Сюлейман Хилми Тунахан, шеф на тарикатите*, служил в SS дивизията “Ханджар” в Босна през Втората световна война

Сюлейман Хилми Тунахан, много влиятелен мюсюлмански духовник, който в наши дни има десетки хиляди почитатели не само в Турция, а и в Западна Европа, е роден у нас, научи “168 часа”.

Освен това той е виден представител на тариката. Тази дума според българския градски жаргон значи хитрец, нахалник, понякога дори и измамник. На арабски и оттам в турски обаче тарик значи път. Тарикат пък е религиозна секта в исляма по името на избрания метод за духовно възвисяване и мистическо търсене на истината Мюсюлманските аскети се обединяват през XІ век около духовни наставници в така наречените тарикати, където практикуват аскетизъм и отшелничество.

Терминът еволюира и през ІX-XI век тарикат в ислямския свят означава практически метод. С негова помощ суфите - ислямските мистици, поемали пътя на размишлението и психофизическите упражнения, единствено благодарение на които може да се постигне интуитивно божествено познание.

Сюлейман Хилми Тунахан, наричан още "българския проповедник", се ражда 10 години след Освобождението на България – през 1888 г., в тогавашното село Фархатлар, днес Делчево, близо до гр. Исперих в Разградска област. Баща му Осман бил хафъз -така наричат някой, който знае наизуст Корана. Преподавал дълго време в медресето към джамията в Силистра. Дядо му пък Махмуд Ефенди бил още по-изявен теолог – каймак хафъз, и живял близо 110 години. Бележитите прадеди на ислямския учител водят чак до Идрис Бей, получил лично от султан Мехмед ІІ Завоевателя, който превзема Константинопол, титлата Туна хан – губернатор на Дунава. На всичкото отгоре се оженил за сестрата на именития владетел. Точно оттам идва и фамилията на Сюлейман.

Младият Сюлейман завършил средното си образование в Силистра и после учил в медресето при баща си. През 1907 г. отишъл в Истанбул, за да продължи образованието. Там освен ислямска духовна академия завършил и право с отличие, като станал първенец на випуска. Но когато решил да се похвали на баща си, получил студен отговор от строгия си родител:

“Сюлеймане, не съм те пратил в Истанбул, за да отидеш в ада!”

И му напомнил думите на пророка Мохамед: “Двама от трима (неправедни) съдии ще отидат в ада.” Сюлейман се опитал да му обясни, че няма намерение да става съдия, а просто искал освен религиозно, да има и светско образование.

След завършването кариерата му на духовно лице стартира блестящо. Издига се до суфистки учител от ордена “Накшбанди” и започва да проповядва в най-големите джамии в Истанбул – Султан Ахмед или Синята джамия, Сюлеймание, Шехзадебаши, Новата джамия и джамията Пиал паша.

Духовният водач бил на голяма почит, защото имал много добра “силсила” - от арабски думата означава връзка или верига и е много важен атестат за правото на духовно лице да проповядва. В ислямската традиция, където думите на пророка Мохамед са се предавали устно през поколенията “златната верига” представлява свидетелство, затова съответният учител от кого е приел учението. И

само с такава “диплома” проповедник има право да подготвя свои ученици

А тази на Тунахан е повече от блестяща – той се води 34-ти поред, като духовната му приемственост води чак до първия халиф Абу-Бакр.

Въпреки тези успехи за Сюлейман идват тежки години. През 1923 г. в Турция официално е отменен султаната, а религиозните учебни заведения минават на държавно подчинение. Младият ислямски проповедник не е доволен от тези промени и продължава дейността си полулегално. Знае се, че през 1926 г. за 40 дни за последен път посетил родното си село в България, а две години по-късно починал баща му.

Завръщайки се в Турция, Сюлейман влиза в конфликт със светските власти. Тъй като продължавал да проповядва и да подготвя тайно ученици, през 1939 г. е арестуван за три дни и подложен на изтезания.

Обикновено се приема, че суфизмът, чийто представител е Тунахан,

противоречи на фундаментализма, тъй като при него става дума за мистическо възприятие Затова и бойците на "Ислямска държава" възприемат суфите или още дервишите като секта, с която се борят. От своя страна ИДИЛ са радикални сунити, а суфиски ордени има и при сунитите, и при шиитите, но има и необвързани. Всъщност политическият ислям, известен като фундаментализъм, е противник на огромна част от културната традиция на исляма, към която се числят и тарикатите.

В тази връзка интересно е, че периодът от началото на Втората световна война до 1944 г. липсва в официалните биографии на Тунахан, но данни за него има в книга на известния журналист Петер Шол-Латур. Според него по време на войната „българският проповедник“ е отишъл да се бие в Босна на страната на германците. При едно от пътуванията си из Анадола, Латур, който през 80-те години на ХХ век е бил и главен редактор на германското списание “Щерн”, е чул разказа за участието на Сюлейман във войната на страната на Третия райх от възрастен суфистки учител.

“Според муршида (суфистки учител) мистичната тенденция в Турция все още била жива и в околността се създавали влиятелни, състоятелни и мисионерски настроени секти, които вероятно имали милиони привърженици – пише Латур в книгата си “Проклятието на злото дело”, която наскоро излезе и на български. - Предимно в Западен Анадол и сред дошлите от чужбина турци съществувала силната суфитска общност на “сюлейманистите” наречена така от родените в България проповедници. През Втората световна война въпросният

Сюлейман служил на немска страна в босненската SS дивизия “Ханджар”

или “Ятаган” и починал чак през 1959 г.”

Тази информация косвено се потвърждава и от саудитски сайт, в който покрай основните данни за биографията на Сюлеман Тунахан пише, че в проповедите си той често казвал, че “Хитлер тайно бил мюсюлманин”.

*От арабското “тарик” – път, което в ислямската религия еволюира до “тарикат” - практически метод за директно познаване на Бога. Така се наричат и учебните центрове, в които се преподава