Деца от приюти гледат звездите - прекрасно е!
Пловдивската приказка да продължи
Много ми хареса историята, в която 20 деца от два кризисни центъра в Пловдив са гледали безплатна прожекция за Космоса в планетариума на природонаучния музей.
Посещението им е било организирано от кмета на район “Централен” Георги Стаменов, а поводът е Световният ден на Земята.
На фона на всичко, което ни се случва тук, на безкрайните черни хроники, на злобата, завистта,
тарикатщината,
в която сме се задавили, подобни неща звучат направо като приказка. И по никакъв начин не трябва да бъдат подминати и неглижирани. Да закараш деца от кризисни центрове да гледат звездите, е нещо, за което по-подходяща дума от прекрасно няма.
Но най-важното е, че когато човек чуе или прочете подобна история, със сигурност си казва, че тук, в тази страна, не всичко е загубено. Не всичко е толкова черно и мътно. Че все още си заслужава.
Не знам доколко този нестандартен и алтернативен метод ще има практически последствия. Нямам представа доколко в мозъците на тези двайсет деца светът ще придобие някакви други форми и измерения.
Но съм повече от сигурен, че красотата е нещото, върху което този свят все още оцелява. Че когато я търсиш във всичките й гами и значения, животът ти протича по един друг начин. И дано това се случи на тези деца. Много ми се иска.
Тук отварям една скоба.
Естественото продължение на това, което се е случило тези дни в Пловдив, е в театъра, музиката, книгите или другите възможни неща, през които може да се преобръща съзнанието.
Арттерапиите са масова практика по света. Тук, за съжаление, все още се гледа с лека насмешка на тях. Но няма да е далеч времето, когато и тук ще се приемат за нещо нормално и естествено.
Би било наистина добре в подобни центрове да гостуват артисти от различни области и това да се превърне в обичайна практика. Със сигурност ефектът ще бъде много по-голям. През изкуството човек наистина може да преодолее комплекси, тегоби, болка, омраза и да се опита да изживее живота си в хармония. Всичко това би било хубаво да се случи на тези деца. И дано.
Тук някъде се сещам, че преди години мои приятели художници бяха направили
изложба в сливенския женски затвор
И доколкото знам, ефектът е бил поразителен. Мисля си, че подобни неща просто трябва да се случват непрекъснато, а не инцидентно както сега. Да се спонсорират от държавата подобни артакции, а не всякакви други – в много случаи безсмислени и никому ненужни. И едни пари, които наистина може да бъдат инвестирани в нещо наистина важно, просто да се пилеят на вятъра. Но това е една друга тема, за мен болезнена и дълга.
Ще продължа с нещо много банално, за което често се говори, но сякаш никога не се случва. Подобен тип случки винаги са
забити някъде в ъгъла
на вестници, радиа,
телевизии. Все едно сякаш ние, журналистите, се срамуваме от тях. А трябва да бъде точно обратното.
По никакъв начин не мисля, че през тези дни в държавата, в общественото пространство е имало много по-важни неща от това. А и повече от сигурно е, че подобни истории променят битуването ни, а не появата на някое ново движение, партия или нещо подобно.
Истории като пловдивската облагородяват, правят ни по-добри и съществени. Обръщат клапите на сърцето. Карат ни
да вдишваме и издишваме живота по един друг начин Нещо, от което имаме болезнена необходимост днес. А това също е част от ролята на вестници, радиа и телевизии. На всички медии - без значение големи или малки.
Ще завърша, както и започнах. Почувствах тази новина от Пловдив наистина като приказка, като някакво озарение. Почувствах, че все още сме човеци. Че все още имаме добро у себе си. Почувствах я малко като Андерсенов миг. Като нещо светло.
Дано тези двайсет деца поне малко са се почувствали по същия начин. Всъщност повече от сигурен съм в това.
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите