Компютърни технологии, психология, медицина и национална сигурност са най-желаните специалности за висше образование. Все по-търсени стават и педагогика и екзотични филологии. Това показва Национално представително изследване на Института за модерна политика (ИМП). Според рейтинга на висшите училища в България, съставен от Министерството на образованието и науката, все пак най-голям брой студенти изучават специалности в професионално направление “Икономика”.

Промени предвиждат държавното финансиране на висшите учебни заведения да зависи от процента реализирали се успешно на пазара на труда студенти. Това заяви министърът на образованието и науката Меглена Кунева пред БНТ. Целта е да не се поддържат финансово неефективни професионални направления и да не се създават все повече висшисти от една и съща специалност, за която реално няма толкова търсене. Министър Кунева подчерта, че в момента специалности като икономика и управление са с най-висок процент безработица сред висшистите. Не че не са търсени, просто най-много студенти избират именно тях.

Промените целят също да се стимулират специалности, от които пазарът реално има нужда – компютърни и комуникационни технологии, педагогика, технически и инженерни науки, природо-математически науки, военно дело. "Парите за висше образование няма да намаляват, точно обратното – заяви Меглена Кунева пред БНТ. – Аз ще искам година след година да се увеличават. Студентските кредити също няма да се намаляват, а студентските стипендии вече са увеличени и ще продължат да се увеличават."

Все пак с промените ще се ограничат бройките за дадени направления за конкретни университети, ако студентите не се докажат като конкурентоспособни след завършването си. Разбира се, съществуват вечни специалности като право, медицина и архитектура, които винаги са търсени и от които неизменно има нужда. Предстои да се създаде и списък със защитени направления, към които, дори и да има ограничен интерес, не бива да бъдат закривани, тъй като са важни за икономическия и социалния живот в страната.

Според рейтинга на висшите училища в България, съставен от Министерството на образованието и науката, точно 57 375 студенти са избрали икономическа дисциплина в 19 университета или колежа в страната. Повече от два пъти по-малко - 26 238, учат администрация и управление. Педагогика следват малко над 12 хиляди, а 11 100 са студентите по право.

В топ 10 на класацията на професионалните направления с най-висок общ брой студенти в страната са и комуникационна и компютърна техника – почти 9 хиляди, архитектура, строителство и геодезия – 8100; електротехника, електроника и автоматика – почти 8 хиляди, медицина – 7700, информатика и компютърни науки – 7600, и филология – 7500. Според изготвения от Министерството на образованието и науката документ най-малко студенти в страната изучават математика – 417, металургия – 311, теория и управление на образованието – 188, и теория на изкуствата – едва 84-ма. 

Според Националното представително изследване на Института за модерна политика най-желаните специалности от студентите са информатика и компютърни науки, обществени комуникации и информационни науки, икономика, туризъм, право, национална сигурност, психология и инженерни науки.

По данни от кандидатстудентската кампания през 2015 г. в Софийския университет специалността, в която се е приемало с най-висок бал, е психология, следвана от публична администрация, английска филология, социални дейности и културология.

Бившият заместник-ректор по учебната дейност на Софийския университет доц. Милена Стефанова подчертава пред БТА, че през последните години се увеличава интересът към т.нар. редки специалности като скандинавистика, арабистика, японистика, китаистика и т.н., както и към въведената за първи път през 2013 г. медицина на английски, в която обаче се обучават чуждестранни студенти.

Икономическите дисциплини също остават сред най-желаните. В интервю за агенция “Фокус” професор Стати Статев, ректор на УНСС, заявява: “Традиционно най-желаните поднаправления са икономика и бизнес, финанси, счетоводство и контрол и администрация и управление. Непрекъснато проучваме съвременните тенденции в развитието на висшето образование по света и разкриваме нови специалности като например творчески индустрии и бизнес, индустриален бизнес, мениджмънт на недвижимата собственост, икономическа социология и психология.”

По данни за академичната 2015/2016 г. в НБУ най-много са кандидатите за право, архитектура, информатика, информационни технологии, графичен дизайн, психология, реклама, маркетинг, интериорен дизайн, гражданска и корпоративна сигурност и връзки с обществеността.

Днес хората, които избират учителската професия за свое призвание, са все по-малко, подчертава пред БНТ доц. Бончо Господинов, декан на Факултета по педагогика към СУ: “Основният недостиг е в прогимназията и в горния курс. Ако тенденциите продължават, това ще се отрази и на началното училище, и на детската градина. За съжаление днес да бъдеш учител, не се възприема като нещо престижно.”

Основният проблем според мнозина са ниските заплати и именно те обясняват защо едва 10% от завършилите педагогика стават учители. Средната стартова заплата на младши учител е около 500-550 лв.

Бившият министър на образованието Сергей Игнатов заявява пред Би Ти Ви: “Стартовата заплата на българския учител трябва да бъде същата като стартовата заплата в IT сектора. Защото няма по-голям IT сектор от работата с нашите деца и създаването на българския софтуер. Този софтуер на ума се създава в българското училище.”

Колко българи отиват да учат в чужбина всяка година и кои са най-желаните дестинации, четете в хартиеното издание на "168 часа".