Само си представете какво търгуване ще настъпи за първите постове в двете обществени медии при тази турбуленция около Изборния кодекс и вота за президент наесен

Днес, утре или когато разпнат Христос, един важен медиен регулатор най-вероятно ще има ново лице. Как ще изглежда то, зависи от депутатите и от президента Росен Плевнелиев.

В последните 6 години, когато се споменеше Съветът за електронни медии, си представяхме интелектуалеца с папийонка и разрошена коса Георги Лозанов. Само веднъж през своите 6 мандата като шеф на СЕМ доцентът с голямо притеснение подаде оставка, защото законът не му позволяваше да спре телевизията на ПИК. Всичко останало бяха дребни шеги и закачки, които Лозанов отиграваше симпатично.

Повече от деликатен, разтревоженият интелектуалец даде няколко интервюта, за да оправдае своя безсмислен ход с оставката със Закона за радио и телевизия и правата на СЕМ, които не му позволили да спре преминаването на езика на омразата от едноименния сайт в телевизия.

Докато професорът обикаляше телевизиите, а политиците се правеха, че не го чуват, самият тв проект май също забуксува между необходимостта от сериозно финансиране и прокламираното освобождение от олигарсите в България при странната раздяла на сайтовете “Блиц” и ПИК.

В това време обаче медийната комисия в парламента неочаквано навакса закъснението от 11 месеца в избора на депутатската квота в СЕМ и успя миналия четвъртък да препита новите желаещи за този регулаторен орган.

Да ви кажем честно, някъде между турбуленцията в Изборния кодекс и стряскащото предупреждение на Бойко Борисов към ГЕРБ, че ще излови всеки свой корумпиран съпартиец, не остана време да разберем как тези политически кандидати виждат бъдещето на медийната регулация в България. Или май липсваше интерес към тяхната визия. И в това не сме съвсем прави. Най-вероятно обаче колегите от Българската национална телевизия и Българското национално радио внимателно са проследили кой ще избира техните шефове за следващите три години.

Днес или утре парламентът ще се пробва да попълни СЕМ, в който реално действащи са двама членове.

Не си мислете, че има нещо извънредно в партийните квоти, по които през последните 15 години се подрежда СЕМ. Например на единия от двамата ръководни членове на регулаторния орган днес - поета Иво Атанасов, му се наложи да взема съдбоносните за държавните медии решения кой да ги управлява само 24 часа след неговото избиране в СЕМ. Някогашният съветник на президента Георги Първанов бе посочен от квотата на парламента през 2013 г. Дали изключително почтеният депутат от БСП и горд кюстендилец е убеден с днешна дата, че е направил най-добрия избор за шефове на БНТ и БНР преди 3 години?

Ако днес, утре или след Великден парламентът подреди своята квота от 2-ма души и президентът изпрати най-сетне своя човек, петимата членове на СЕМ имат две важни задачи. Първата е да продължат конкурса за шеф на националното радио, който бе обявен преди месец и ще е през май. Втората е през юни да стартират и конкурса за генерален директор на БНТ, тъй като мандатът на Вяра Анкова изтича през юли.

“24 часа” анкетира неофициално през последните дни десетки колеги от двете обществени електронни медии, защото тях по принцип никой не ги пита, когато става дума за бъдещите им началници.

Общата визия е, че дори и попълнен, този Съвет за електронни медии не бива да избира веднага наследниците на Вяра Анкова и Радослав Янкулов. На новия СЕМ е най-добре да се даде време да анализира отминалите тригодишни мандати на шефовете на БНТ и БНР, за да изработи ясни и прозрачни правила за избора на техните наследници. Новият СЕМ има нужда от време и парламентът трябва да го осигури. Как?

Първо да попълни квотата на СЕМ, за да са законни решенията на регулаторния орган, и после да гласува удължаване на мандата с 6 или 12 месеца на настоящите генерални директори на БНТ и БНР. Това може да се направи с промяна в Закона за радиото и телевизията. При толкова малко смислени и повече безсмислени корекции на Изборния кодекс подобна промяна е действително наложителна.

Тук не става дума за някаква синдикална защита на Вяра Анкова и Радослав Янкулов! Тя завършва два изключително успешни мандата начело на БНТ, а спортният някога журналист не е сред многобройните кандидати за БНР.

Само си представете какво търгуване ще настъпи с техните постове при тези скандали с избирателните промени, които засягат президентския вот наесен.

