До 21,18 часа на 30 март все още бях хронично обезпокоен за битката срещу корупцията в България, но щом прочетох статията “Кунева ще хваща гаджетата на властта по общи сметки за ток”, веднага се успокоих и отпуснах.
Край! Приключи се! България вече няма да бъде символът на подкупността в Европейския съюз!
“Хората на високи постове ще декларират и имоти, и пари не само на съпрузи - както е досега, но и на своите интимни приятели и приятелки, с които нямат брак. Дефиницията за фактическо съжителство според проекта е съответният политик или висш чиновник да живее заедно с някого повече от 2 години. Проверките за гаджетата на властта ще се извършват от Националното бюро срещу корупцията, което ще контролира и самите властници.”
Ако този закон не беше плод на няколко години усилен труд на десетки експерти, щях да си помисля, че е възторжен импулс от историческото селфи на борда на похитения египетски самолет, което показа, че не само пред тероризма, но и пред любовта невъзможни мисии няма, а развитието на стокхолмския синдром, който сближава насилници и жертви, вече не отнема денонощия и седмици, както бе в миналото, а само някакви си минути и дори отвличането на самолет може да завърши просто с една снимка за спомен.
Антикорупционният закон обаче е сериозна работа. Поне на мен ми се струва, че неговата цел беше много, много проста. Да направи така, че оставяйки гаранции за справедлив процес, престъплението подкуп да се доказва значително по-лесно в съда, за да може една огромна група подкупни чиновници - от катаджията през депутата до министъра, да бъде настанена час по-скоро в затвора.
Това от своя страна да даде респектиращ пример за стотиците техни последователи в цялата държавна администрация, които занапред да имат едно наум и просто да си вършат работата, за която им плащаме заплати, вместо да мислят само откъде да “чопнат” по някой “страничен” лев.
За да се случи всичко това, трябваше да се анализира внимателно провалът на България срещу корупцията в последните 26 години и после да се отстранят подводните камъни в наказателните закони (НК и НПК), да се създадат независими от властта звена от прокурори и полицаи, които да атакуват подкупните чиновници.
Вместо това виждаме в проектозакона някакви небивалици, които на този наш толкова нагло-мутренски етап на развитие въобще не са ни необходими. Дано сега депутатите в парламента да отстранят глупостите от този проект и да направят така необходимите и дълго чакани промени.
Извинявайте, ама българската държава не успя да вкара в затвора Батко, който раздаде милиони на братята си под формата на обществени поръчки като шеф на пътния фонд, а сме тръгнали да се занимаваме с любовниците на подкупните политици. Ама ние не можем да докажем корупцията в директна роднинска връзка... За какви гаджета говорим, за какво съвместно съжителство и за какви комунални сметки?
Онзиден Вальо Топлото беше оправдан по поредното обвинение. Прокуратурата вече не го поддържала, защото валутното престъпление не било престъпление по закон от миналата година. Да, съвсем нормално за България. Топлото беше задържан през юли 2006 г. 10 години по-късно срещу него има все още неприключили дела. Сигурно те ще са на последна инстанция, когато прокопаем третия ръкав на софийското метро до най-отдалечения квартал на Ботевград.
Точно заради драстичната липса на правосъдие българският чиновник от най-ниското до най-високото ниво се е разпасал така нагло. Вижте само какво се случи в последната седмица. Хванаха двама униформени полицаи, които, вместо да ловят наркодилъри, сами организирали мрежа за разпространение на наркотици в столицата. И, забележете, колко добре ориентирани са били те, плашели пласьорите не с полицейските си карти, а със Златко Баретата и Митьо Очите.
Ще кажете, не е кой знае какво - преди време в провинцията беше хванат сержант, който продаваше хероин и марихуана, докато бе на пост пред полицейското управление. Вярно, но пък в същия ден, когато задържаха двамата наркополицаи в София, на ГКПП Лесово бе арестуван кметът на село Топузово. С 24 килограма амфетамин!
Ами шефът на ДАИ Цветелин Цветанов, професионалист, назначен на поста, за да премахне корупцията в инспекцията. И хоп - арестуван за прибиране на подкупи. Ама не говорим за някакви срамежливи еднократни вземания. При обиски и арести в София, Враца, Видин агенти на ДАНС открили цели тетрадки, в които чиновниците прилежно документирали приходите от корупция подобно на бележките на Филип Тефтерчето.
Също като непобедимите митнически смени на Капитан Андреево, като униформените от Магистрална полиция в София, при които от 60 екипа на пътя подкупи не взема само 1, като всички държавни служители, на които работата е да осъществяват някакъв контрол.
Тази седмица съвсем ясно се очерта нещо, което всички ние отдавна знаем. Много държавни структури са превърнати като ДАИ в търговски дружества. Ние им плащаме заплатите, данъците и осигуровките, а те си изкарват десеторно повече от рекет над хора, които по закон трябва да проверяват и санкционират.
Така, от една страна, няма никакъв контрол в държавата, а от друга - чиновникът си прибира в джоба само за една смяна месечната заплата, удържана от данъкоплатеца. Тази държавно-частна схема се утвърждава в България от години поради липса на правосъдие - частни фирми на държавна субсидия.
Ако не искаме повече да правим насила богати стотици посредствени чиновници, нека да приемем правилните закони, за да ги ударим най-накрая силно през ръцете.