Оскар! Да бъда ли честен? Това е нещо, за което никога не мисля по време на снимки. Не правя филм със специалната идея да спечеля награда. Всеки път просто отивам и се опитвам да съм перфектен, да дам всичко от себе си.

Винаги ще се чувствам като лузър. Помня как систематично ме отхвърляха от кастинги като хлапе.

Мислех си, че никога няма да пробия в киното.

Имах идея в главата, как един ден те протягат ръка, благославят ме и казват: „Вече си част от този елит. Ти си избраният.“

Вече се чувствам благословен.

Славата е нещо много сюрреалистично. Аз мисля, че никой всъщност не свиква с нея, колкото и да е известен. На моменти се чувстваш като във видеоигра. Особено с всички папараци наоколо и хората, които те преследват за автограф. Но това е част от мен вече…Толкова дълго славата ме съпровожда в живота, че съм забравил какво е без нея.