Районното мюфтийство в Благоевград: Грозно е да се показват

Наредба за документи: Без шапки и забрадки или да се вижда поне 1 см от косата

 

Жените мюсюлманки да се снимат за документите си за самоличност със забрадки, които покриват ушите им. За това настояха делегатите на районната мюсюлманска конференция на Благоевград, проведена в Гоце Делчев. Там за четвърти път за районен мюфтия бе избран Айдън Мохамед.

МВР обаче е категорично, че българските лични документи са в съответствие с международните стандарти и тези в Европейския съюз. От министерството посочват, че целта на личната карта и паспорта е човекът да се разпознава с просто око, без да се използват специални технически средства. Всички местни ОДМВР спазвали стриктно изискванията.

"Един от основните елементи от документа за самоличност е снимката, която трябва максимално да разкрива чертите на лицето - обясняват от МВР. - В препоръките на DOC 9303 е включването на дигитална снимка с цел да се предотвратят опитите за злоупотреби с документите и надеждно установяване самоличността на лицата при преминаване на границите."

Районният мюфтия на Благоевград Айдън Мохамед обаче има друго мнение по въпроса.

"В момента има действаща наредба за документите за самоличност, която разрешава на жените да се снимат със забрадки, но в нея има изискване да се показват и виждат ушите им.

Това е грозно и унизително. Мюсюлманката трябва да покрива цялото си тяло без лицето. Това означава ушите й да са скрити, а не на показ. На снимката в паспорта мюсюлманката трябва да изглежда така, както ходи по улицата - със скрити уши. Настояваме за промяна в тази наредба", обясни Айдън Мохамед.

Той е категоричен, че изискванията трябва да се променят, за да не се нарушават религиозните права.

Според каноните на исляма жената мюсюлманка не бива да открива на показ други части на тялото си освен лицето и ръцете до китките.

От Главното мюфтийство не отговориха какво мислят и дали подкрепят колегите си от Благоевград. Според пресцентъра били в процес на смяна на говорителя и няма кой да вземе отношение по въпроса. Още повече че всички били заети с честването на рождението на Пророка Мохамед, което се организира в цялата страна.

Това не е първият опит на мюсюлманите да поискат жените им да се снимат със забрадки в личните документи. Имало е предишни подобни искания през 2002, през 2007 и 2010 г.

Проблемът бе поставен от мюфтийствата в Пазарджик и Смолян. Сега срещу правилата се обявиха и от Благоевград. В правилника за издаване на български лични документи и приложение 5 към него, са посочени 16 изисквания, на които трябва да отговарят снимките. Те трябва да са актуални, направени до две години преди датата на подаване на заявлението за лични документи. Височината на изобразеното лице, измерено от долната част на брадата до върха на главата (включително косата), да е между 31,5 и 36 мм, а за лицата до 14 години е между 25 и 35 мм.

В точка 12 е записано: "Лицата върху снимките да са без шапки и забрадки.

Разрешават се снимки на лица с шапка или забрадка, ако се виждат двете уши и най-малко 1 см от косата на сниманото лице”

В отговор до "168 часа" МВР пише, че за да се избегнат недоразумения при приемане на заявления с такива фотографии и за да има еднаква практика в СДВР и всички ОДМВР, е изпратена снимка образец на лице със забрадка, съответстваща на разпоредбите на правилника за издаване на българските документи за самоличност.

Претенциите на Районното мюфтийство в Благоевград са в сферата на декларациите, защото има решение на петчленен състав на Върховния административен съд, че изискванията не противоречат на никакви български и международни норми. През 2002 г. е подадена жалба срещу правилника с искане да отпадне условието да се свалят шапките и забрадките при снимките за лични карти и паспорти.

Тогава е образувано дело и петчленен състав на Върховния административен съд постановява, че това не може да се случи. Според съдиите изискването на МВР не противоречи на конституцията, нито на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, нито на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Международния пакт за граждански и политически права, както твърдели жалбоподателите.

В същата наредба, в която се цитират забрадките и шапките, са определени условията и за снимки с очила. Разрешават се само ако те се носят постоянно, стъклата не са затъмнени и в тях няма отблясъци, които влошават качеството на изображението на очите.

Не са забранени снимки на лица с бради или мустаци, ако те се носят постоянно. При премахване на брадата или мустаците се прави нова снимка и се подменя българският личен документ.

Разрешено е човек да се снима с перука, ако тя се носи постоянно. Всички детайли от снимката на лицето трябва да са ясно видими и различими.