Кого ще хареса Радан Кънев за шеф на БНТ, който пък няма да е по вкуса на Меглена Кунева, а дори да не си помисляме за критериите, които ще наложи собственикът на тв СКАТ Валери Симеонов. А тия дни той се превърна в незаобиколим фактор и проблем на Борисов около Изборния кодекс.

Да, СЕМ е независим орган и сам избира шефовете на обществените медии, но няма как да не даде ухо кого обсъждат политиците помежду си.

Затова депутатите да изберат СЕМ, новият регулаторен орган да стопира обявения от стария нелегитимен регулаторен орган конкурс за шеф на БНР, да удължат мандатите на Анкова и Янкулов до след изборите и да дадат време на наследниците на Георги Лозанов да видят отвътре какво се случва в двете обществени медии и да напишат добри правила за новите началници. Такива са настроенията сред журналистите и другите служители в двете медии.

И най-спокойни ще бъдат колегите от БНР и БНТ, които още сега се стряскат пред перспективата регулатори на едно денонощие стаж да избират генералните им директори и да определят посоката на развитие на медиите.

Най-притеснени вероятно са 13-те кандидати, вече подали документи за генерален директор на БНР. Те на практика ще бъдат изпитвани от хора, които седмица по-рано са се занимавали с доста по-различни неща от това да знаят в дълбочина медийния закон и да четат концепции за развитие на радиото. Когато и да гласува за тях Народното събрание, все ще им е малко времето.

Двама от шестимата кандидати за СЕМ може да бъдат избрани още днес или утре. Ако обаче подобен избор се отложи след празниците, това означава, че с поздравленията те трябва да влязат директно в конкурсната зала. Разговорите на СЕМ с кандидатите за БНР са насрочени за 11, 12 и 13 май.

Да, имало е прецедент с Иво Атанасов, който в момента е член на съвета. Веднага след неговия избор той влезе да изпитва кандидатите за шеф на БНР и БНТ.

Този път обаче се сменят трима наведнъж - двама от парламентарната квота и един от президентската.

Емоционалната Бетина Жотева - досегашен говорител на Министерството на външните работи, бе посочена от президента Плевнелиев още миналата година. Тя обаче може да встъпи в новата си длъжност само съвместно с избраниците на парламента.

Ето защо на конкурса за шеф на БНР ще има трима нови - те малко или изобщо не познават останалите двама в СЕМ - Атанасов и бившата кореспондентка на БНТ в Берлин Мария Стоянова. Последната сякаш в тази ситуация е най-подготвена и адекватна за дейността на СЕМ, но все пак дали стига?

Малко или изобщо не познават кандидатите за радиото или пък техните концепции за развитието му. Малко или изобщо не познават досегашната работа на БНР и БНТ - конкурсът за шеф на телевизията все пак е само след месец.

Кои са шестимата кандидати за СЕМ?

София Владимирова, предложена от ГЕРБ, на практика е единствената, която знае как работи съветът, тъй като вече е била негов член.

Проф. Любомир Халачев е бивш ректор на НАТФИЗ и близък по политически убеждения до АБВ. Той е завършил операторско майсторство във ВГИК, Москва. Сред вносителите на неговото име са предимно депутати на Георги Първанов и БСП.

Иво Драганов, чието име е подадено от депутати от Реформаторския блок, е преподавател в НАТФИЗ. Преди години той беше член на НСРТ - Националния съвет за радио и телевизия, орган, предшественик на СЕМ. Впрочем още през есента на 2015 г. се заговори, че Драганов може да бъде предложен за член на СЕМ, когато вече беше изтекъл мандатът на Анна Хаджиева и трябваше да бъде попълнен.

Васил Чобанов, бивш шеф на “Хоризонт”, е номинация на депутатите Методи Андреев и Явор Хайтов. Същевременно журналистът е подал документите си и за конкурса за генерален директор на БНР.

Дали, ако бъде избран за член на СЕМ, ще продължи участието си в другия конкурс, след като СЕМ изпитва кандидатите за генерални директори?

Розита Стойчева Михайлова - Еленова е неизвестна в медийните среди, но има дълъг опит като пиар на известна марка кренвирши и на Българските държавни железници. Предложена е от БДЦ.

Кин Стоянов, който е известен като сина на Радой Ралин, е предложение на депутата Слави Бинев. Той водеше 4 предавания, сред които и “Часът на инфохолиците” по радио “София” на БНР, заедно с Емил Янев. Двамата обаче подадоха оставки преди 2 години, несъгласни с политиката на шефа на радиото Митко Димитров. Впрочем Димитров също е сред кандидатите за генерален директор на БНР.

