43-годишният днес доживотник е запазил приятелства от детските години, мeчтае за спокоен живот на село

Бургазлията с 19 години „стаж” в затвора има спечелено дело в Страсбург, сега е с претенции по 5 точки

“Навсякъде бъка от мишки - малки мишленца, големи плъхове, не е спряло да ги има. Работех в кухнята близо две години. През нея минават тръбите на ареста - обходните тръби за фекалиите. Миризма има от тези тръби в кухнята, има и течове... В кухнята има мишки не по-малки от 40 см. Имахме две котки долу, и те бягат от плъховете, плашат се..."

Това е фрагмент от свидетелските показания на Георги Димитров Орешков, с доживотна присъда за убийство.

Орешков е един от десетките пандизчии в Бургас, които съдят ГД "Изпълнение на наказанията". Както "168 часа" писа наскоро, те са над 100.

В началото на февруари Орешков е разпитан като свидетел по иск на друг затворник,

през април самият той ще застане пред Бургаския административен съд по делото, образувано по искова молба с претенции по 5 точки.

Бургазлията, който стана на 43 на 5 март, е "жива история" на затвора - през април ще започне 20-ата си година зад решетките. Само трима са пандизчиите в момента, които са прекарали по бургаския затвор повече от него.

Има кратък стаж по килиите и от по-ранните си години, но престъплението, което го прави постоянен обитател на корпуса, е убийство, за което в Бургас дълго се говори.

Арестуван е на 23 април 1997 г. при опит да прикрие следите от нещо ужасяващо - убийство с разчленяване. Ето какво гласи съобщението на областната дирекция оттогава: "Около 3 ч. във Второ РПУ е получено съобщение за извършено убийство в бл. 39 на жк "Славейков". Незабавно е сформирана оперативна група, която е задържала на местопрестъплението извършителя - Георги Орешков (24 г.), криминално проявен.

Убитата е Джулиана Борело Преди да бъде задържан, Орешков е разчленил и укрил част от тялото извън апартамента. От Орешков е иззет ракетен пистолет, пригоден за стрелба с ловни патрони калибър 12. По първоначални данни мотивът за извършване на престъплението е от личен характер."

В нощта на престъплението в едно легло са трима - Георги, 19-годишната му приятелка Ирена и скандалната Джулиана, известна с предпочитанията си към жени.

Под влиянието на много алкохол и дрога Орешков губи контрол върху себе си, подразнен от близостта между приятелката му и Джулиана. Забива дърворезбарско длето в гръдния кош на жената, острието пронизва сърцето й и тя издъхва за минути. Всичко се случва пред очите на Ирена. Момичето бяга от апартамента, а Георги решава да прикрие престъплението по най-драстичния начин. Той се заема да разчлени на части тялото на момичето. Търси двама приятели за помощ. Те обаче не поемат този риск. Единият се обажда в полицията.

Униформените, които атакуват апартамента, заварват потресаваща гледка - на пода в полуразтворен спортен сак са ръцете и главата на млада жена.

Осакатеният торс е увит

в чаршаф и хавлия и

набутан в бюфета

Георги междувременно е успял да зарови част от тялото близо до сегашния университет "Асен Златаров" и се е върнал за "втори курс". Опитал се да избяга, прескачайки през терасата, но спецотрядът го задържал.

"Бях в луди години, човек на 20 не стъпва на земята. Бях свикнал да не се съобразявам с нищо. Действах спонтанно, събрах се с много лоша компания...", казва днес Орешков.

"Затворена страница", допълва той за Ирена. "Осъзнах, че това не е било истинската любов. Не мога да кажа, че нямаше чувства, но не е била истинската. Трудничко ми беше, обаче го осъзнах", признава доживотникът.

В първите години в затвора е правил опит да се свърже с някогашната си приятелка, но след това приел, че няма смисъл.

Насочил енергията си към това да направи живота си зад решетките по-сносен. Затова е започнал да се интересува за правата си и да води дела.

Молбата му, по която Административен съд Бургас е образувал дело, съдържа претенциите по 5 пункта.

Най-сериозната част от сумата - 12 хил. лв., е свързана с битовите условия. Фактите, които затворниците представят по време на съдебните заседания, наистина са шокиращи, вярно е, че става въпрос за лишени от свобода, които не са на курорт, но не е нормално мръсната канализация да минава през кухнята, коментира адвокат Димо Гочев.

Той представлява в това дело известния затворник заедно с Димитър Бонгалов, бивш зам.-министър на правосъдието, в момента с адвокатска практика в Бургас.

За липсата на адекватно здравно обслужване Георги Орешков иска 4000 лв. обезщетение.

Други 2000 лв. са за това, че "храната се приготвя в помещение и посуда, които не отговарят на никакви санитарно-хигиенни норми", затворниците нямали информация за химическия и калорийния състав на продуктите, както и дали са годни за консумация.

Сумата се закръгля на 2000 лв. с претенцията, че затворническите власти не са се погрижили пандизчията да получава полагащото му се безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон.

Воденето на дела срещу държавата, в частност

ГД "Изпълнение на наказанията" придобива все по-застрашителни размери.

Според адвокати основната причина е доказаната мизерия в местата за лишаване на свобода и липсата на инвестиции в тази посока. Затова и исковете заради кофа вместо тоалетна и килии като дядовата ръкавичка са гарантирано спечелени от пандизчиите.

Най-активни във воденето на дела по правило са осъдените за продължителен период, както и тези, които не могат да разчитат на помощ отвън.

