Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Нешка Робева: Ванга ми каза, че алчността ще ни унищожи

l Шампионка, треньорка, олицетворение на дисциплината и желязната воля - Нешка Робева е една жена с мъжки характер. Свикнала да жъне победи, но и готова на глас да изрече своите поражения.

"Има много хора, които ме мразят и винаги съм се питала защо? Но има и много, които ме обичат, все ми се струва, че не заслужавам. Любовта им не ме крепи - не се е налагало, но ме задължава. Понякога си мисля, че подобна любов е твърде непосилна за мен", разкрива пред "168 часа" Нешка Робева - откровена и неподправена.

- Г-жо Робева, как прекарвате времето си два месеца след финала на голямото турне по повод 15-годишния юбилей на вашата трупа?

- Нормално. В 8 часа влизам в залата, а към 18-20 часа излизам. Прибирам се, прочитам някой ред или тъпея пред телевизора.

- След толкова години усилена работа не смятате ли, че заслужавате почивка? Отстрани изглежда сякаш никога няма да се примирите с обикновеното ежедневие на един нормален човек, излязъл в пенсия?

- Много хора навършват години за пенсия и продължават да работят по различни причини. И, разбира се, не смятат себе си за ненормални. Имат енергия, имат нужда да работят, обичат това, което вършат. От друга страна, законодателството е такова, че Европа се препълва с млади "пенсионери", наричаме ги потомствени безработни, какво остава за България.

Младите пълнят кафенетата, кръстосали крак върху крак

Все някой трябва да работи. Пък и както знаете, аз никога не успях да се класирам сред "нормалните" хора. А иначе ежедневието ми е съвсем обикновено. Правя това, което ми харесва или което съм правила цял живот. Работя. С нетърпение чакам да се запролети и да вляза в градината. Тези дни отскочих за няколко часа до Трудовец, за да видя кокичетата. Невероятни са.

- С желязната си дисциплина вие сте изковали цял рояк победителки и медалистки. Малко или много всяка тяхна победа е била и ваша победа. Някога приемали ли сте поражението като възможно?

- Нямам самочувствието, че съм изковавала каквото и да било. Обичам кованото желязо, особено ако е излязло от ръцете на майстор, но този занаят не владея.

Съдбата ми даде големия шанс

да работя с талантливи и интелигентни деца. Както обичаме да казваме - попаднах на подходящото място в подходящото време и с подходящите хора. Правех каквото мога. Имаше успехи и неуспехи. Ето това беше нормално и като такова го приемах. Да, и най-важното - бяхме екип. Страхотен екип. Благодаря на колегите си и на Бог, че ми ги даде.

- Какви спомени и емоции извиква у вас името Бианка Панова?

- А трябва ли да предизвиква нещо у мен? Тя беше едно от децата, с които съм работила. Твърдя, че с работата си съм се отнасяла винаги отговорно и почтено.

- Спомняте ли си вашето първо впечатление от Илиана Раева?

- О, да. Тя беше на външен вид крехко и твърде нежно дете.

Имаше силен характер и жажда за изява Обичаше състезанията.

- Според вас тя успешен политик ли е?

- Не следя политическата й кариера.

- Вас с какво ви отблъсна политиката?

- С посредствеността на тези, които я правят и които я припознават за своя професия.

- С какво успя да ви спечели и по-късно да ви разочарова Николай Бареков?

- С нищо. След двадесет и пет години приех отново илюзиите за реалност. Впрочем още ли ви занимава Николай Бареков? Разбира се, че бе позор, но сега, като се замисля, по-позорно би било да направя Яне свой съветник. Интересно как стеснително се премълчават някои нещица от вашего брата и услужливо други се напомнят и преповтарят. Впрочем не е ли редно със същата неотстъпчивост и упорство да задавате въпроси на тези, които влязоха в парламента със същите заклинания, както и Николай Бареков, и веднага направиха завой, като се обявиха за "спасители" на България. По-правилно и почтено би било да кажем патерици на ГЕРБ, която си запази не само ръководството, но и политиката. Учудвам се, че дори сега, след като на всички реформатори, патриоти, АБВ-ейци и тям подобни им лъсна каквото трябваше, заради доброто възпитание ще се въздържа да кажа какво, журналистите продължават да се занимават с Бареков.

- Следите ли кариерата му на евродепутат?

- Не. И не ме интересува.

- Преди него бяхте огорчена от БСП, днес остана ли политическа формация или личност, на които да имате доверие?

- На личности - да. Но обединят ли се във формации, се вливат в общия кюп на посредствеността. Нещото, което наистина не понасям, е агресията на обединената посредственост

- Как бихте коментирали случилото се с Лютви Местан?

- Необходимо ли е? Това е политиката. Случи се същото, което се случваше в другите партии. Титулярят се оттегля за известно време и слага доверен човек, когото да ръководи. Като Първанов - Станишев, Костов - Надето Михайлова, и т.н. Само че от всички бивши, които бяха изпързаляни от тези, които издигнаха и поставиха на върха с мисълта, че ще бъдат временни и послушни, никой не може да се сравни с Меди Доган. Когато Местан си повярва и по всяка вероятност се опита да прокарва собствена политика, Меди възстанови статуквото. За което на чист български език би трябвало да му кажем "евала". Впрочем спомням си един случай, когато поставеният послушник не подхлъзна благодетеля си, но той не е в България.

- Смятате ли, че в бъдеще ще има всякакви сътресения и големи промени в политическия живот у нас?

