Турци или руснаци са почти всички отзовани дипломати от България, установи проверка на "168 часа”. Имало е дори арестуван и осъден български представител в Истанбул. И докато преди те са гонени от страната заради шпионаж, сега аташето от консулството в Бургас Угур Емироглу си тръгва заради пропагандиране на радикален ислям.

Напрежението между Турция и България не спира да расте в последните месеци и южните ни съседи реагираха незабавно, като отзоваха първия секретар на консулството в Истанбул Зорница Петрова Апостолова.

Според чл. 9 от Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г.: “Приемащата държава може по всяко време, без да е длъжна да мотивира своето решение, да уведоми изпращащата държава, че шефът на представителството или който и да е от членовете на дипломатическото представителство е persona non grata. и в такъв случай изпращащата държава трябва съответно да отзове въпросното лице.”

В международните отношения този постулат на Виенската конвенция се спазва. Винаги, когато една държава обвини чужд дипломат в шпионаж или в накърняване на националната сигурност, другата отговаря реципрочно и отзовава представител на засегнатата страна.

Обикновено приемащата държава изчаква определен период. Ако прецени, че дипломатът е прекалил, съобщава по дипломатически канали, че е отишъл твърде далеч.

Шпионските скандали често намират политическо решение, те не са игра на службите. А понякога се стига до обявяване на персона нон грата.

Угур Емироглу беше назначен като аташе по социалните въпроси, но според бившия заместник-шеф на Военното разузнаване полк. Иван Пенков по подготовка и биография прилича на човек от МИТ.

По данни на българските служби в по-голямата част от времето си аташето от Бургас се е занимавал с религиозна дейност.

Бил активен при избора на главен мюфтия и агитирал в полза на новия проект на Лютви Местан. Преди да бъде изпратен в България, Емироглу е бил мюфтия в Бурса, Страсбург, Трабзон и Дюнихане. Той наел квартира в Шумен, която използвал за посещенията си из Делиормана и обучавал местните как да служат.

Очевидно обаче отношенията между България и Турция са в обтегната фаза, защото обявяването на Угур Емироглу за персона нон грата в България е само една брънка в цялата верига. Отношенията ни с Турция се усложняват, което не е добре. И това започна от момента на свалянето на руския самолет на територията на Турция.

Този факт предизвика лавина от събития. Лютви Местан от парламентарната трибуна заяви подкрепа за действията на турските служби. На 17 декември почетният председател на ДПС Ахмед Доган нарече това изказване политически гаф и поиска оставката на Местан. А доскорошният председател потърси подкрепа в резиденцията на турския посланик Сюлейман Гьокче. Много бързо стана ясно, че Местан иска да формира нова партия, която да е протурски настроена.

След трусовете в ДПС Анкара се опита по безпрецедентен в дипломацията начин да окаже натиск върху премиера Бойко Борисов да защити Местан. Лично колегата му Ахмет Давутоглу е поискал това, но българският министър-председател е отказал.

Няколко седмици след това излезе информация, отново свързана с ДПС, че Турция забранява достъпа на Ахмед Доган и Делян Пеевски до страната си, без да обясни защо. Посланикът нито потвърди, нито отрече. Преди две седмици Анкара отзова своя консул в Пловдив Алпер Акташ, който постъпи на работа в кабинета на външнополитическия съветник на президента Реджеп Ердоган. Акташ заедно с посланик Гьокче придружаваше Лютви Местан в посещенията му из страната след свалянето му от председателското място в ДПС.

МВнР връчи протестна нота на дипломата за недопустима намеса във вътрешните работи на страната.

Рекордьор по изгонени дипломатически представители след демократичните промени у нас е правителството на Иван Костов. По негово време са отзовани четирима души от мисиите на Русия и Турция, както и бизнесмените Майкъл Чорни и Денис Ершов. Бейза Юнтуна, консул на Турция в морския град, е изгонена заради намеса във вътрешните работи на България.

Тя е обвинена, че е агитирала в полза на ДПС на събрания, официални и религиозни празненства, намесвала се в делата на мюфтийството, като давала сигнал кой да получи назначение за дадена длъжност, твърдят тогава източници на медиите.

Според Анкара обаче тя е върната, за да заеме друг пост по искане на турското правителство.

