Най-голямата кръчма ще става хотел, другите страдат от недостиг на клиенти

Скъпи приятели, благодарим ви, че бяхте с нас през последните години. Това беше последното ни парти. “Найт флайт” затваря врати и на негово място очаквайте друг клуб от друга верига” – това в общи линии гласеше лаконичното съобщение за края на една от емблематичните чалготеки в София.

Със сигурност новината е потресла футболисти, манекенки, политици, плеймейтки и всичката друга разнородна тълпа, която винаги се е бутала да е под светлината на прожекторите и над нея да вали дъжд от салфетки.

Защото “Найт флайт” беше мястото да си покажеш новата кола, новите обувки от крокодилска кожа и новото гадже с 300 кубика силикон във всяка гръд. Заведението на Петко Димитров и сие предлагаше за всекиго по нещо и от първия ден на отворени врати се пръскаше по шефовете. Как е възможно при това положение да се предаде без бой, за да бъде погълнато от веригата на Митко Димитров “Планета пайнер”?

“Нещата с нощния живот в София се промениха бързо и неусетно. Центърът на София се изчисти от чалгакръчмите. И то

не защото народът е поумнял или е станал твърде елитен и обикаля само концертите на Белослава. По-скоро се промени картата на бизнеса с нощни заведения. Кръчмите с певиците, кючеците и салфетките са изтласкани към периферията на града. В центъра останаха баровете с хаос музика, които в момента са на мода. На ул. “Раковски” е единият от нашумелите клубове, в подземията на Телефонната палата е другият. Има още две-три подобни заведения, в които има модерна музика и които събират софийския елит”, разказва пред “168 часа” собственик на по-малък бар, през който ”се минава за по едно”, преди да се потегли към следващия локал.

Сега модата е почти същата. Пак пиеш по едно-две в някое по-тихо барче, но след това не потъваш в Меката на чалгата в идеалния център, а трябва да биеш път до Студентски град. Неудобно е, скъпо е и най-вероятно няма да го направиш. Затова купонджиите в центъра си стоят там, точно както тези в Студентски град нямат никакво намерение да бият път до централната част на града.

Но какви са конкретните доказателства за променящата се карта на чалга и хаос заведенията. Най-категоричното доказателство е, че в идеалния център не останаха популярни чалготеки,

които да събират каймака

от феновете на ориенталските ритми

Както стана дума, “Найт Флайт” вече го няма, но още по-голямата загуба е смъртта на “Син сити”. Именно това беше символът на фолкпоколението, главната база на всички, които обожават неуморно да се кълчат под ритъма на циганина с барабанчето. В добрите си години “Син сити” връщаше тълпи от хора, тъй като вътре беше препълнено. Гардовете на входа даже обичаха да се разгряват в студа, ступвайки пияни и прекалено настойчиви кандидат-клиенти. Сега огромната червена сграда, която по едно време

приютяваше освен фолкклуба, още ретро

бар, нощен клуб и лоби бар, сега стои изоставена

Това едва ли ще продължи дълго. Пред “24 часа” собственикът на сградата Красимир Георгиев обяви малко преди Нова година, че чака разрешение да строи 5-звезден хотел. Според него София има нужда от големи хотели със зали, за да може да се развива конферентният туризъм. Но явно центърът на столицата няма нужда от големи чалга заведения. И така отворилият през 2006 г. клуб “Син сити” повече няма да посреща своите най-верни фенове. А началото е повече от бляскаво.

“Дневният оборот на едно популярно заведение е най-голямата тайна в държавата. Но се предполага, че в началото модерните фолкклубове са печелели не по-малко от 50 хил. на нощ в силните петък и събота. Шефовете на „Син сити” може и да са прибирали още по-големи пари, тъй като именно там ходеха популярни митничари, прокурори и синове на бизнесмени, които за една нощ харчеха десетки хиляди лесно изкарани левове.

“Спомням си, че една вечер подът на

ВИП зоната беше покрит

поне с половинметрова преспа от салфетки

Няколко човека паднаха лошо, тъй като не знаеха къде точно се намират стълбите. На светлинни табла вървяха поздравите от знакови фирми с още по-знакови прякори, които хвърляха пачки, за да бъдат обгрижвани от целия персонал на заведението. В такива вечери оборотът е скачал двойно и тройно. Имаше баровци, които се забавляваха до седем-осем вечерта и накрая излизаха, без никой да ги гони със сметката. Няколко часа по-късно идваха техните хора с куфарчетата и започваха да се разплащат. Никога не са се разправяли за точната сума. Каквато и цифра да видят на бялото листче, вадеха и плащаха”, спомня си бивш охранител на популярното заведение.

Интересът към огромния развлекателен комплекс сякаш секва изведнъж. Охранителите вече са далеч по-любезни и вместо да шамаросват, се опитват да привлекат случайните минувачи. Въпреки това огромната зала, в която се помещава фолкклубът, все по-рядко се пълни. Причина за отлива на посетители със сигурност е и възходът на “Найт флайт”, който е само на десетина минути пеша оттам. Босовете на „Син Сити” правят каквото им е по силите, за да върнат феновете си. Заведението на няколко пъти е затваряно за ремонт. Купено е още по-модерно осветление, стените са декорирани в най-актуалните цветове, всичко лъщи още по-примамливо отпреди. Измислен е и друг номер –

плащат се малки суми пари на момичета, които да присъстват в заведението

и да се правят,

че се забавляват много добре. Защото всеки опитен увеселителен бос добре знае, че там, където са красивите жени, там е и големият купон и тълпите от клиенти.

Какви други опити се правят за спасяването на чалга клубовете, четете в хартиеното издание на "168 часа.