l Още през 60-те години в София съществува подобно помещение със загадки

l “Спецагенти” ежедневно се впускат в тайна мисия за връщането

на открадната златна маска на Терес

Tайна мисия от особена важност бе проведена преди дни в столичния квартал “Драгалевци”.

До нея се стигна след анонимен сигнал в секретните служби, че в просторния дом на влиятелен бизнесмен със страст към колекционирането сред редица безценни предмети на изкуството и артефакти се е озовала и златната маска на тракийския цар Терес. 23-каратовото съкровище бе откраднато преди няколко месеца от музея, в който се съхранява. Така в обкръжението на прословутия бизнесмен бива внедрена агент Стефани. С нейна помощ спецотряд от двама агенти на "168 часа"

получи достъп и прикритие до кабинета на Колекционера, където в рамките на 60 минути трябваше да реши серия от сложни загадки, за да открие и върне националното съкровище в сигурни ръце.

Със същата задача ежедневно се заемат нови и нови герои, които влизат в ролята на агенти с прекрачването на прага на атрактивната ескейп стая "Колекционерът" в Замъка на игрите (Game Castlе).

Този вид игра е ценен представител на новия вид развлечение, чрез което интелигентни и модерни ентусиасти се пренасят в една реално-въображаема действителност.

С всеки изминал ден популярността на ескейп стаите се увеличава и техният брой нараства значително. Вече се е оформил нов конкурентен пазар в сферата на развлекателната индустрия.

За създателите на "Колекционерът" обаче

тяхната работа не е само бизнес, а кауза

Те се надяват да допринесат за промяната в начина, по който се веселят и разнообразяват от ежедневието си младите хора у нас.

"Искаме да провокираме хората да станат от компютрите, да излязат от дискотеките и да се впуснат в една игра с образователна насоченост. Да комуникират по по-ползотворен начин, да работят в екип, да гонят общи цели, докато се забавляват", споделя IT специалистът Едуард Калъпов.

Той и екип от идейни съмишленици са хората, стоящи зад втората най-трудна ескейп стая в София.

"Отворихме през месец юли миналата година, когато съществуваха около двайсет и няколко други стаи, а сега те вече са близо шейсет само в столицата. Ние сме едни от малкото, които можем

да настроим нивото

на стаята на лесно, средно и трудно

Със своето средно ниво стаята е оценена като една от най-трудните от нашите потребители в специален сайт, където

се отчита рейтингът

на всички стаи у нас

Чрез него всеки потенциален клиент може да се ориентира кои места да игнорира и кои да посети. Важно е да се уточни също и че на нашето трудно ниво никой отбор все още не е излязъл без подсказки", обяснява Калъпов.

Настройката на нивото, проектирането на загадките и начините им на решаване, които са повече от един, са фирмена тайна. Повечето са линейни, но има и успоредни, които пестят време и ангажират максимално отбора.

В своята работа IT специалистът и неговите колеги постоянно имат възможността да наблюдават в построената от тях приключенска обстановка най-различни и любопитни личности. Благодарение на двама свои клиенти те също така разбират как подобен вид помещение, но имащо различна цел, е съществувало в България още през 60-те години.

"Преди време ни посетиха двама много опитни играчи, които впоследствие се оказаха истински бивши детективи. Единият от тях сподели с нас, че в София е имало подобна стая с различни пъзели и задачи за разрешаване, в която са пускали детективи за тренинги. Трябвало е да влизат, да откриват различни улики и да разрешават някакво престъпление и казус.

Беше ми любопитно да разбера, че всъщност тези помещения, които преди шест-седем години се появиха за първи път в Япония и завладяха света като пожар, не са чак толкова нови за нас. За двамата детективи нашата стая дори напомняла като концепция за онези тренинги. Разказаха ни случай от своята практика, при който най-голямото иманярско съкровище, открито от детективи,

се е оказало скрито

във вила зад

фалшива стена

Така точно по подобен начин, на един затворен терен, е трябвало да достигнат до скрита цел", разказва Калъпов.

По неговите думи миксът от ентусиасти, които се интересуват от тяхната ескейп стая, е огромен. В Замъка на игрите често се провеждат също така детски партита, както и многобройни тиймбилдинги. Понякога служителите на дадена фирма дори биват оценявани по време на различни колективни забавления, включително и в ескейп стаята.

"Поради наличността на повече площ, четири етажа, двор, басейн и т.н. можем да си позволим събирането на големи компании. Идват екипи на огромни предприятия, като по време на организирания тиймбилдинг проличава и конкретната хюман ресорсис (човешки ресурси) цел на посещението им. Разбираме за това, защото има хора, които си водят бележки по време на играта. Те не участват в нея, а само гледат. Така

оценяват как определени групи работят в екип,

кои от хората в тях проявяват лидерски качества, съобразителност и се справят по-бързо от останалите", коментира специалистът. Личната му статистика спрямо резултатите, които всички посетители на стаята постигат, показва, че с нормалния брой подсказки 50% от тях успяват да излязат, преди да изтече единият час.

"Всеки може да мине през цялата стая с много жокери. Даваме такива, когато играчите си поискат или видим, че дадена група зацикля, като се намесваме сами в подходящото време. Имаме клиенти, които,

след като веднъж са играли, се връщат отново

Едни искат да изживеят стаята пак с цел да видят това, което не са успели, когато са били с още пет човека и някой от другите е наредил даден пъзел. Други пък желаят да усетят емоцията чрез свои приятели. Имаме политика, ако някой е играл веднъж, може да влезе отново - безплатно. Повечето предпочитат да наблюдават и да си правят шеги със своята компания", признава Едуард.

Според изчисленията му при нормален и ежедневен поток от хора, които минават през всяка такава стая, тя се изчерпва за две години. Затова с екипа му вече трескаво обмислят концепцията на следващия си проект.

"Креативният процес е може би най-трудният

в организирането на подобна игра. На нас ни отне три месеца да създадем стаята. Бъдещата я мислим вече шести месец. Като постоянно се връщаме от нулата. Постоянно излизат нови и нови конкуренти, като летвата се вдига непрекъснато и опциите за нещо различно драстично намаляват", категоричен е Калъпов.

Именно поради тази причина

непрекъснато се случват и шпионски посещения на стаите от конкуренцията

"Много пъти сме пускали колеги да изиграят "Колекционерът". Някои не се разкриват, а други съвсем открито ни споделят целта на посещението си. Преди време ни посети една група от Варна, които заявиха още от вратата, че идват да видят как е при нас. Тръгнаха си много доволни, поканиха ни в тяхната стая, а след два дни ни изпратиха имейл, за да ни съобщят как така са се вдъхновили, че за два дни са наредили следващата си стая.

Скритите лимонки пък само ги подозираме. Не се плашим от шпионаж, нормално е. Пазарът стана много конкурентен. Новите стаи

излизат с по-големи бюджети, като

говорим за десетки хиляди левове

Ако човек реши да инвестира такава сума, определено не иска да сгреши. Естествено е да си проучи пазара", сигурен е IT специалистът.

Затова и в Замъка на игрите предлагат много забавления на едно място, като посетителите могат да се впуснат и в най-различни социални игри.

"Ние сме първите, които заявяваме като концепция и част от развлекателните си опции - социалните игри.

Голяма част са познати у нас като бордови игри с конкретни характеристики, като повечето всъщност са в категорията на социалните, но хората не го знаят. Важното при тях е, че има интензивна комуникация между играчите. Те са с прости правила. Обикновено са краткотрайни. Трябва да свършат за пет-десет минути, най-много до половин час. Непредвидими са. Една и съща игра е винаги различна, защото,

когато се включи човешкият елемент - няма повторяемост", обяснява Калъпов.

Така в полите на Витоша всеки, който се интересува, може да открие едно от многото вече малки царства на качественото забавление у нас. И може би училища по ползотворни игри за бъдещите по-мъдри поколения.

"За мен всеки ден е удоволствие да гледам как различни и най-вече млади хора се разнообразяват от своето ежедневие, докато преследват определени цели, макар и в игра, сплотяват се и се усмихват. Разбира се, че съм фен на самите игри, но освен това имам и две деца. Затова искам за всички подрастващи в България да има места, където

да развиват умствените и комуникативните

си способности

Неслучайно се върнах след 20 години от САЩ тук и оставих един добре уреден живот, за да се захвана с тази кауза. Моят принос може би е малък, но е по-добре от нищо", откровено признава Едуард.