Георги Димитров Орешков отговаря и на двете условия. Той няма близки, които да му помагат с храна и средства. Човекът, който го подкрепя безусловно дори след престъплението, е майка му. Загубил я е преди няколко години. Очите му се насълзяват само когато говори за нея.

Пребиваването му зад решетките минава през различни периоди.

Обвинителният акт

срещу него е внесен рекордно бързо - още

през юни 1997 г.

В същата година - на 18 септември, е постановена и смъртна присъда. Под нея стои подписа на съдията Георги Кошничаров. В момента той е зам.- председател на Бургаския апелативен съд.

През 1998 г. смъртното наказание е отменено в България и на 9 юли 1998 г. Върховният касационен съд заменя смъртната присъда с доживотен затвор при "специален режим", който е най-строгата мярка на лишаване от свобода.

След убийството прекарва десетина дни в мизерията на ареста, преместен е в корпуса на затвора през май 1997 г. Отначало е в килия 3 на 2 метра в зоната за повишена сигурност. Доста дълго време прекарва в компанията единствено на хлебарки, дървеници и въшки.

Специалният режим е заменен със строг 11 години по-късно. Тогава Орешков се оказва заедно с още 13 пандизчии в общи помещение на 5-и етаж в корпуса. Компанията обаче идва с екстрата да ползва заедно с цялата група пластмасова кофа за тоалетна, която още преди полунощ се препълва.

2009-а е щастливата

година за Орешков

Той слиза на трети етаж и става отговорник на група, на затворнически език - чистач-столова, престижна позиция във вътрешно пандизчийската йерархия. Дават го за пример на успешна ресоциализация. През 2013 г. обаче трябва да се прости с длъжността, тъй като над 200 затворници в групата му се включват в масово меле. По-късно Орешков се прощава с екстрите и се връща в 15-местна килия.

"Моята работа беше да съм връзка между инспектора и целия отряд - разпределях храната, грижех се да има ред. Чувствах се много добре", разказва за "добрите" години Орешков.

Той е един от затворниците, на които позволяват със собствени средства да направи ремонт на килията си.

"Тогава имах условията, за които съм мечтал през всичките тези години. Не знам дали съм антипатичен на сегашната отрядна, но бях спрян от работа и изхвърлен от килията, за която дадох пари да оправя. Оттогава досега съм в нищета", казва затворникът.

Твърди, че е имал само едно наказание - за притежание на карти с порно.

Не го смята за

сериозно нарушение

“Все пак аз съм с най-голяма присъда и съм мъж. Приемат се правила, които поощряват хомосексуализма. Раздават ни презервативи за анален секс и гелове”, критичен е към затворническите нрави Орешков.

Той вече има един съдебен успех срещу държавата. През 2013 г. спечели дело в Страсбург заради размер на килията, неотговаряща на стандартите, и нерегламентирано отваряне на кореспонденция с неговия защитник. Присъденото обезщетение е 1200 EUR за морални щети и 1000 EUR - за разходи и разноски.

След година, когато “ще отпразнува” 20 години в затвора, законът му дава право да поиска промяна на присъдата. Георги не възлага големи надежди на тази възможност. “Аз съм се изгаврил с обществото”, самократичен е затворникът.

Знае, че евентуална промяна на наказанието зависи от мнението на администрацията. “Въобще не съм се заблудил и за минута, че ще получа положително становище”, откровен е той.

Въпреки че част

от него мисли

и за "План Б":

"Имам жилище, имам земи, които са дадени под наем и аренда и получавам добри доходи. Няма да се налага да правя предишните золуми. Получил съм много важен урок от живота. Тези неща, които съм правил, трябва да са дотук. Искам много прости неща, дори не искам да остана в големия град - на село, на спокойно и тихо."

Коя е жертвата Джулиана Борело

24-годишната жена е дъщеря на Славея Славова, известна в Бургас през 80-те като Куцичката проститутка, незаконно дете от връзка на майката с италианец.
Славея и по-малката й дъщеря също стават жертва на престъпления.

На 17 юли 1986 г. пламва старата къща в центъра на града, където проститутката живее с двете си деца – 14-годишната Джула и 4-годишната Антония. Пожарникарите изваждат от горящия дом на ул. "Щерю Воденичаров" 13 три тела. Славея и малката Тони не дават признаци на живот. Джулиана е в критично състояние. Повече от денонощие тя е в безсъзнание, но лекарите успяват да я спасят.

За палежа ден по-късно е задържан бившият съпруг на Славея - Георги Великов Тодоров, по-известен в града като Червенков.
Проститутката е загинала, защото се е опитала да спаси децата си, спомнят си криминалисти.

Пожарникарите намират Славея и 4-годишната Тони паднали по средата на хола. Майката е прегърнала дъщеричката си. Джулиана е наблизо до тях, легнала по очи върху табуретка, главата й е покрита с губер. Това я спасява от задушаване.
На 9 октомври 1986 г. съдът осъжда на смърт чрез разстрел Георги Червенков. Той обжалва до всички възможни инстанции, но без резултат. На 24 февруари 1988 г. присъдата е изпълнена.

Джулиана Салваторе Борело прекарва живота си по сиропиталища. На 18 години ражда извънбрачен син. Голямата дъщеря на Славея е четвъртата жена от рода, която умира по насилствен начин. Първа е майката на проститутката, издъхнала при катастрофа с мотоциклет, докато Славея е била още малка.