Това е “смешен плач” за една свещена крава. Отвъд поредната медийна кукичка, отново налапана от множество нашенски балъци (от тур. риби) - както персони, така и публични субекти - изобщо не беше осветен един от базисните проблеми на всяко хуманитарно знание, също и историческото: непротиворечивото изясняване на смисъла и значението на понятията “робство” и “съжителство”, които в случая са термини в историческата наука. Колкото и многоаспектно съдържание да има терминът “робство”, научната добросъвестност изключва той да бъде разтяган като семантична дъвка заради нечии политически изгоди. Ако този принцип не стане въвеждащ за учебната книжнина, а оттам - и усвоен като аналитична способност у младите хора, сме осъдени на вечно и безпросветно лутане между историческата фактология и патриотарската митология. И ако на пишманпатриотите това им се струва родоостъпничество, да препрочетат “Под игото” където Вазов дава десетки примери тъкмо за такова съжителство. Дори само това, че д-р Соколов, този светъл борчески образ, погинал в Априлското въстание, е имал любовна връзка с младата и красива жена на бея. А в прекрасния роман на Талев “Железният светилник” Султана отива при туркиня да търси помощ и билки за помятането на дъщеря си Катерина. Това са най-тривиални примери за мирно съжителство, което не противоречи на революционния социален етос и ни най-малко не го омаловажава.

* Авторът е доктор по философия