Няма да стъпя там, докато не бъдат върнати на България тези земи, защото такава държава не съществува

Повечето ни роднини там поддържат официалната версия на Скопие и това било голяма болка на писателя

- Г-н Талев, кога разбрахте, че "Железният светилник" е издаден в Македония, като от него е изтрито всичко, което е свързано с България?

- Преди 2 месеца научих от мой братовчед, че издателство "Арлекин", работещо под шапката на Министерството на културата на Македония, е издало романа. Но историята е по-стара. Оказа се, че класическата книга е излязла още през 2006 г., но все още се продава. Аз не съм повдигал въпроса досега, защото баща ми беше болен от рак и почина преди 6 месеца. За да не го тревожа, си мълчах.

А през 2001 г. друго издателство - "Мисла", се беше свързало с него да им даде авторските права за "Илинден". Тогава той написа писмо до българското Министерство на културата. И оттам му отговориха, че понеже става дума за чужда държава, трябва да се обърне към македонски и български адвокати, което беше безсмислено.

Преди 3 седмици евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев се свърза с мен. Няколко дена преди атентата в Брюксел той написа за този скандален случай в своя доклад за Македония. Срещу мен започна атака от македонистите. В профила ми във фейсбук ме нападнаха, че съм срам за македонския род, че дядо ми бил продал авторските права. Накрая ми хакнаха профила във фейсбук.

Разбрах от медиите, че чичо ми Владимир, който емигрира в Германия и е по-големият син на Димитър Талев, казал, че разчита на Македонския институт да направи сравнение на двата романа.

Лично аз искам само едно - да се спре тази гавра. Дядо ми никога не е признавал този език. Не искам романите му да се превеждат на измислен език, какъвто той не е вярвал, че съществува.

- Помните ли дядо си?

- Не, роден съм няколко години след смъртта му. Но понеже чичо ми емигрира през 1971 г., всичко запазено от наследството на писателя се дължи на баща ми, който остана в България. И даже имахме проблеми с ДС.

- Какво ви е разказвал баща ви за последните думи на дядо ви?

- Бил много разочарован от нашите братовчеди, част от които са подкрепяли тезата на Скопие, че Самуил е македонски цар. Много му е било болно от това. Едно от последните желания на баща ми беше да продължа каузата на дядо ми. Трябва да се възстанови историческата несправедливост.

- Вие ходили ли сте в Македония, виждали ли сте се с роднините си там?

- Не и няма да стъпя, докато не си я върнем. Това е моето убеждение. Смятам, че дори самото ми отиване там или "превеждането" му на несъществуващия македонски език означава признаване. А аз не съм съгласен, че има такава държава, нито такъв език. И чичо ми е изразил подобно мнение в Би Ти Ви.

- Никога ли не сте се виждали със свои роднини от Македония?

- Много рядко са идвали. Наскоро тук беше внукът на по-големия брат на дядо ми. Помогнах му да вземе българско поданство. Беше отписан от другите роднини, които са македонстващи.

- Кой е наследник на авторските права на писателя Димитър Талев?

- Чичо ми, аз, племенницата ми (дъщерята на брат ми, който почина), и майка ми. Но мога да ви кажа, че подписахме почти 20-годишен договор с издателство "Захари Стоянов" на Иван Гранитски. За това време той ще може да издаде пълно 15-томно съчинение на Димитър Талев.

- На какъв език е говорил Димитър Талев?

- На български, естествено. Но Македония е голямата му болка. Цялото му творчество е подчинено на темата за тази част от България. Боли ме, че там го изопачават.

- Писал ли е нещо като дневник Димитър Талев?

- Не, няма такова нещо. Пазят се романите.

Баща ми казваше, че всичко е било в главата му и когато узрее, го пише. В анкетата на Ганка Найденова казва: "Който иска да знае за мен и за моите убеждения, да чете книгите ми. Всичко е там."

- А баща ви бил ли е в Македония?

- Баща ми е бил като малък в Прилеп - през 1941 г., когато е бил 10-годишен и когато Македония се освобождава. А последно е бил през 1966 г., когато дядо ми вече е бил болен. Направило му е впечатление, че през 1941 г. си е говорил с децата на улицата на български, а след 25 г. се разбирал само с възрастните хора. Сега аз не се разбирам с братовчедите. Рядко си говорим във фейсбук, те ми се сърдят за тази битка за "Железният светилник".