- Години наред имах щастието да бъда до леля Ванга, но по никакъв начин не можах да прихвана от нейната дарба. Така че на този въпрос не мога да отговоря. И все пак народът ни е търпелив, но имаме история, която би трябвало да четем.

- Преди 10 ноември 1989 г. хем ставате герой на социалистическия труд, хем се борите открито срещу различни несправедливости тогава и протестирате открито срещу обгазяването на Русе. Откъде черпехте смелост?

- Не знам. Никога не съм се смятала за герой. Страхлива съм

Страх ме е от тъмното и от затворено пространство, от летене със самолет - също. Мислех, че реакциите ми тогава са нормални. В Русе живееха майка ми, брат ми с децата си, приятелите ми, беше нормално да реагирам точно така. И други го направиха. Има едно неизпратено писмо на Константин Павлов в моя защита. Там има нещо такова, цитирам по памет: "...колкото и странно да звучи, Нешка я пази любовта на народа, а това е явление, защото по принцип, той никого не обича..."

- Любимка ли бяхте, или, напротив, на тогавашната власт?

- В един момент бях любимка, после си въобразиха, че съм заплаха

Не съм искала да бъда нито едното, нито другото.

- Как ви промениха годините?

- Би трябвало да кажа, че съм станала по-мъдра, но едва ли е така. Определено натрупах опит. Е, разбира се, и остарях.

- Съжалявате ли за нещо?

- Разбира се - за много неща, но няма да превърна вестника ви в изповедалнята на "Биг брадър".

- Чия любов винаги ви е крепила?

- Има много хора, които ме мразят и винаги съм се питала защо? Но има и много, които ме обичат, а все ми се струва, че не заслужавам. Любовта им не ме крепи - не се е налагало, но ме задължава. Понякога си мисля, че подобна любов е твърде непосилна за мен.

- Днес страхувате ли се, че светът върви към трета световна война?

- Не. Не мисля какво ще става в бъдеще.

Мисля за това, което става днес, тази нощ, този ден, този час. Ежедневно, ежечасно и ежеминутно. Какво значи трета световна война? Та нима за хората в Сирия, Либия, Ирак, Афганистан, Сомалия и т.н. е от значение дали това, което става в техните държави, с техния живот, с техните деца е първа, втора или трета война? За тях е война. Разбит живот, разруха, глад, мизерия, насилие и безнадеждност.

А ние сме се вторачили в себе си.

Само в себе си. Драмата настъпи, когато насилието се пренесе в Европа. А онези там - вълците ги яли? Ако искате честното ми мнение - каквото и да се случи, ще бъде заслужено. Оказахме се паразити, просто паразити и земята няма да ни изтърпи дълго. Ако не война, тя - все едно - ще намери начина да се отърси от нас.

- Какво ви е споделяла Ванга относно бъдещите конфликти в света?

- Най-мрачното предсказание, което съм чувала от нея, е, че алчността ще унищожи света. Страшно и безнадеждно, защото човешкото око е ненаситно и само шепа пръст може да засити алчността му.

И се непоучиха, и се ненаграбиха, и се ненаситиха.

"Ке страда България, ке страда, оти сме безверници." Само че си мисля, че ако вярата не ти е дадена свише като дар Божи, кой може дори с най-силните аргументи да те накара да повярваш?!

- Вярно ли е твърдението, което се разпространи по световните медии, че петричката пророчица е предрекла как Европа ще изчезне през 2016 г.?

- Не знам, пред мен не е споменавала подобно нещо.

- В интервю сте казали, че според Ванга България трябва да се държи за Русия. Вярвате ли безрезервно в тази нейна заръка?

- Да. И историята го доказва. То е простичко за разбиране и не се нуждае от обяснения, което съвсем не значи да поддакваме и сервилничим, както сега правим с Америка. България трябва да отстоява своя интерес, като признава това право и на другите. Да бъдем в добри отношения с Русия, не значи да отхвърляме другите. Но да заставаме така яростно срещу Русия само за да се харесаме на някого, е обидно и унизително за всички ни. Да разрешаваме на някакъв пишман дипломат, пък ако ще и от Америка да е, дебелашки да обявява каква агресивна политика щял да води в България срещу Русия, е недопустимо. Ане да реагираме със слугинаж.

Сервилен, отвратителен слугинаж.

- Какви лични съвети от българската ясновидка следвате и до днес?

- Много от съветите й следвам, други ми е трудно и все си намирам оправдание да не ги изпълнявам. Мога да споделя нещо, което изпълнявам стриктно, казвам го и на други, защото може да им е от полза.

"Няма по-вредно нещо от маслото, особено намазано на хляб. Не давай на децата масло. Когато им даваш мед, сложи буркана във водна баня, отвори капака, водата да поври 5 минути, да излязат отровите и тогава им давай. Ако не могат да вземат душ, преди лягане, обезателно да измият краката. Обличайте децата със светли дрехи - бели, бледорозови или с цвета на небето. Молете се Бог да пощади света."

Ще се радвам, ако някои хора приемат съветите й.

- Какво намирате в книгите на Петър Дънов, за когото Ванга ви е обяснила: "Той е истината"?

- Когато се чувствам объркана, смазана, обезверена, посягам към книгите на Петър Дънов. Ако изпадате в подобни състояния, направете го и вие.

- Как виждате бъдещето на света?

- В една от беседите си Петър Дънов казва: "Бъдещето е на християнския комунизъм." И преди, и сега вярвам в това.

- Днес на какво се уповава вашата вяра?

- Не ми е възможно да обясня. Аз просто вярвам. А вярата е по-силна от всяко знание.

 

Коментара ()

Вашият коментар