Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Еди Редмейн - изчезващият пред камерата

Носителят на “Оскар” отново е сред най-сериозните претенденти за статуетка с впечатляващата си трансформация на един мъж в жена в “Момичето от Дания”

Холивудската звезда Еди Редмейн знае как да изчезва пред камерата. Като никой друг. 34-годишният актьор умее да забравя себе си и подобно на истински чародей да се превръща в нечия копие. По сценарий.

Заработи ли камерата, изведнъж Редмейн го няма. Отстъпва малко време за нов живот на Лили Елбе в "Момичето от Дания", на гениалния Стивън Хокинг в "Теорията на всичко", на следващата си "лесна" и нова идентичност, за която още не знаем. Редмейн владее силата на трансформацията, затова е перфектният актьор. Навярно нямаше да бъде добър зъболекар, шампион по голф или учител по английски, защото той е ненадминат в това да бъде друг, да влиза в роля. Редмейн не играе, той вдъхва живот на своите герои и ги прави по-реални дори от самия себе си на снимачната площадка.

Кой знае още колко награди стоят и чакат ред някой ден да попаднат в колекцията на британеца при неговия първи "Оскар", който му бе връчен миналата година за подвига да съпреживее съдбата на Стивън Хокинг и болните от Амиотрофична латерална склероза.

Редмейн, разбира се, отново е сред фаворитите за предстоящото награждаване с най-престижната статуетка, което ще се случи в края на февруари. С ролята си в "Момичето от Дания" той се оказва страховит препъникамък за конкурентите си, сред които е и другото страшилище - Ди Каприо. Статистиката обаче не дава добър коефициент на англичанина за повторен триумф, защото показва как оскарите са твърде ценни за гилдията и не се изсипват на килограм в едни и същи ръце.

И все пак превъплъщението на Редмейн в датския художник Ейнар Вегенер, който е първият транссексуален мъж с операция за смяна на пола в историята, е възхитително.

Лентата е дело на носителя на "Оскар" за режисура Том Хупър ("Речта на краля"). Под неговите професионални наставления Редмейн си партнира с очарователната актриса Алисия Викандер, номинирана за поддържаща роля, и те успяват да нарисуват красивата любовна история между двама съпрузи, на един мъж към истинския му Аз и

на една жена към щастието на нейния любим.

Продукцията е базирана на едноименния световен бестселър на писателя Давид Ебершоф, издаден през 2000 г. Романът е вдъхновен от живота на Ейнар Вегенер, който, след като дълго време се представя в обществото като жена, накрая се подлага на първата хирургическа интервенция за смяна на пола. Претърпява няколко успешни операции, но след опита на лекарите за трансплантация на матка тялото му отхвърля органа и той почива на 48-годишна възраст.

Неговото алтер его Лили Елбе остава в историята

като първата дръзка личност, посмяла да се изправи срещу природата,

за да бъде себе си.

Филмът провокира недоволството на ЛГБТ общността по света, защото според голяма част от нейните представители драмата на транссексуалната личност е показана твърде романтично и напудрено. Мнозина от тях са убедени, че в главната роля е трябвало да влезе действителен трансджендър актьор, защото, както на всички е известно, колкото и да е реалистичен Редмейн, той все пак е щастливо женен за хубавицата Хана Багшоу. Както актьорът, така и режисьорът бяха разкритикувани за работата си по филма, но всъщност нападките към тях са безпочвени, защото постигнатият резултат е прекрасен. "Момичето от Дания" разказва личната история на Ейнар Вегенер и силната му връзка с неговата съпруга Герда, като няма защо да задоволява нуждите на едно общество, което иска да се види описано цялостно по определен и истинен за самото него начин.

Освен това Редмейн всъщност не е обикновен мъж, както вече казахме, защото може да бъде когото си поиска, без да бъде себе си. И го прави. Само в този филм той първо е мъжът и успелият художник Ейнар, а после забравя за него, изтрива го и става Лили Елбе.

"Мога ли да говоря със съпруга си, Лили?!", с треперещ глас пита неговата половинка Герда.

"Ейнар го няма", отвръща му жената, която най-сетне е напуснала своя затвор, представляващ тялото на един красив мъж.

Лентата наистина е произведение на изкуството, актьорската игра на Викандер и особено на Редмейн без съмнение може да бъде определена като шедьовър. В началото неговият герой е утвърдил се пейзажист, сдържан любимец в обществото, верен и любящ съпруг на своята жена, която пък отчаяно иска да има дете и да открие своята муза, за да рисува вдъхновено. Самата Герда всъщност отваря вратата на клетката,

в която е притаила дъх

и чака своята свобода

в самота Лили.

След като художничката вижда тази муза, веднага я разпознава като своя и започва да я рисува възторжено и неуморно.

В първите моменти Герда смята, че да помага на своя мъж да се облича в дамски тоалети, да слага червило и очна линия и да се представя на хората като своята братовчедка, е забавна игра. После обаче осъзнава, че е разпалила опасна клада. В огъня изгаря и собственото й сърце, но тя намира сила у себе си да подкрепи своя съпруг в неговия път към щастието, пренебрегвайка своята болка. Двамата остават заедно до края и се обичат искрено и чисто.

Отначало самият Ейнар

е изплашен от необходимостта да спре

да се самозалъгва,

че може да живее, обут в панталони. Лили обаче е по-силна от Ейнар. Той от своя страна посещава различни специалисти, за да си помогне, но те са твърде тесногръди и непрозорливи, за да го разберат правилно, и за тях той е само един шизофреник. За да спаси мъжа си от принудителното задържане в клиника и бруталните лекарски експерименти върху него, Герда го отвежда в Париж. Там те срещат приятеля от детството на Ейнар - Ханс (Матиас Шонартс), който става страна в сложен любовен триъгълник. По-късно семейството се завръща отново в родината си, но Лили ни най-малко не смята да се върне към стария начин на живот на своя бивш Аз. Настъпил е моментът, в който трябва да се предприеме сериозната крачка към реалното преобразяване. Така Вегенер заминава за Германия, за да смени пола си чрез операция. Подобно решение граничи с лудост и крие огромен риск за живота на датчанина, тъй като хирургията все още експериментира в тази насока. Ейнар обаче открива точния лекар, готов да направи всичко, за да му помогне и да задвижи медицината в бъдещето с негова помощ.

Във филма най-изумително е да се наблюдава постепенната метаморфоза на героя и как той се преобразява, как жестовете му започват да придобиват кокетност, ръцете му - да описват фини движения, усмивката му - да излъчва нежност и обаяние. Редмейн прави забележим начина, по който мъжеството и твърдостта отстъпват пред женствеността и крехкостта на тази силна личност. Както биха потвърдили мнозина, гледали филма, Ейнар става по-истинска жена от много други. Редмейн става по-истинска жена от много други. Така лентата запечатва една магия, която по принцип киното може и трябва да улавя в себе си.

И все пак покрай новото филмово превъплъщение на актьора, да не забравяме и за човека Редмейн, имащ освен неизчерпаем талант и свои собствени радости и страхове.

"Аз съм една гигантска, гранясала топка от страхливо самосъзнание.

Изцяло съм задвижен от своите страхове", споделя британският артист.

Е, мнозина биха ти завидели, Еди! За страховете, които създават такова изкуство!

В продукцията участват още Адриан Шилер, Себастиан Кох, Бен Уишоу, Матиас Шонартс, Амбър Хард, Джейн Ейбрахам, Виктория Емсли и др.

Премиерата на "Момичето от Дания" у нас е на 29 януари.

Коментара ()

Вашият коментар