Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Павел Поппандов: Сънувам постоянно Велко Кънев, не общувам с Мамалев

“Винаги съм готов да застана на страната на по-слабия и онеправдания”, категоричен е Павел Поппандов. Звездата от повече от 60 български филма и “Клуб НЛО” извън всяка роля е един истински и непримирим бунтар. Навярно дори в следващия негов живот, прероден, в което самият той вярва, духът му ще бъде все така независим и кипящ.

- Г-н Поппандов, известен сте с мъжкия си характер и с това, че не скланяте глава пред никого. Можете ли да кажете, че не търпите да ограничават вашата лична свобода?

- Да, така е. Все пак не съм човек, който има властта да се налага при всякакви обстоятелства, затова, ако трябва, напускам и се оттеглям, но не правя компромиси със себе си.

- С какво ви спечели, а след това отблъсна Слави Трифонов, за да оттеглите своята подкрепа към политическите му изяви?

- Заявих, че оттеглям подкрепата си от неговия референдум, и съм категоричен.

Разочаровах се от крайно вулгарното и унизително поведение на него и екипа му. Не ме спечели с нищо друго освен с определени идеи, които споделям, като необходимото намаляване, дори премахване на държавните партийни субсидии. Не може по никакъв начин при този беден и докаран до просешка тояга народ да се плаща по 11 лв. на глас.

Да, намалиха сумата с един лев на година,

но каква

саможертва!

Та с тези пари могат да се построят жилища за хората в Мизия, които три-четири години след потопа все още живеят във фургони.

- В момента има ли формация, или отделна личност в политиката, към която да имате симпатии?

- Не. Помислете си само. Има към 400 партии.

Всяка от тях има лидер, мераклия да командва.

Чисто и просто всички тези хора искат да се облагодетелстват финансово. През всичките тези години всяко сформирано мнозинство се оказа обречено на неуспех. Както когато ОДС дойде на власт, провалиха се, след това дойде най-великият измамник Сакскобургготски и с тройната коалиция се провали тотално. Хората винаги търсят човек, на когото да повярват. Бойко Борисов отначало много ме разочарова, но за щастие вече дава признаци, че си е дал сметка за своя вървеж надолу и ще коригира поведението си.

- Получавали ли сте предложения да влезете в политиката?

- Никога не съм искал, но съм имал възможност. През 1994 г. получих предложение да се присъединя към формацията ДАР, но отказах, в нея бяха Петър Дертлиев и Александър Томов. Присъствах на една-единствена среща по покана на човек, когото много уважавах. Никога не съм се отзовавал заради пари. Има едно стихотворение на Недялко Йорданов, станало и текст на песен на НЛО, което гласи:

“На избори викат на помощ интелигента, интелигента излиза на ринга и отговорно участва в митинга,

така се трупат дивиденти

чрез нашите наивни интелигенти”

- Липсва ли ви театърът?

- Играя в една постановка, която с течение на времето бе свалена от репертоара на различни театри. Участвах в нея, защото е дело на Николай Гундеров, ученик на Менцел и изключително кадърно момче.

За съжаление в България от знаменитата творческа конкуренция Николай просто не може да си свърши работата. Самият той не работи за славата. Искаше да постави в Народния театър “Балът на пожарникарите”, който всъщност е един филм на Милош Форман, отречен навремето. Николай се свърза със самия него в Америка. Форман му отговори с писмо, след като, естествено, е проучил екипа му, че е абсолютно съгласен да му предостави правата и дори е готов да му съдейства. За съжаление обаче бившият директор на Народния театър Павел Васев, пазейки се от евентуални алюзии, направи всичко възможно спектакълът да не се осъществи.

- Какви чувства таите към Калин Сърменов, заради когото напуснахте Сатиричния театър?

- Жалостиво презрение.

- Как ще коментирате бунта на актьорската гилдия срещу председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и искането за неговата оставка?

- Що се отнася до сегашния случай, не съм наясно с него и не мога да кажа кой е прав и кой е крив. Самият аз съм се отказал от тези съюзи, макар че съм бил член и на този на артистите, и на кинодейците до 1990 година. Тези сдружения винаги са били в ръцете на властта, особено преди 10 ноември. Всеки знае какви материални бази имаха, почивни станции и ресторанти - писателите, художниците и т.н. Така ги държаха всички на едно място и под око. Всички събрания на творческите съюзи протичаха доста драматично. Останах изумен по време на конгреса на филмовите дейци, когато един, впоследствие изявен доносник с псевдонима Андрей, говореше, че го било срам да ходи по улица “Андрей Жданов”. Но пък не го беше срам да ходи в Америка, без да оставя тук заложници. Тогава всъщност разбрах, че това са хора, които в ловджилъка се наричат “мюрета” - изкуствени патици. Та чрез тях

един вид се правеше преброяване на дивите зайци. Оттогава загърбих тези съюзи.

В настоящия момент обаче мога да поставя и един въпрос. Играех в постановката “Слънчеви момчета” в Кърджалийския театър с неколцина прекрасни актьори. Миналото лято всички тези хора бяха на половин заплата под натиска на директора, за да избиват някакви борчове. Бе унизително за момчетата и затова логично искам да задам въпроса къде беше този Съюз на артистите. Защо не тропне по масата, за да каже, че това не може да продължава така. И все пак не мога да съдя някого.

