Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Македония ни краде Талев, царе, вампирите, ЦК на БКП

Наскоро македонците приобщиха към своята обширна култура и един от най-значимите български автори - Димитър Талев. Творбата му “Железният светилник” бе издадена на тяхното наречие, като думите “българин” и “българско” са сменени с “македонец” и “македонско”. Във версията на скъпите ни съседи липсват някои

много важни части от романа, свързани с българския характер. Така братята майсторски изкарват Талев заклет македонист, а освен това издават книгата и без да са уредили авторските права.

Създаването на македонския език е уникално за Европа лингвистично явление. А да преведеш книга на него сигурно е цяло изкуство. Изкуственият език се появява в мазето на манастира “Прохор Пшчински”. Сътворен е от скромна групичка хора, решени на всичко да накарат българския, който говорят, да звучи възможно най-малко като български.

Официален става през 1944 г., след като в България се извършва Деветосептемврийският преврат. Навярно събитие, далеч по-маловажно от създаването на един език. 37 години по-късно, самите "Кирил и Методий" на македонския се отказват от отрочето си. Изведнъж те усещат, че трудът им не е имал научен, а политически и фалшификаторски характер и че език всъщност не се създава.

“Съчинители, които предлагат собственото си болно въображение за история, са извън всякакви научни категории. Фалшификаторите на историята в така наречената “История на македонски от народ”са тъкмо такива съчинители”, казва един от създалите, а след това отказали се от македонския език - Венко Марковски, в своя труд “Кръвта вода не става”. По партийни причини той е репресиран и се връща в България.

Творчеството на Талев не е единственото нещо, което македонците си присвояват. Вицът, да не играеш шах с тях можеби е самата истина. Накрая ще ти откраднат царя и ще кажат, че е техен. Вече го направиха със Самуил.

Можеби повечето хора не знаят, че цар Самуил се бил отцепил от българската държава. Ако не ви се вярва, разходете се до паметника му в Скопие или идете на премиерата на филма, който представя владетеля като “предводител на първия македонски бунт срещу българското царство”. Щом го дават по телевизията, значи е така. Може би Василий II Българоубиец щеше да е Македоноубиец, ако истината беше такава. Мъчнотията е, че в гръцкия национален музей е изписан като “Вулгарофигон”.

Но проф. Митко Панов от Института за национална история в Скопие й намира цаката. Според него това прозвище императорът е получил след смъртта си, и то от българите като реакция на появилата се в географски и административен смисъл Македония.

Но такива кръпки в македонската история

има повече, отколкото по стария юрган на баба ви. В центъра на Скопие се мъдрят още много паметници - на албанския национален герой Скендербег, на сръбския крал Душан и на самия Александър Македонски, за когото е напълно ясно, че “няма нищо общо с Гърция”.

В македонската история последният фигурира и като човека, дал началото и на традицията с мартениците. Според съседите ни той е закичвал с бели и червени конци (мартинки) войниците си за повече късмет, преди да тръгнат на война. За появата на символа по нашите земи има редица легенди, но както изглежда, всичко започва от самия Александър Велики.

Макар и официалният им език да се е появил на бял свят чак през 1944 г., Кирил и Методий също са родом от Македония, която впрочем е люлката на всички славянски езици. На иконите в черквите им преди тази преломна година в македонската история

двамата братя са определени като

“български просветители”

След 1944 г. тези надписи изчезват, а през 2014 г. образите на Солунските братя заблестяват върху юбилейна правоъгълна сребърно-златна монета от 100 денара в чест на създаването на славянската писменост.

Освен Талев, македонски творец е и Никола Вапцаров. Нещо повече, той е основоположник на съвременната македонска литература. След честването на паметта на Вапцаров в Европейския парламент през 2012 г., съседите ни гръмко се възмущават,че “и книжевен слепец знае дека Вапцаров бил Македонец!”. Като пример дават стихотворението “Земя” в което поетът се възхищава на татковината Македония.

Думата “Македония” липсва в тази творба. Но и самата тя би трябвало да липсва. Известен факт е, че Вапцаров пише “Земя” през 1939 г. Използвайки малко проста математика, става ясно, че стихотворението малко е подранило, защото през 1939г. официален македонски език не съществува. Въпреки това братята са много гневни, че България си присвоява Вапцаров, след като “Го стрелале бугарските фашисти во ьйули 1942 година, прогласували го за државен неприьател и терорист”.

Похитени от македонците са и други велики личности като братя Миладинови и Йоан Кукузел.

 

Коментара ()

Вашият коментар