Докато мюфтиите се борят на снимките за лични карти ушите на жените мюсюлманки да са покрити, 15-годишна ученичка от сатовчанското с. Вълкосел тръгна забрадена на училище противно на правилника за вътрешния ред (виж историята й горе).

Главното мюфтийство отива по-далеч в исканията си във връзка с религиозните обичаи на мохамеданите. То настоява да се позволи носенето на бурки в училище чрез промени в Закона за училищното и предучилищното образование.

Висшият орган на мюсюлманите настоява за включване на предмет "религия" в клас, духовните училища да се финансират от държавния бюджет, да им се разреши идеологическа и религиозна агитация, както, да се построят нови джамии и молитвени храмове, а на децата в детските градини и училищата да се дава т.нар. хелал храна (разрешена от исляма) без свинско. И всичкото това в момент, в който "Ислямска държава" настъпва в Европа, организира вече смъртоносни терористични актове в Париж и в Брюксел.

Въпросът е доколко покриването на главите на жените и религиозното обучение са част от традицията на изповядващите исляма в България и дали няма да се открехне врата към проповядване на радикален вариант на мюсюлманската религия.

Специалистът по радикален ислям Алекс Алексиев твърди, че българското мюфтийство е под влияние на ислямистка Турция Може би това обяснява защо духовните водачи на мюсюлманите в България искат ученичките и жените да носят бурки и да се снимат за лични документи, без да се виждат ушите им.

Главното мюфтийство трябва да отпадне сегашният чл. 197 от нормативния акт, който предвижда наказание за учениците, ако са облечени в нарушение на правилника на училището.

Затова мюфтиите настояват да се добави, че от тази забрана се прави изключение при важни обстоятелства. Така смятат, че момичетата ще могат да носят забрадки и бурки, ще могат да отказват да стъпят в часовете по физическо възпитание, защото няма как да играят забулени.

Институциите обаче реагират остро срещу подобна инициатива. Главният прокурор Сотир Цацаров се обяви срещу носенето на бурки на обществени места. Според него Законът за вероизповеданията се нуждае от доста сериозен ремонт "с оглед на новите реалности, като трябва да се намери точният баланс между религиозната свобода и защитата на обществото".

"Темата трябва да бъде дискутирана много внимателно. При всички случаи трябва да не се посяга на религиозната свобода, но не бива да се позволява религиозният мотив да се използва за непозволена пропаганда, за политически цели и за радикализация", каза още Цацаров.

Забраната на бурките се дискутира още в Пазарджик и Пловдив, като кмет и общински съветници подготвят промени в наредбите за обществения ред. Обсъжда се и въвеждането на глоба.

ВМРО пък се обяви за криминализиране на насърчаването към носене на бурки заради информациите, че в циганската махала в Пазарджик се стимулират жените да се покриват с черни фереджета от глава до пети срещу заплащане.

Войводите готвят и проектозакон, който да забрани закриването на лица на обществени места. Всеки може да носи, каквото си иска у дома си и в религиозните храмове, но на обществени места, в публични сгради и учебни заведения Ц не, категоричини са от ВМРО.

Мюфтийството обаче има и други искания - предлага и духовните училища да се финансират от държавния бюджет като частните. При това обвързано с включването на предмет религия в обучението, равнопоставен на предмети като история, български език и литература, математика, биология, география.

Нещо повече, религиозната организация на мюсюлманите дръзва да поиска промени и в основния принцип на българското образование - светския му и деполитизиран характер Мюфтийството предлага да се допусне налагането на идеологически и религиозни доктрини в обучението в специализирани духовни училища. А правомощията и назначаването на директорите им да стават с решение на Главното мюфтийство.

Освен с носенето на бурки и обучение в мюсюлманската религия висшият орган на изповядващите исляма у нас говори и за увеличаване на джамиите и молитвените домове в София, понеже броят на изповядващите исляма се увеличил напоследък.

УНебезизвестна е необходимостта от повече от една джамия и невъзможността тя да бъде построена поради административно бездействие на общинските власти. Нуждата от храмове в столицата под регулацията на Мюсюлманското изповедание е тема, която ръководството поставя от години на най-високо държавно ниво", пише в писмо до медиите. Всичко това се случва в момент, в който излезе информация за молитвен дом в столичния кв. "Люлин", в който се проповядва радикален ислям. Главното мюфтийство отрече, като заяви, че всичко е в рамките на закона, но случаят предизвика скандал в обществото.

Сред приоритетите на върховния орган на мюсюлманите е и издаването на литература за деца и жени с цел обучение в ислям. Има организирани и подобни летни курсове.