През 2001 г. упорито разпространяван фалшификат се опитва да очерни името
на председателя на българския парламент

На 30 май 2001 г. под заглавие "Документи с държавна важност" руският вестник "Московские новости" публикува факсимилета от документи, уличаващи висши политици и държавни служители у нас в различни грехове. Един от главните наклеветени е вече покойният председател на 38-ото народно събрание и бивш министър на вътрешните работи Йордан Соколов.
Едва ли случайно статията се появява в навечерието на парламентарните избори у нас, които се провеждат на 17 юни 2001 г.
"Документите" били донесени в редакцията от непознат в навечерието на посещението на важна американска делегация там. В текста към факсимилетата се описва подробно един от тях - декларация за доброволно сътрудничество на българските тайни служби на 13 декември 1983 г.
"Името на човека, написал декларацията, е Йордан Георгиев Соколов", добавя вестникът и пояснява, че въпросният господин е бил председател на парламента и е второто лице в СДС. От останалите документи ставало ясно, че той получил псевдоним Момата и доставял информация под това име.
Материалът е подписан от отдел “Чужбина”, а в публикацията редакцията пояснява, че показва документите без коментар и че българските журналисти и политици могат да направят свое разследване по въпроса. Впоследствие всички уличаващи материали са препечатани и в българската преса.
След първоначалния скандал
бързо става ясно,
че е фалшификат
Публикацията, в която Йордан Соколов се обявява за доносник на ДС е пълна с явни противоречия, пише в своя статия и журналистката Татяна Ваксберг.
Всъщност московският вестник, спряган като "флагман на перестройката" сам се опровергава. Първоначално той пише, че документите са донесени в редакцията му от непознат човек. А само ден по-късно зам. главният редактор на изданието Людмила Телен пък признава, че приносителят е познат на редакцията.
На всичкото отгоре от думите на Людмила Телен се разбира още, че "досието на Йордан Соколов" е било доставено в редакцията не в оригинал, а само във вид на ксерокопия. Сам по себе си подобен прецедент е знак не просто за недобронамереност, а е и крещящ белег за непрофесионализъм. Разбира се, само в случай, че приемем публикуването на материалите за случайност.
На фона на това вероятно не е и толкова учудващо, че в интервюто си редакционният шеф на руската медия съобщава, че изобщо не са направили и минимално усилие за да проверят истинността на фактите.
Но не е само това. Сред "документите", огласени в руската столица например, според зам.-главния редактор, не е имало собственоръчна декларация на Соколов и не е имало справка за неговото вербуване. Интересно как, но по-късно в български медии, които се позовават на "Московские новости" те се появяват. В същото време Комисията по досиетата не е откривала подобна декларация. Значи самият архив или никога не я е съхранявал, или не е успял да я запази.
А освен всичко друго у нас в Наказателния кодекс се предвижда глоба или затвор за всеки, който разгласи документи на ДС, които се намират извън архива на МВР.
Но веднага се набиват на очи и
някои сериозни пропуски и грешки в "документите" Първият от тях е в агентурното име, приписвано на Соколов. Това е псевдонимът Момата. От езикова гледна точка това е съществително нарицателно име. Така са били законспирирани не агентите, а именно жертвите на ДС. На агентите е бил залепван псевдоним, който е съществително собствено име.

Кои са останалите несъответствия в "документите", четете в печатното издание на в. "168 часа"