Очакванията на медийни експерти са, че почти сигурно София Владимирова ще бъде избрана. Хаосът около Изборния кодекс, който се приема в момента, обаче по-скоро претупва решенията за СЕМ.

Разбира се, че има изход от подобна неясна ситуация с още по-мъгляви последици. Парламентът може със свое решение да удължи мандатите на шефовете на БНР и БНТ, след което в нормален работен ритъм да обмисли и гласува новите попълнения в СЕМ. Или да го направи едновременно.

Иначе наистина излиза, че на едни хора просто се търси добра работа със солидна заплата.

Точно по същия начин се възприема неудобната тема за обединението на БНТ и БНР. По традиция за нея се говори винаги преди изборите за генерални директори на двете обществени медии и нищо не се казва. Нещо повече, всеки, който повдигне тази тема, бива веднага нарочван, че сам иска да оглави подобен голям и доста добре финансиран от държавата холдинг.

Имената на Вяра Анкова и настоящия шеф на НДК Мирослав Боршош се появиха като варианти за обединението. И двамата отричат да имат амбиции. Но преди да има кандидати за този медиен холдинг, е необходима политическа воля. ГЕРБ няма да рискува сътресения в двете големи медии навръх каквито и да било избори. Подобен модел се прави след какъвто и да е вот и с ясна визия, че ще се съкращават не журналисти, а чиновнически структури. Един от юристите, които преди години са работили върху идеята за сливане на БНТ и БНР, разказа, че само финансистите на двете медии са повече от всички структури в Министерството на финансите.

Макар че, ако обединението се случи и хипотетично през следващите няколко години, Анкова би била позитивна фигура там. Професионализмът ѝ е факт, потвърден не само от колегите ѝ, но и от зрителите. За двата си мандата тя промени Българската национална телевизия, като я превърна в място, където се водят умни разговори с умерен тон, липсва агресията и скандалът, политици, експерти и общественици обсъждат задълбочено проблемите, без да се надвикват и карат. Многообразието на програмата и различните гледни точки станаха задължителна част от обществената телевизия, която освен това продължава да прави едни от най-добрите тв новини.

Боршош, който съживи мъртвеца НДК, също би бил подходящ водач на холдинга.

Подобна радио-телевизионна корпорация ще доведе до икономии и творчески синергии, смята Мартин Захариев, бивш депутат, а сега сътрудник на медийната комисия.

Според него двете обществени медии могат да влязат като дъщерни компании в акционерно или холдингово дружество. Това ще им позволи да сключват договори с кредитни институции или за продажба и ще подпомогне взаимното им развитие.

Асоциацията на телевизионните продуценти също подкрепи обединението, защото по думите на председателя ѝ Евтим Милошев “това ще направи обществената медия по-силна и по-значима и ще създаде повече работа за нас, продуцентите”.

Все пак такова обединение не може да се случи бързо и веднага. Най-първо е нужна промяна в Закона за радиото и телевизията. Политическа воля за това обаче няма, защото на управляващите изобщо не са им нужни стачки и вълнения точно там, където се виждат най-много - в медиите.

Нямаше такава воля и през първия мандат на ГЕРБ

Тогава управляващите създадоха работна група, която написа проект за нов медиен закон, в който основната идея беше, че БНТ и БНР се обединяват. Както сега, така и тогава почти всеки от екипите на двете медии беше против. И днес единственото, което се чува от по-кресливите публични гласове, е, че събирането на двете медии под една шапка ще увеличи контрола на държавата върху тях, ще намали вероятно парите им и БНР ще загуби влиянието си. Изкаже ли някой друго мнение, веднага бива обявяван за човек, който иска да се уреди на сладка началническа работа.

Практиката обаче и по света, а и у нас (виж големите частни телевизии) показва, че подобни медийни корпорации могат да работят много добре. Нито Би Ти Ви, нито Нова тв - телевизиите майки, имат сметка да пренебрегват останалите си канали и дейности заради основния. И двете например развиват изключително успешно онлайн присъствието си, както и излъчването си във формат HD, докато на БНТ това трудно ѝ се удава.

Хипотезата продължава да съществува, ако предстоящите конкурси за генерални директори примерно бъдат отложени, а настоящите мандати - удължени. Иначе никой кандидат няма да се съгласи да участва в тежък избор и година по-късно да попадне под чужда шапка.

