Веднага след деветосептемврийския преврат у нас комунистическата власт извършва едно от най-зловещите предателства към народа си и отказва да признае македонците за българи. В съгласие с политиката на Сталин на 8 октомври 1946 г. Георги Димитров дава на Тито и костите на Гоце Делчев за да отидат в Югославска Македония.
Въпреки че напуска този свят едва на 31 години, Гоце Делчев -

апостолът на поробена Македония вече се е превърнал в легенда
и е изпълнил сърцето, въображението и бъдещето на цял един народ.
Макар и още приживе да е поел пътя към жадувана Голгота, даже и в гроба си на поляната "Свети Никола" в с. Баница духът му не може да намери покой. В стремежа да запазят тленните му останки за поколенията, неговите другари не го забравят.
Войводите Михаил Чаков и Таската Серски още през 1906 г. прибират костите му под светия престол на църквата в с. Баница, където те престояват до 1917 г. Въпреки че селото е опожарявано три пъти, а църквата изгоряла, сандъчето с тленните останки на войводата се запазило и Михаил Чаков ги прибира в дома си в София. Там, поставени при иконата и при едно денонощно горящо кандило, те престояват до 1923 г. През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата “Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски. Няколко месеща по-късно са пренесени в канцеларията на дружество “Илинден”. До 7 октомври 1946 г. те се съхраняват в Македонския дом на ул. “Пиротска” №5.
Но не е било писано духът на Гоце да намери покой у нас. Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев. В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той приживе броди с четата си, и е положен в двора на църквата “Св. Спас” в Скопие. Оттогава и до днес там той се използва за насаждане на антибългарски настроения.
Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за
“...един българин без значение за освободителните борби”, костите са приети в Социалистическа Република Македония.