Тази седмица, докато Висшият съдебен съвет както обикновено се занимаваше със задкулисно кадруване, рапортуваше с есемеси и спретна една бърза и морално извратена рокада, в страната започнаха да се зараждат истински, народни Висши съдебни съвети.

Десетки хора се събраха в Галиче, в Стрелча, във Враца и в София, за да кажат, че не вярват в българското правосъдие. Те се струпаха гневни пред съдебните зали, за да покажат на полицаите, прокурорите и съдиите, че ги наблюдават изкъсо, следят ги как си вършат работата и какви решения вземат.

Недоволните хора не бяха платени. Не бяха докарани с автобуси от някъде и със сигурност нямаха еднаква партийна принадлежност. Те не бяха ръководени от диспечерите, които купуват гласове на изборите, нито пък от някаква фейсбук конспирация.

Ядосаните мъже и жени, и млади, и стари, се събраха импулсивно, за да покажат, че търпението към повсеместното беззаконие в нашата страна прелива критичен праг. Те заявиха, че не искат повече корупция, некадърност и бездушие да властват в полицейските управления, в прокуратурата и следствието, в съдебните зали, където всеки ден се решават човешки съдби.

Протестиращите не отидоха просто да заявят недоволството си, както се е случвало и преди след смущаващо несправедливи съдебни решения. Този път недоволните граждани демонстрираха решимост на контролен орган.

Днес те искат да са сигурни, че прокуратурата ще предяви правилното обвинение, защото, ако допусне грешка, повлияна от некадърност или от финансово поощрение, тя не може да бъде поправена в съдебната зала.

Искат да са убедени, че полицаят този път ще си заслужи 20-те заплати накуп при пенсиониране. Искат да знаят със сигурност, че съдията няма по силата на навика и инерцията да прояви бездушие, формализъм и буквализъм и да пусне с лека ръка от ареста някой обвинен в тежко престъпление, за да преследва той на свобода свидетели, да прикрива доказателства и да тормози нови и нови жертви.

По-просто казано: недоволните в София, Враца, Галиче и Стрелча се опитаха абсолютно безплатно да свършат това, което Висшият съдебен съвет много добре платено не може и не иска да свърши вече 25 години - да контролира ефективно магистратите.

Правосъдната система в България не функционира. Липсата на възмездие и справедливост блокира бизнеса, гони чуждите инвеститори, деморализира обществото и предизвиква хаос - всекидневни саморазправи по улиците, градския транспорт, кметски изнасилвания на ученички, денонощен тормоз над населението в селата...

И в цялото това безвластие Висшият съдебен съвет, с малки изключения в състава си, е като една черешка на тази отровна торта - десерт, който правосъдната система не спира да сервира на българите в неприключващия преход. Висшият съдебен съвет през всички тези трудни години не само нагло е имитирал нелеп контрол върху системата.

Членовете му като цяло никога не са били безспорен пример за морал и принципност. Много от тях са по-скоро бизнесмени. И днес никакви телефонни разпечатки не могат да ни убедят в противното, защото всички знаят кой и каква роля играе в тази бутафорна организация.

Съвет, който не е разрешил и предотвратил нито един голям скандал в съдебната система. Не е спирал да показва нечистоплътни обвързаности, а тази с чалга посредника Красьо Черничкия е само една бойскаутска история - скромен намек за невероятните безобразия, които се случват там.

И протестиращите, които искат да изземат функциите му днес, просто не вярват в реформата, която предстои във Висшия съдебен съвет.

Те не смятат, че разделянето на съдийски и прокурорски органи ще донесе промяна. Не вярват също така, че увеличаването на парламентарната квота ще направи съвета ефективен и високо морален - просто защото отдавна не вярват на политиците, които избират.

И как да вярват, като виждат какви недоразумения точно от парламентарната квота бяха избрани да представляват този неработещ орган точно в седмицата, която показа, че съдебната и правоохранителната система в България от години е в медикаментозна кома за сметка на данъкоплатците.