Впрочем опит за отлагане на конкурса направи сегашният шеф на БНР Радослав Янкулов, като прати жалба до Върховния административен съд против конкурсната процедура за БНР, определена от СЕМ. Директорът обжалва няколко условия от правилата на СЕМ, сред които са 3-годишният управленски опит на всеки кандидат - нещо, което липсвало като текст в Закона за радиото и телевизията. Също така обжалва и предварителното изпълнение за избор на генерален директор, според което новоизбраният постъпва на длъжност независимо от евентуалните жалби срещу избора му. Точно това изглежда малко странно в очите на радиоексперти, тъй като при избора на самия Янкулов е действала същата разпоредба.

Така или иначе, ВАС отхвърли жалбата му с мотива, че Янкулов не участва в конкурса, а СЕМ прие това решение “с удовлетворение”. Миналата седмица същият съд е отхвърлил и втора жалба на шефа на БНР срещу избора на изпълняващ длъжността председател на СЕМ, в която се поставяше под въпрос легитимността на регулатора.

За първи път от доста години насам Радослав Янкулов, сегашният шеф на БНР, чийто първи мандат изтича на 26 май, няма да се кандидатира за втори. Това не се е случвало от 15 години, след като предшествениците му - Поля Станчева, а после и Валерий Тодоров, управляваха по 6 години (всеки мандат е 3-годишен). Янкулов не е обяснявал официално мотивите за нежеланието си да се кандидатира повторно и в крайна сметка няма нужда да се спекулира с това.

Все пак всичко за момента е в ръцете на Народното събрание, което по предварителен план трябва да гласува в сряда, 27 април, новите попълнения в Съвета за електронни медии.

И за СЕМ имаше решение в онзи прочут проектозакон, писан по време на първия мандат на ГЕРБ и после някъде скрит много преди да стане публичен. Тогава работната група предложи сливане на СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията. Дори намаляването на състава им от 9 на 5 души бе обяснено точно с предстоящите промени.

Конвергентен орган съществува в няколко държави - Италия, Финландия, Швейцария, Великобритания, Ирландия, Испания, Австрия, Словения, Полша. Европейският съюз оставя всяка държава сама да реши как ще регулира медиите и телекомуникациите си. Но у нас той сякаш изглежда все по-нереален.

КРС реално вече няма свободни честоти, които да раздава, а и телевизиите не ги искат, тъй като технологиите разкриха не само пред тях, а пред всички медии огромно поле за изява. Само съдържание да имаш. Именно заради това СЕМ става изключително важен, а медийният закон му е вече тесен, тъй като не казва нищо за съдържанието в интернет. Да, там е зоната на свободата, но думата регулация не е лоша, когато става въпрос за авторски права и права на децата. СЕМ доказа, че може да се грижи за тях, както и да предупреждава за речта на омразата.

Заради всичко това е изключително важно в съвета да влязат модерни и напредничави хора.

13 кандидати за генерален директор на БНР

13 са кандидатите за генерален директор на БНР, които подадоха документи до 15 април, крайния срок.

Това са Петър Пунчев, Петър Волгин, Митко Димитров, който в момента е шеф на радио “София” на БНР, Георги Василски, Валерий Тодоров, бивш генерален директор на радиото, Светослав Костов, шеф на спортния отдел в БНР, Христин Стрижлев, настоящ член на Управителния съвет на БНР, Васил Чобанов, Росланна Белчева, Жени Гаджалова, Александър Велев, бивш генерален директор на БНР, Иво Тодоров и Михаела Божидарова, настоящ изпълнителен директор на БНР.

Изслушванията на участниците в конкурса за БНР ще бъдат на 11, 12 и 13 май. Новият генерален директор на БНР ще бъде обявен на 20 май.

Спортни журналисти искат да управляват БНТ

Конкурсът за генерален директор на БНТ все още не е обявен, тъй като обикновено това се прави месец преди насрочването на датата му. Тъй като мандатът на Вяра Анкова изтича през юли, очаква се състезанието за поста ѝ да бъде стартирано през юни.

Въпреки това, както преди всеки подобен конкурс, вече се обсъждат достатъчно имена, които вероятно биха участвали. За първи път са толкова много спортните тв журналисти, които гледат към ръководната позиция в БНТ. Намерение за участие имали Сашо Диков, Сашо Йовков дори и Методи Манченкo, сегашният шеф на спорта в БНТ

Техни конкуренти смятат, че са получили увереност, след като Радослав Янкулов - също спортен журналист, стана генерален директор на БНР.

Вероятно за поста ще се кандидатира и журналистката Люба Кулезич.

Много сериозно се коментираше преди време, че в конкурса ще се включи и Люба Ризова - - бившият шеф на новините в Би Ти Ви, , а сега част от “Глобал вижън” - компанията, която продуцира “Господари на ефира”. Тя самата категорично отрече пред “24 часа”.