Скелетът на цар Калоян е открит през есента на 1982 г. от археолога Лоло Вълов.

В гроб 39 имало и остатъци от златотъкани материи. Основното, заради което свързват костите с цар Калоян, е тежък златен пръстен (61 грама) с кръгла плочка. В нея има надпис “Калоянов пръстен” в негатив, което свидетелства, че е служел като подпис и личен печат.

Във вътрешността на пръстена е гравиран образ на животно, стоящо на задни крака, с извърната глава и отворена паст.

Също както при Самуил, по черепа на Калоян има белег от тежка травма.

“Върху най-високата част на черепа видяхме две следи от удар - разказа антропологът проф. Йорданов. - Единият е бил много силен – вероятно от боздуган или друго голямо оръжие. Той е довел до счупване на външната и вътрешната пластина на костта и е предизвикал т.нар. травматична епилепсия. Това кореспондира с написаното от свидетели от онази епоха, че цар Калоян е

бил гневлив

и избухлив.

Не е ясно дали е имал класическите признаци на тази болест, но е бил известен като Ромеоубиец - тоест бил е жесток към пленените византийски войници. Възможно е да е имал и епилептични пристъпи, макар че заболяването не е вродено, а предизвикано в резултат на травма”, каза професорът.

Ударът по главата на цар Калоян, получен в някоя от битките, е бил толкова силен, че пробива черепа изцяло. Така се е образувал костен гребен, който вероятно е довел до травматичната епилепсия.

Според изследването на скелета царят е умрял на възраст 35-40 години.

Калоян е най-малкият брат от Асеневците. Предполага се, че също толкова високи като него са били и братята му, заемали трона преди него - Иван Асен и Теодор Петър. Иванко, убиецът на Иван Асен, е бил техен братовчед и според запазените писмени сведения също е бил много висок.

“Той бе болярин с исполински ръст... човек, отдаден на страстите, но заедно с това с много практичен ум”, пише Константин Иречек, изследовател на българската история.

Колко са били високи цар Симеон Велики, чието властване е наречено Златен век, или баща му княз Борис, не се знае. За тях няма намерени останки. Но има сигурни сведения за един от велможите на цар Симеон Първи.

“Единствената личност от нашата история, чийто череп е 100-процентово доказан, е чъргубилят Мостич от Преслав, живял през Х век. Той е бил висок 165-170 см и е доживял до дълбока за средните векове старост - 80 г. Бил е нещо като външен министър на цар Симеон”, каза проф. Йорданов.

Край гроба му е намерен надпис: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, оставяйки чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.”

Чъргубил е промененото название на прабългарската титла ичиргу боил. Надгробният надпис и останките са намерени през 1952 г. при разкопки в т.нар. Черква на Мостич в местността Селище във Велики Преслав. Въпросният Мостич е бил сакат с дясната си ръка и е страдал от шипове в гръбнака.

В средновековните миниатюри и в илюстрованите хроники българските царе са рисувани като доста високи, но това не може да се смята за исторически достоверно. Възможно е да е заради разкрасяване. Така например за цар Иван Александър пише, че е “висок, красен, десницата му силна”.