Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Многото красиви домове на Иван Михалев и Елина Цанкова Иван и Елина на меандрите на р. Арда


l Двойката пътешественици изготвя “Новите 101 отбивки” само за година
l Дни след излизането си по книжарниците книгата води в класациите по продажби

“Домът е там, където е сърцето”, е казал римлянинът Плиний Стари.

С много домове и “роднини”, които са открили на път, могат да се похвалят двамата страстни пътешественици и автори на бестселъра “101 отбивки” Иван Михалев и неговата половинка Елина Цанкова.

Книгата отвежда на вълшебна разходка из красиви кътчета на България чрез въздействащи авторски фотографии и указания за дестинациите.

Елина е инициатор на идеята за пътеводителя, а Иван е нейният изпълнител, като умело улавя чрез обектива си магията на техните споделени “отбивки”.

Почитателите им са толкова впечатлени, че усърдно настояват за разкриването на още непознати маршрути и така мотивират създаването на продължението “Нови 101 отбивки” (ИК “Сиела”). Изданието успя само за няколко дни след излизането си по книжарниците да застане начело на класациите за най-продавани книги.

“Целият проект е много личен. В него има заложена много емоция и се надяваме, че когато хората тръгнат по нашите стъпки и посетят тези места,

ще се почувстват по същия специален начин като нас.

Ние не сме първооткриватели на тези дестинации, но много хора ги откриват чрез нас”, споделя пред “168 часа” журналистът Иван Михалев.

Изготвянето на книгата става за изключително краткия срок от една година.

“Обиколихме България поне два пъти. Не беше лесно, защото някои от местата са труднодостъпни. Трябваше да посветим много време, което точно в този момент е много ценно за нас, тъй като нашият син е много малък и няма как да пътува с нас. Вземали сме го на някои от пътешествията, но все още му е рано. Той е основният ни житейски приоритет в момента. Нямаше как да пренебрегнем очакванията на читателите. Не сме смятали, че първата книга ще се превърне в бестселър. Разбрахме, че има глад за информация относно малко известни и диви места из страната. Ако издадем трета книга, тя ще бъде по-различна от досегашните. Бихме искали да е по-специализирана - като например за пътешествия с деца. Също така обмисляме да издадем пътеводител на английски, в който да обединим най-доброто от двете ни книги за непознатата България в полза на чужденците. Това обаче все още са далечни планове”, обяснява Михалев.

Самият той определено изстрадва и влага много труд и страст в създаването на новата книга. Чупи си фотоапарата при подхлъзване до водопад близо до Пловдив, разминава се на косъм с автомобилна катастрофа, навяхва си крака едва в началото на едноседмична обиколка из Сакар и закъсва на заледен път посред зима при поредния опит да стигне до замръзналия етрополски водопад Варовитец и да го завари в момента, когато е най-внушителен. Така в преследване на перфектния кадър изпитва и калява собствената си воля.

“Най-зрелищната фотография в цялата книга е на замръзналия етрополски водопад. Той е красив през всички сезони, но през зимата се образуват едни гигантски висулки и изглежда много сюрреалистично. Наложи се три пъти да ходя дотам, защото първите два пъти не беше достатъчно замръзнал. Когато си ударих крака пък много лошо, за момент се колебаех дали да не се откажа. В крайна сметка с кански усилия продължих по пътя. За мен

пътешествията са като дрога. Страст, без която не мога”,

категоричен е журналистът.

За него най-голямото богатство от разходките сред природата са хората, които срещат на път.

“Открихме много приятели за цял живот. Един от тях е Орлин, когото срещнахме при нашето минаване на цялото черноморско крайбрежие за две седмици. Той е гражданин на света и никога не се задържа твърде дълго на едно място. За последно работеше на едни яхти в Лефкада. Запознахме се на един сафари тур край нос Емине. Той е от тези хора, за които още от първия поглед разбираш, че сте от една порода. В Родопите също имаме много приятели. Хората там са много чисти, искрени, добронамерени и гостоприемни. Те са лишени от всякакво двуличие и лицемерие. Много са мъдри. Разбрах го в един труден за мен период от живота ми. Бях останал без работа и бях в лека депресия, чувствах се предаден и отидох да си лекувам душевните рани в Родопите. Обичам такива непланирани пътувания,

накъдето ме отвее вятърът.

