Българка е световен повелител на надомната работа
Откри начин жените в IT индустрията
да си стоят вкъщи при децата
Ива е програмист от София. Губи работата си, докато е в майчинство. Чуди се как ще успее да се утвърди на нова работа и да взема дъщеря си навреме от яслата, а и да я гледа, когато е болна. Случайността превръща тревогите й във възможност. Ива става част от онлайн платформа, наречена “Пауъртуфлай” (Силата да летиш) и вече има колежки от Америка, Йордания, Филипините, Индия, Чили.
В живота на всяка образована жена идва моментът, когато си задава въпроса: “Мога ли да имам и кариера, и личен живот?” Да, холивудските звезди и богатите наследнички могат да бъдат майки и бизнес дами едновременно. Но можете ли вие?
Една софиянка, работеща в Ню Йорк, майка на 3 малки деца, се заема да докаже, че е възможно.
И ако трябва, ще се
скара с шефа на “Гугъл”,
за да накара корпоративния свят да я чуе.
Милена, възпитаничка на Първа английска гимназия, пристига в САЩ през 2001 г., готова да прегърне американската мечта. Завършва Интерактивни телекомуникации в Нюйоркския университет и се омъжва за Пол Бери, с когото имат 3 деца. Всеки родител поне на едно може да си представи какъв водовъртеж е грижата за такова голямо семейство. Милена не само успява да плува в него, но и да работи като технически директор на онлайн платформата за политически акции и петиции Аvaaz.org. Българката поема работата от създаване на платформата и когато я напуска през 2014 г., тя има 33 милиона членове по целия свят. Милена Бери е с пряка заслуга за този успех.
Ключ към съвместяването на двете роли в живота й се оказва съгласието на работодателя й тя да работи вкъщи. Това се оказва толкова продуктивно за нея, че тя решава да се бори всички жени в IT сектора да получат същия шанс. И да не бъдат принудени да избират между реализацията в професията, която с любов са избрали и упражняват от години, и живота, отдаден на децата им.
Милена среща Катрин Залески, главен уебредактор на в. “Вашингтон пост”, точно в момента, в който тя гледа бебе и е пред същата дилема. Двете създават “Пауъртуфлай” - платформа, която свързва онлайн жени с IT специалности, желаещи да работят от дома си, с работодатели, които търсят хора за съответни позиции. Само за първите 6 месеца през платформата са изплатени над 1 милион долара от фирми като Buzfeed и Hearst. Тези пари получават жени, работещи от домашните си компютри в 62 страни - от България до Нова Зеландия.
Милена Бери няма илюзии, че ще е лесно. Но вижда ясно нишата, която чака да бъде запълнена. В Америка вече широко се обсъжда въпросът за
огромната разлика в броя
на мъжете и на жените,
работещи в технологичния сектор. Mакар никой да не оспорва способността на жените да ръководят IT отдели и фирми, тази сфера си остава един предимно мъжки свят. Говори се много за промени в образователните програми, но според Милена проблемът изобщо не е там.
В миналия век остана времето, когато жените в технологичните професии бяха екзотична рядкост, а на тези специалности в университетите се гледаше като на аналог на казармата в образователната система. Технологиите така промениха света, че това време ни се струва като пещерна ера. Къде обаче са всички онези момичета, които масово нахлуха в техническите специалности преди 15-20 г.? “Станаха майки” е отговорът. И безпощадната динамика на професията им в много случаи ги изхвърля зад борда или те предпочитат сами да напуснат кораба,
за да имат повече време
за семейството си
“Проблемът не е в това, че няма жени в сектора. Има, но просто когато достигнат определена възраст, те вече не искат да стоят в нещо като колежански кампус. Това е среда, създадена за определен тип мъже”, обобщава Катрин Залески.
В началото работодателите трудно приемат идеята. IT секторът в САЩ има своя култура, доминирана от компании като “Гугъл”. Според нея успехът на фирмата зависи от това служителите да са заедно на работното място, за да обменят идеи и да общуват неформално. Звучи добре, но на практика това означава спонтанни съвещания в 16 часа и питиета след работа. За човек, който бърза да си вземе детето от ясла, те са проблем.
Катрин не се колебае да си признае греховете като млад мениджър. “Преценявах работата на майките по това в колко часа са си тръгнали, а не по това какво са свършили.
Извинявам се на всички майки, с които съм работила. Затова и сега с двойна решителност влиза в медийна схватка с шефа на “Гугъл” Ерик Шмид. На неговите обяснения за полезния “ефект на машината за вода” (в България тази роля изпълнява кафе машината), където се събират служителите, за да си починат от мониторите, тя остро отговаря: “Не знам някой да е водил смислен разговор с машина за вода.”
Но освен да преодолява такива стереоптипи, моделът “работа от дистанция” си има и собствени трудности - координацията на екип с членове, пръснати от Ню Йорк до Египет, не е проста работа. Часовите разлики, липсата на личен контакт, създаването на система за отчет на свършената работа - всичко това изисква сериозни усилия.
Но българското момиче не се плаши лесно. “Имам предприемачески дух от 12-годишна в България, когато Стената падна. Видях възможност в опашките за бензин, на които хората се редяха с дни. Купувах вестници и ги продавах по опашката на двойна цена.” Освен това на предишната си работа Милена е ръководила
екип от 20 души,
работещи дистанционно
За да убеди клиентите, че моделът е успешен, тя първо го въвежда в собствената си фирма. Екипът на “Пауъртуфлай” в момента включва жени от Сан Франциско, Белград, Сливен, Аман, Делхи, Валенсия, Буенос Айрес, София, Ню Йорк и дори Таганрог. Не знаете къде е това? Това е град в Русия на Азовско море, родно място на Чехов. Няма да ви дискриминират и ако сте мъж - Хавиер от Монтевидео и Джон от Къркланд също работят за каузата.
Според Милена с малко обучение това може да се получи навсякъде. Затова “Пауъртуфлай” обучава своите клиенти как да се справят. За работодателите е разработена серия от уебсеминари (накратко уебинари) . “Талантите”, както Милена и Катрин наричат своите подопечени из цялото земно кълбо, също получават препоръки, а и двете страни спазват Кодекс за поведение. През първите две седмици след назначение мениджър наставник се грижи да осигури перфектния старт на взаимоотношенията между фирмата и новата служителка. После оставя клиентите да се наслаждават на резултата - “Даваш задача късно следобед и като се събудиш на другия ден, тя е изпълнена. Прекрасно е.”, казва Милена Бери.
А на страха, че жените няма да получават повишения, тя отговаря така: “Познавам хора на много високи позиции, които работят дистанционно в най-различни индустрии - не само в технологиите.
Корпорациите трябва да променят начина на работа
и културата си,
така че да поощрят онлайн общуването и да изискват по-малко физическо присъствие.”
Явно много хора са съгласни с това, защото според проучване на Лондонското училище по икономика до 2020 г. 50% от служителите ще вършат своята работа частично или изцяло дистанционно. На тази тенденция продължават да се съпротивляват гурутата на Силиконовата долина. Хората, които направиха света по-малък за всички, не желаят да направят това и за своите служители.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции