Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вече година Светият синод не отговаря на последното запитване за канонизацията на Апостола

Bече една година Светият синод на Българската православна църква не се е произнесъл дали ще канонизира Левски за светец.
Официалното запитване е отправено миналата година от група неправителствени организации в Пловдив, но и до днес от архиереите няма отговор, научи "168 часа".
През февруари 2015 г. в отворено писмо до патриарх Неофит Георги Найденов, председател на фондация "Помогни на нуждаещите се", Мария Василева, директор на Източен европейски образователен център, и йеродякон Петър Граматиков, секретар на православните журналисти към "Европрес" молят да започне процедурата. Досега обаче няма резултат от молбата им.
"Няма никакво развитие - казва със съжаление Георги Найденов. - Но
в душите на хората той отдавна е канонизиран
Има и друго - направиха батачани мъченици, а защо забравиха за Перущица, за Панагюрище и за другите жертви?! Защо едните да станат, а за другите да не може? Изобщо има ли българин, който да не знае, че Апотолът на Свободата е светец? Ако Левски бъде канонизиран, това ще е велик ден за България."
Спорът относно църковното признаване на светостта на Апостола на свободата има дълга предистория. Главните аргументи на основните спорещи в него също са известни. Но 


официалните позиции от страна на църквата липсват и до ден днешен
Всъщност дори и това не е съвсем сигурно. Причината е, че през 1996 г. Комисията по канонизации под председателството на алтернативния пловдивски митрополит Борис извършва първата канонизация в демократична България - на дякон Игнатий (Васил Левски) и други личности от родната история.
Сред инициаторите са тогавашният кмет на София - Стефан Софиянски, писателят Николай Хайтов, както и мнозина свещеници от Алтернативния синод. Канонът е спазен - за светците са написани жития, молитви, тропари и са нарисувани икони.
Тогава
този акт не е признат от Светия синод на Българската православна църква Владиците решават така, защото според устава на БПЦ канонизация на светии се извършва от синода в пълния му състав.
Проблемът обаче се усложнява. Само две години по-късно, на 30 септември и 1 октомври 1998 г., в "Св. Александър Невски" е проведен разширен, надюрисдикционен Всеправославен събор с участието на предстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, който обявява избора на патриарх Максим за каноничен. Съборът приема разкаянието на митрополит Калиник и патриарх Пимен, останал на разположение на Св. синод с титлата бивш Неврокопски митрополит.
На този събор е решено разколниците да се покаят и да бъдат приети обратно в лоното на БПЦ. И те молят за прошка. Вследствие на това главите на православните църкви решават: “Също така се приемат в св. българска църква презвитерите и дяконите, ръкоположени от гореспоменатите по време на разкола, и извършените от тях противоканонични чинодействия се обявяват за автентични, валидни и преподаващи благодат и освещение.”
За чинодействие се приема всеки църковен обред, в това число - кръщене, бракосъчетание, опело, освещаване, канонизация и пр. свещени православни актове... Така че с това си решение съборът автоматично признава и канонизирането на свети Йеродякон Игнатий.
Според устава, решенията на събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение са абсолютни. Което ще рече, че не може да бъдат анулирани или променяни.
Незнайно защо обаче на 20 юли 2004 г. Левски отново е канонизиран, и то пак от алтернативния синод. А на 21 юли 2004 г.
официалният синод анулира канонизацията
Все пак в годините след това църквата донякъде остави въпроса открит, а в изказванията си отделни нейни висши представители се застъпиха Дякона да бъде обявен за светец.
През 2011 г. на градска церемония Ловчанският митрополит Гавриил казва, че "заради своето мъченичество и любов към българския народ
Васил Левски трябва
да бъде канонизиран
за светец"
Предложението на православния архиерей дойде след реализацията на идеята на Пловдивския митрополит Николай за канонизация на жертвите от Новоселското въстание и баташкото клане.

Отговаря ли на канона искането за обявяването на Васил Левски за светец, четете в печатното издание на в. "168 часа"