Така замръкнах в едно село, сякаш на края на света. Мислех да спя в колата, защото пътят беше много разбит, но един човек ме упъти към хотел в съседното село, който се оказа изключително неприсъщ за такова затънтено място. Съдържателката, която е туркиня - Хари, видя и усети, че съм угрижен. Седна до мен и си говорихме около два часа. Тя съвсем искрено вникна в проблема ми, слушаше ме внимателно, даде ми съвет и ми подейства терапевтично.

Най-важното бе, че ме слушаше, докато повечето хора вече не го правят. Не чуват какво им казваш. Та в Родопите хората имат една простовата житейска мъдрост, която те вкарва в рамки и ти казва: “Всичко ти е наред, престани да се оплакваш и да усложняваш нещата.”

Ние го знаем, но го забравяме и на такива места при такива срещи

разбираме, че това е най-важното”, признава пътешественикът.

Всъщност именно разходка до Родопите вдъхновява Елина да предложи създаването на общия им блог, който пък е основополагащ за техните книги. Двамата прекарват десет вълшебни дни там с чудесни хора и им се иска да споделят впечатленията си и с други.

Михалев дори признава, че преди с Елина да започнат обиколките си из страната, изобщо не е познавал България. От тогава до сега обаче двамата са пътували само веднъж зад граница.

“Онази почивка в Родопите съвсем обърна живота ни. Сега съм по-щастлив и удовлетворен от това да си полегна на полянка и да слушам птиците, отколкото да се редя на опашка за някой музей в чужбина.

Преди представата ми за щастие беше по-сложна Много малко неща ми трябват вече, за да се чувствам добре. Следващите места, които искам да видя, не са извън страната. Това лято например искам да отида в Тюленовата пещера”, казва журналистът.

С неговата половинка много държат на мнението на своите читатели и дори им предоставят възможността да изберат корицата на “Нови 101 отбивки”.

“Имахме много повече от три варианта за корица, но накрая стигнахме до нещо като шортлист. Всеки от нас имаше някакви предпочитания, но проведохме един успешен експеримент и жест към читателите, като те можеха да гласуват в рамките на седмица за своя фаворит. Снимката на екопътека “Искър-Панега” край Луковит бе избрана с огромно мнозинство, като и на мен самият ми беше на сърце. Самият момент, в който направих кадъра, се запечата в съзнанието ми, защото беше много красив и вдъхновяващ.

Попаднах на мястото в началото на лятото миналата година в една сравнително ранна утрин. Слънцето беше още ниско и имаше много хубав контражур, така да се каже, цветовете на реката, на зелените площи около нея бяха омагьосващи. Цялата екопътека искреше. И имаше стотици водни кончета, които бяха накацали по тези дървени мостчета, а аз около два часа ги преследвах, за да ги снимам”, спомня си Михалев.

Все пак нерядко се случва някои от дестинациите, към които се устремяват, да ги разочароват, вместо да ги очароват.

“Попадали сме в разни села, за които сме чели, че са много красиви, но всъщност виждаме две къщи и руини около тях. Съзнателно избегнахме пък да включим изкуствените атракционни и широкоизвестните туристически дестинации, в които няма магия. Не искаме да подвеждаме хората. В нашата книга няма музеи на киселото мляко и други такива, а само ексклузивна селекция на интересни и непознати места. Съвсем разнородни, които не могат да се обединят под един знаменател. Общото между тях е, че са любопитни - водопади, пещери, природни феномени и крепости. Самият аз имам особен афинитет към старите крепости от различните исторически периоди”, разказва пътешественикът.

По неговите думи с Елина се допълват идеално, защото докато той е свръхрационален, тя е много по-емоционална и има един свеж и детски поглед върху нещата.

“Има сетива за скритото, очи за същественото.

Така успява да откъсне и мен от рамките на това, което смятам, че трябва да се направи, и да ми покаже, че нещо друго може да стане. Харесва ми, че предава това свое умение и на сина ни. На 100% съм сигурен, че Алекс също ще бъде пътешественик. Чакаме го само още малко да порасне и сме твърдо решени да му покажем всички тези места, които са ни пленили. Надявам се дотогава те да оцелеят, защото у нас има лоша култура на съхраняване и опазване на всички тези богатства. Бих се радвал както синът ми, така и следващите поколения да могат да оценят красотата им”, надява се Михалев.

Коментара ()

Вашият коментар