Биячите може да се разделят условно на няколко вида:
Истински насилници - от ранна възраст са замесени в хулигански прояви и криминални престъпления и насилието е станало утвърден модел за себеутвърждаване в обществото и в отношенията с другите.
Те имат криминален опит, лежали са по затвори и полицейски арести
и е малко вероятно да правят излишни демонстрации на сила. Истинските насилници са опасни, защото не говорят, а направо действат.
Демонстративни насилници - обикновено са хора, които нямат необходимата смелост и личностна устойчивост да се ангажират с престъпления, а гравитират около групи или хора със сериозна криминална репутация.
Вербалната им агресия
е почти перманентна
към всичко и всички
и ако са в група, може да набият някого, за да преживеят липсващата им значимост и истинска идентификация с "лошите момчета".
Всъщност именно при демонстративните насилници комплексът за малоценност е най-изразен. Той ги тласка не само към компенсаторно силово самоутвърждаване, а и към съчиняване на измислени героични истории за себе си.
Тези насилници са болезнено привързани към атрибути на сила и власт - униформи, оръжия, ордени, медали и т.н.
Ситуативни насилници - това са хора, които в повечето време владеят деструктивните си нагласи чрез адекватна социална адаптация и успешна социална реализация.
При тях е възможна късосъединителна
реакция на стимул,
които актуализират потиснато психотравмено
преживяване,
което пренасят върху източника на стимула
След такъв инцидент отново поддържат поведението си в познатото русло.
За тях обикновено хората казват, че са изненадани от агресивността им, защото са поддържали дълго време социално приемлив образ - добър съсед, грижовен баща.