- Винаги ли сте готов да воювате срещу несправедливостта?

- Не става въпрос за воюване и никак не се смятам за някакъв страшен герой, когото не можеш да го закачаш, за да не извади боздугана и да избие лошите. Не е така. Просто вероятно съм устроен и възпитаван така от моите родители. Имам бунтари в моя род. Нося името на чичо ми, който е бил идеалист

и е платил своя идеализъм с живота си.

На 29 май на 29 години са го застреляли като куче в центъра на София и това е подаръкът му за рождения му ден. Далеч съм от мисълта да се сравнявам с него, но когато усетя, че нещо е изкривено - реагирам. Много често хабя нерви, ядосвам се сам вкъщи, сменям телевизионни канали и кипвам, когато гледам как ни заливат с лъжи. Винаги съм готов да застана на страната на по-слабия и онеправдания.

- Как ще коментирате развлекателния бизнес у нас и нивото на хумористичните предавания в родния ефир? Можете ли да сравните “Каналето” с НЛО?

- Развлекателният бизнес отива надолу. Как обаче да охарактеризирам “Каналето”?! Безподобна, неграмотна и некадърна халтура. Липсата на сценаристи и на социален елемент прави беззъбо и безсмислено едно такова предаване. Удивява ме най-много, че актьори с тежест смятат, че

като си сложат мустаци и каскет, стават типични български простаци и са много смешни.

Чудя се защо това продължава и се търпи в ефира на една държавна телевизия. Получих преди няколко години покана от Тончо Токмакчиев да участвам и, естествено, деликатно отказах.

Невъзможно е да се направи сравнение с НЛО. Единственото предаване, което ми харесва, макар че и там малко се увличат, е “Господари на ефира”. Има находки и всичко е подплатено с действителни случки.

- Поддържате ли връзка с Георги Мамалев?

- Не. На различни позиции сме по някои въпроси. Всеки човек може сам да избере пътя си, да избере приятелите си и хората, с които да общува.

- Кога за последно отказахте роля в някой нов сериал или филм?

- Миналата година. За една българска комедия. Покани ме режисьорът, прочетох сценария и му казах, че бих приел само защото е млад, и бих подкрепил дебюта му. За да участвам обаче, му обясних, че трябва да има някакъв смисъл за мен дори от най-малка роля. Той ми отвърна, че всяка промяна би му развалила фабулата, което за мен пък означава, че не съм на място в такъв сценарий. Далеч съм от мисълта да претендирам, че разбирам от всичко и едва ли не от позицията и авторитета си мога да определям какво да се прави, но така или иначе все пак си имам свое извоювано място и име, на което държа.

Може да пътувам във втора класа, но съм до прозореца.

- Вие сте се снимали в над 60 филма, но кой от тях ви е най-скъп?

- Има филми, в които съм участвал съвсем епизодично, но съм изпитвал върховно удоволствие. Преди няколко години се снимах в един италиански сериал за мафията, който още не е излъчван. Беше чудесно изживяване. Що се отнася до нашите филми, има много, които са ми скъпи заради всички уникални творци, с които съм работил. Един по един си отидоха, повечето незаслужено непризнати, и много ме боли. Миналата година Митко Петров стана на 90, вече е на 91. Имаше идея празникът му да бъде честван в една телевизия с един именит водещ, често сменящ телевизиите. Той предложи това да станело в кръчма. Представяте ли си как се наливаме с вино, бодем кебапчета и си говорим за един толкова изключителен човек? Естествено, отказах. За водещия обаче не бе от значение нашият отказ и не пожела да предложи друг вариант.

- Колко често си спомняте за Велко Кънев?

- Много. Много често го сънувам. Знаете ли, Велко наистина беше класа и си отиде толкова нелепо и млад. Никой никога не е бил като него. Та той имаше публика като студент във ВИТИЗ.

Публика, която искаше да види един кандидат-актьор Важно е да се каже, че негов учител бе недостижимият Апостол Карамитев, а негов пък бе моят учител Боян Дановски. Професионализмът просто се предава. Много ми е мъчно за Велко. Имах един интересен сън, в който стоя на някакви стълби с него. Той беше усмихнат, много ентусиазиран и ми говореше за един текст на пиеса, която трябва да поставим. Не си спомням конкретния текст, но в будно състояние все си мисля и се питам коя ли е тази пиеса.

- Вярвате в прераждането, но представяли ли сте си какъв би бил следващият ви живот?

- Никой не може, но задължително трябва да знае, че ще изкупи всичко, което е извършил в сегашния живот. Съществуват тези кармични уроци. Много често човек не осъзнава, че държи изпит и може да се окаже на поправителен. Много силно приложима е максимата: “Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб.”

- Смятате ли, че както вие, така и Велко Кънев отново ще бъдете хора на изкуството в следващия си живот? И ще се познавате?

- Това е една мечта. Има един така наречен висш разум, който помага на човек да избере земния си път. По него има много пътни знаци, които да го насочват в правилната посока. Много ми се иска с Велко да се срещнем отново, но дали...

Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168часа"

Коментара ()

Вашият коментар