Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ексцентричният Трифон Иванов

Като юноша често го стрижат нула номер за назидание

Пристига с влак за първия мач на националния и вкарва гол

Наплюва и вкарва кроше в лицето на големия Виали, който м се репчи на терена

Xристо Стоичков, Красимир Балъков, Боби Михайлов и куп други футболни легенди плакаха пред ковчега на Трифон Иванов.

Железният защитник си отиде твърде рано от този свят, но остави след себе си велики шпагати, феноменални голове и култови истории.

Всички го знаеха, че е голям чудак, който не цепи басма на никого

и живее според собствените си правила. Може би и заради това си вродено бунтарство отказа да тръгне по утъпкания път и си навлече куп тежки изпитания, които преодоляваше с ненадминато спокойствие. Още в началото той привлича погледа на футболните фенове във Велико Търново. Ето как ще го запомнят завинаги в града на болярите: “Трифчо излизаше по спортен екип, наметнат с кожух - от ония старите, които приличат на викингска броня. Запалваше цигара под прикритието на стените пред входа и като учениче, криещо цигарата, се запътваше към белия москвич дванадесетак, паркиран в преспите пред блока. Кюф-кюх, понякога мускалът запалваше, понякога не... Винаги се включваха бодри съседи да помогнат в тикането, когато се наложи”.

Треньорите виждат потенциала на снажния момък и решават да го вкарат във футболната машина. Но Трифон е скърцащо колелце, което не иска да бъде смазано. В спортното училище винаги е пръв кандидат да бъде наказан.

“С Трифон започнахме заедно в юношеската формация на “Етър”. Треньорът ни беше изключително строг човек. Често ни наказваше, когато не изпълнявахме нещо. По време на комунизма една от санкциите бе подстригване. Трифон често ходеше с много къса коса”, разказваше навремето съученикът му Красимир Балъков.

Колкото и да е играла ножицата,

не успява да сломи бунтарския дух на Туньо

Минават години, той става елитен футболист, играе в чуждестранни отбори, но пак не спазва нарежданията на началството.

“Когато правихме крос в гората, той си избираше свое темпо и тичаше по него. Не можеше да е много бърз заради кривите си крака”, спомня си наставникът му в “Ксамакс” Жилбер Грес. Твърдият отказ на Трифон да се съобразява със системата не може да спре устрема му към големия футбол.

“Талантът му беше огромен. Наричахме го железния. Захапеше ли някой нападател не го пускаше, докато онзи не се откаже да вкарва голове”, спомня си още Красимир Балъков.

В характерния си стил Туньо предизвиква фурор и при първото си появяване в националния отбор. Тимът се е събрал на лагер-сбор в Бургас преди важен мач с ГДР, а талантът пътува с влак от Велико Търново до морето, тъй като няма собствен автомобил, а баща му е отказал да си даде своя. На първата тренировка старите кучета съвсем естествено го приемат с недоверие. Питат го кой е и за какво се бори, а той им отвръща смело да си гледат работата.

Наско Сираков го подкача, че явно идва от вдън гори тилилейски, щом е пуснал толкова дълга коса, но и тази шега не може да събори от седлото нахакания младок от Горна Липница. По време на самия мач Туньо тръгва напред, въпреки че му нареждат да стои в защита, и дори успява да вкара гол от ъглов удар. След това бързо се налага в националния, а с думата му се съобразяват далеч по-опитните му съотборници. Те просто са осъзнали, че няма как да надприказват Трифон и да му наложат своите правила.

Не успяват да го пречупят и в чужбина. В Австрия без проблеми се опълчва дори на изключително взискателния треньор Жилбер Грес.

“Бяхме се сприятелили с един унгарец, който караше страхотна “Ланчия Дедра” кабрио. Отиваме веднъж на тренировка с колата, а тренерът Грес ни вижда и отсича: “Забрана! Повече да не идвате с кабрио!” На другия ден си купих и аз кола-кабрио и двамата с унгареца ги паркирахме гордо пред съблекалнята. Грес сигурно се е направил, че не ни вижда”, разказва приживе Трифон Иванов. Не само треньорът, но и другите му шефове в Швейцария бързо се усещат, че Трифон Иванов е ексцентрик и не се подчинява на общите правила.

Непосредствено преди мач

го спипват да пуши цигара

в кафенето на стадиона и го вадят от стартовия състав. Минути преди началото на срещата президентът на клуба нарежда българинът да бъде върнат в състава. Трифон играе и дори вкарва победния гол.

Щом е бил толкова голям непукист в чужбина, представете си как го е раздавал в националния отбор. Там добре знаеха, че не трябва да го свързват в едно изречение с думата “дисциплина”. На терена бая световни звезди си изпатиха заради прибързаните си опити да провокират железния номер 3. 

Джанлука Виали сигурно още сънува кошмари от онзи тежък сблъсък с българина по време на мача България Италия. Виали нещо тръгва да обяснява на Туньо и получава юмрук в лицето и плюнка в допълнение. Години по-късно Трифон твърди, че не съжалява за случилото се.

“Нещо ме обиди, направи се на отворен. Мисля, че и един юмрук изяде и ни изгониха и двамата”, разказа Трифон Иванов в последното си интервю в предаването “Код Спорт” по TV+.

Още за ексцентричната страна на Трифон Иванов четете в хартиеното издание на "168 часа". 

Коментара ()

Вашият коментар