Видях, че днес има ЧРД и се сетих за една случка от преди десетина години, когато изпадаше в ярост като вдигнеш фотоапарат към него. В 90% от случаите размяната на реплики между фоторепортери и него са завършвали с "мамата" и от двете страни.

Та, чакам го аз на малкия ВИП на летище София да кацне от някъде, а колеги от други медии няма. Усещам, че сам ще е трудно да се разбера по нормалния начин и затова решавам по ненормалния...
След 3 минути излезе на стълбите. Аз му препречих пътя и застанах мирно (буквално като в казармата). Той видя, че срещу него седи фотограф, който видимо не е наред с главата и също застана мирно.
И както стояхме и се гледахме неадекватно, аз много бавно и с огромни паузи между думите казах:
Добър Ден Господин Стоичковвв, бихте ли били така добър в този слънчев пролетен ден да се съгласите да реализирам с този професионален фотоапарат Никон, точно една снимка!?!
Той се изпъчи още по-мирно и отговори също толкова бавно : Не, не бих желал точно в този слънчев ден да реализираш една снимка с този фотоапарат Никон!
Отдалечих се малко, обърнах се и го снимах. И нищо, никаква реакция, никакви крясъци! Качихме се по колите и си тръгнахме.
От тогава ми стана малко по-симпатичен.