Външно министерство държи в тайна причините за изгонването на г-жа Юнтуна и отговаря уклончиво. Тогавашният заместник-министър на външните работи Марин Райков заявява, че по-ранното оттегляне на Юнтуна е обсъдено с турската страна и те "проявили разбиране към аргументите на България".

Турция реагира особено остро. Анкара отказва агреман на предложения за генерален консул в Одрин Стилиян Върбанов. И не само това. Посланикът на Турция у нас Тахсин Бурджуоглу си позволява открити нападки срещу премиера Иван Костов. На въпрос защо още не са приети акредитивните писма на Върбанов, той отговаря:

"Причината е от ясна по-ясна. Това е отговор на искането на българската страна да отзовем генерални си консул в Бургас Бейза Юнтуна. Трябваше да реагираме по някакъв начин".

А когато е попитан дали това няма да се отрази на българо-турските отношения, посланикът казва: "Питайте Иван Костов, който е отговорен за отзоваването на бургаския ни консул". Това изказване предизвиква възмущение в Министерския съвет и шефът на кабинета на Костов Николай Вълчев иска лична среща с посланика за изясняване.

А тогавашният лидер на ДПС Ахмед Доган определя случилото се като гаф на СДС и МВнР.

"Едно изявление в защита правата на националните малцинства не е намеса във вътрешните работи", казва Доган.

Анкара обаче предприема още по-сериозен ход и изцяло сменя екипа в Бургас. Изпраща вицеконсула Мехмед Коза във Франция и назначава нови хора. Коза също бил засечен от службите да агитира за ДПС по време на местните избори в град Самуил и участвал в религиозен ритуал в джамия.

На дейността на Бейза Юнтуна и Мехмед Коза е наблегнато в годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 1999 г.

"През изминалата година значително внимание бе отделено на проведените избори за местна власт и местно самоуправление. На някои места бяха регистрирани действия на отделни дипломети, несъвместими с нормите на международното право и нарушаване на добросъседските отношения".

Властите няколко пъти предупредили Юнтуна и накрая се обърнали към посланик Тахсин Бурджуоглу. 4 месеца след разговора с него Външно министерство поискало Юнтуна да бъде отзована.

Консулите в Бургас очевидно обаче са били винаги от особен интерес. (Как е убит дипломат през 1982 г. четете по-горе).

Правителството на Иван Костов обаче не се ограничава само до представителите на турската държава.

То обявява за персона нон грата трима руски дипломати. Те напускат София на следващата година, след като Бейза Юнтуна е принудена да се върне в Анкара.

Тримата са военният аташе Владимир Ломакин, помощникът му Сергей Власенко и съветникът Борис Смирнов.

В отговор Москва отзовава трима българи.

Владимир Ломакин бе обвинен в шпионска дейност. Той получавал тайни информации от о.з. полк. Яни Янев от българското военно разузнаване и деловодителката от секретната секция на Министерството на отбраната Лиляна Гешева.

Полковникът бе арестуван пред руското посолство с чанта със секретни документи за обстановката на Балканите, писани в МО. Според данните

той ги предавал

на Ломакин

и така те стигали до Москва.

Същият руски дипломат е обявен за персона нон грата и в Полша през 1993 г. по същите причини и дори по същата схема -

шпионска дейност чрез пенсиониран служител, вследствие на което тогавашният премиер Юзеф Олекси е подал оставка.

Третият отзован руснак по времето на Костов - Борис Смирнов, пък е бил персона нон грата и в Испания. А освен това му е отказана виза за Германия и Франция. Той е бил заместник-началник на отдел в Главното разузнавателно управление на Русия.

Докато е бил в България, службите са разбрали, че Смирнов е имал контакти с български духовници като например старозагорския митрополит Галактион. А освен това бил засечен във връзки със Съюза на тракийските дружества с цел създаване на проруска партия, както и на проруска ромска организация.

Русия не се церемони и в официален документ заявява, че скандалът с експулсирането на тримата дипломати застрашава цялостните българо-руски отношения и че страната ни защитава мними национални интереси. България обаче отговаря, че сама знае кои са истинските й национални интереси.

Според Москва скандалът не е с чисто български корени, а е в политическия контекст на пропагандната кампания на САЩ срещу Москва, защото шефът на ФБР Луис Фрий одобрява с посещението си в София постъпката на правителството "Костов".

Останалите кабинети след 1989 г. не са гонили чужди дипломати.