Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Емил Джасим - учителят по българска история с корени от Вавилон Снимка: Димитър Кьосемарлиев

България е пълна с готини и талантливи тийнейджъри, казва програмният директор на “Център за образователни инициативи”

Животът е по-странен и интересен от всяка измислица, а историята го доказва. Именно тази истина разкрива вече няколко години на своите ученици Емил Джасим, който заедно с колегите си от "Център за образователни инициативи" се е заел с мисията да възстанови авторитета на учителя и доверието в него.

До ден днешен той пази пощенски картички от своето детство, когато у него се пробужда интересът към историята. На голяма част от тези спомени са изобразени базалтовият вавилонски лъв и една спираловидна сграда, за която Емил смятал, че е някакво величествено здание от древността, но после разбрал, че е минарето в Самарра.

Един от шедьоврите на арабомюсюлманската цивилизация. Тези два образа за него

били нещо изключително старо, създадено от хора Точно така разбрал още съвсем малък, че има толкова много събития, които са се случвали и ще се случват, защото той не е сред първите, нито сред последните хора на земята.

"Вавилонският лъв е по-стар дори от египетските пирамиди. Историкът Арнолд Тойнби казва в своето прословуто изследване: "Някой ден те ще свидетелстват: "Преди Авраам сме ние." В случая си позволявам да го редактирам, че Вавилонският лъв ще каже: "А преди пирамидите бях аз".

- Емиле, как се стараеш да запалиш и поддържаш огъня у твоите ученици? Плутарх е казал: "Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален."

- Най-важното за всеки учител е да може да заинтригува ученика. Историята изобилства от интересни, любопитни и странни истории, които палят любопитството на учениците. За тях историята е като последователност от легенди и полумитични случки. Важното е как ще бъде поднесена. Понякога много вкусната храна не изглежда много добре.

- Върху какво сте се фокусирали с колегите ти от "Център за образователни инициативи"?

- Опитваме се да ограмотяваме учителите по отношение на работата с електронни платформи и интернет базирани инструменти, за да могат да бъдат в час. 

Младите гледат с недоверие на своя преподавател, който не знае как да си включи компютъра. Учителите сякаш до ден днешен биват атакувани. Организирана кампания срещу тях имаше по време на най-голямата съсловна стачка в историята на България изобщо, която стана през 2007 г. Това бе последният удар, който повали гилдията в нокдаун, но за щастие не и в нокаут. Хиляди напуснаха професията тогава - млади, талантливи и опитни професионалисти. Днес има много други хора и организации като нас, които работят всекидневно за постигането на някаква промяна.

Коства ни много време и често няма никаква почивка за мен, Цветан, Петър и Биляна, изброявам ги неслучайно. Интересното е, че никой от нас не се оплаква, напротив, аз се хваля в момента. Ние сме изключителен екип. За последните 5 години

сме обучили над 3000 учители от цялата страна,

което е по-малко от 5%, но всъщност е една огромна бройка. Срещаме се ежедневно и с безброй талантливи ученици, защото България изобилства от готини тийнейджъри. Ние дори имаме конкурс "Репортийн", който е създаден специално за тях. Награждаваме с 1000 лв. най-добрите им идеи и каузи, с които променят своята среда. Мога да говоря с часове за всички участници и техните идеи.

- Според твоите наблюдения всяко следващо поколение по-умно ли е от предишното?

- Всяко поколение има своите интелектуални заложби, споделени тревоги, надежди и мечти. Смятам, че сегашните тийнейджъри имат друга визия и представа за грамотността. Те са по-визуално възприемчиви, от една страна. От друга пък, сякаш общата им култура не е толкова богата, което обаче не е проблем. Не ги прави по-малко щастливи, креативни и работоспособни. Едно от важните неща, които има като предимство новото поколение, до 25-годишна възраст, е, че е изключително креативно. Това, което се търси като необходимо умение при тях, е екипната работа, защото те са индивидуалисти. Има един професор - Марк Пренски, който въвежда в световната педагогика термина

"дигитално родените",

за които ние сме форма

на мигранти.

Ние говорим техния език с лек акцент. Колкото по-възрастен е човек, толкова по-силен е акцентът му. Това поколение гради отношенията си чрез интернет. Това дава политически отзвук, защото това са хора, които не приемат партийните структури и граждански обединения. За тях е важно да има хоризонтална структура. Пример за това са испанските "Подемос", които са някакъв феномен. Всичко това е резултат от голямата революция, която извърши интернет. Живеем в свят на мрежовите общности.

Хората вече не

разсъждават йерархично.

Като цяло обаче тийнейджърите сега са като тези преди 20, 40 и 80 години и имат вечните вълнения като любовта, приятелството, свободата, смъртта и т.н.

- Как и кога реши да станеш учител и защо точно история, а не физика или химия?

- Историята ми е страст от дете. Мисля, че има общо с факта, че баща ми е от Вавилон (днешен Ирак). Много ми е разказвал за своето детство и как си е играел в руините на този древен град.

За мен остава мечта

да го видя.

Майка ми пък е от Северна България, между Балкана и Дунава, историческото сърце на България. Още като дете родителите ми насърчаваха моят интерес към историята, докато не се появи една страхотна учителка в прогимназията - Гизела Жейкова. Доколкото знам, вече не преподава, което е огромна загуба за учителската гилдия. Имаше страхотно отношение. След това в класическата гимназия срещнах Веселина Вачкова, която съвсем разпали огъня.

Историите на баща ми бяха много интересни. Като цяло Месопотамия е първоизвор на толкова много ценности за света. Много е тъжно, че земите, който са били люлка на човешката цивилизацията, са в днешното положение. Ирак много трудно може да бъде видян, а там съжителстват над 12 различни етноса, всеки със своя древен език.

Някои от тях са много, много древни и говорят на езика, на който със сигурност, регистрирано е, е говорил Христос. Халдеите пък говорят на езика, на който е говорил Авраам.

- Сблъскваш ли се с предразсъдъците на някои хора заради това, че човек с твоето име преподава българска история?

- Непрекъснато. В крайна сметка всеки е свободен да има мнение, макар че спрямо мен са преминавани всякакви граници. Имам 1200 директни заплахи за живота и здравето си. Стигна се дотам, че бе публикуван адресът на местоработата на родителите ми. Самите заплахи

са много експлицитни.

И живописни.

Интересното е, че идват от хора, които изглеждат нормално, имат семейства и възпитават деца. Имам и случай, в който един човек ме нападна. Не искам да го коментирам, но ще се разберем посредством правосъдието.

- Как се справяш с насилието, което не липсва в класните стаи у нас?

- Ако училището като институция действа адекватно, няма да има подобни случаи. Стават ли, значи има грешка някъде по веригата. Не е изненада също така, че има неразумни родители, които пък нападат учители. Подобно насилие трябва да бъде третирано с изключителната строгост на закона. Този родител, който сметне, че даден учител е некомпетентен или има някакъв друг проблем, нека бъде така усърден да действа по установения ред. Агресията не е решение и е недопустима. 

- Как би обяснил термина тероризъм на свой ученик?

- Често говорим с учениците по тази тема, защото е част от съвремието ни за съжаление. Етимологията на термина идва от латинската дума terror, която означава страх. Целта на терористите не е просто да убият, да нанесат щети, да отворят някаква рана, а да всеят страх. Моят истински ужас идва от факта, че понякога успяват. Това не трябва да се случва.

- Религията е...

- Религията е различна според това в чии ръце е. Така както и любовта може да бъде много перверзна или много искрена. В един момент обаче няма да е точно любов. Същото е и с религията. Има хора, които

знаят как да възбуждат въображението на

по-слабите умове.

Това може да се срещне във всички религии по един или друг начин. Фанатизмът е страшен. Интересното е, че терминът “фундаментализъм” възниква в Щатите, след като двама братя, петролни магнати и много вярващи, започват да финансират публикуването на брошури, които се отнасят до основите на християнската вяра. Ако човек се връща към моралните основи на своята вяра, може да стане по-благочестив и морален. Въпросът е по какъв начин това бива перверзно преобърнато и разгледано, за да може да активизира много млади хора към някаква цел, за коята те да са готови да умрат.

- Можеш ли да кажеш, че бъдещето по някакъв начин винаги ще остане зависимо от миналото?

- Не можем да прережем нишката на живота и той да се възроди от нищото.

От нищото се ражда нищо Историята е доказателство, че има неща, от които се ражда днешният ден. Има хора, които държат на традициите, и такива, които искат да изтрият всичко, което е зад гърба им. Може да има път по средата. Сблъсъка между миналото и бъдещето го има днес. Защото някои хора знаят, че имаме славна история, но самите те

не носят нищо от това величие у себе си.

Те са комплексирани и недостатъчно добре житейски реализирани. Така се ражда псевдопатриотизмът. Под една моя статия потребител заяви: "Нямаш право да питаш историята, защото тя е религия за нас, българите." Това е стремеж именно към вечността, която обещава религията. Ако има един голям проблем, той се крие в невъзможността да дефинираме патриотизма си в бъдеще време.

- Този месец ставаш на 34 г. Кои са най-важните уроци, които си усвоил досега?

- Всеки ден придобивам важни житейски уроци. Има една песен на "Депеш мод" "Хората са хора" (People are people). Научил съм, че колкото и да си мислим, че човек звучи гордо, също толкова често важи и изказването, че хората не се държат като хора и забравят своята човечност. За мен лоялността в отношенията е много важна. За съжаление е дефицит в съвремието ни.

Коментара ()

Вашият коментар