вървят на зле. Опитваха се какви ли не нови икономически механизми, цели армии от академици и професори мислеха как да направят промени, а доцентите сновяха край тях
и ги чешеха по главите,
за да мислят по-добре
Кой знае, ако имаха още 5-6 години за мислене, можеше да се сетят да тръгнат по пътя на Китай. Но Чернобил им отне тези 4-5 години.
Затова може да се каже, че благодарение на Чернобил у нас дойдоха 10 ноември, демокрацията и членството в НАТО и ЕС. Гледам обаче, че в ЕС вече се заговори за европейска перестройка а Меркел все повече ми прилича на Горби в разцвета си.
Ще добавя само какво не може да се очаква нито от Меркел, нито от днешните европейци или руснаци. Щом стана аварията в Чернобил, КПСС назначи за шеф на спасителните работи заместник-председателя на Министерския съвет Борис Шчербина. Той прояви такава храброст, че си докара лъчева болест, влезе в болница и след 4 години умря. И заедно с него още десетки руски и украински спасители пожертваха живота си, за да спрат радиационното бедствие.
Днес такива хора вече няма. И няма откъде да се намерят. Така че ако работите на ядрен реактор, ограничете пиенето.