Преди четвърт век двама млади музиканти - басисти и смелчаци, се впускат в едно непредвидимо приключение. Този професионален и приятелски тандем, въоръжен с решителност, неуморен ентусиазъм и шепа мечти за големи и шумни концерти на световни звезди в една малка държава, успява стъпка по стъпка да изгради своята промоутърска компания "София мюзик ентерпрайсис". Стартирали от едно бюро, измайсторено от врата, полегнала върху четири каси, днес техният екип е отговорен за повече от 500 близки срещи на българската публика с най-популярните и обичани лица от музикалната сцена през годините.
Дами и господа, аплодисменти за Иван Несторов-Амебата и Димитър Ковачев-Фънки.

- Празнувате 25 години от създаването на вашата промоутърска компания. Така да се каже, това е една добре отгледана рожба на вашия професионален тандем. Трудно ли бе израстването на общото ви "дете" и доволни ли сте днес от това, което сте създали заедно?

Иван Несторов: Активът на нашата компания е над 500 концерта на световни звезди у нас. На пръв поглед е доста внушителна цифра, но бързам веднага да кажа, че в нормалния свят нашите колеги постигат такъв резултат за около една-две години. Ние напълно си даваме сметка къде сме и какво сме постигнали. Може би за мащабите на държавата ни е много, но в крайна сметка е съвсем нормално за този бизнес изобщо.

Димитър Ковачев: Безспорно не ни беше лесно да се осъществим заради географското, икономическото и други положения, в които се намираме, но 25 години все пак не спряхме.

- През онази 1991 година, когато започна всичко, с какви надежди и очаквания стартирахте вашия бизнес?

И. Н.: Отначало разполагахме само с много ентусиазъм. Полека-лека всичко стана по-професионално. В първите години с Димитър правехме всичко сами. Лепяхме афиши, продавахме билети, строяхме сцената, като на всичкото отгоре трябваше да свирим и като съпорт банда, защото бяхме и действащи музиканти. На финала пък задължително

трябваше да изпращаме подобаващо артистите, напивайки се

порядъчно с тях

Пускахме глупав имейл до големите групи като AC/DC и други, които даже не ни отговаряха. Ние сме израснали в онова време на пълна изолация зад желязната завеса и сме мечтали да видим на живо всички тези големи музиканти, с които впоследствие се срещнахме лично. Никога обаче не сме градили някаква стратегия за успех. С времето, както казах, работата стана по-корпоративна. Образуваха се екипи и полека-лека и дейността ни се превърна в един нормален бизнес, от който на практика живеем. Не сме прокопсали кой знае колко много, но имаме 25 години, изпълнени със страхотни спомени и емоции.

Д. К.: Имаше един период, ако си спомняш, Иване, в който си мислехме да грабнем по едно куфарче и да започнем да продаваме сирене, пирони и всякакви глупости, но ни увряха главите. Като бяхме млади, гледахме “Сигнал” и “Щурците”. Нямахме досег до чужди звезди и готини концерти и решихме да започнем сами да правим такива, за да ходим на тях. Ние бяхме първите, които организираха официален метъл концерт с 12 000 души на стадион "Академик". С групата "Содом", която не беше виждала повече от 1500 души в живота си. Момчетата

се уплашиха и не искаха

да излязат на сцената

И двамата сме на мнение, че човек трябва да се занимава с това, което разбира и го прави щастлив.

- Кои са били най-сериозните сътресения, през които сте преминали?

И. Н.: В онези години изобщо не се знаеше какво се случва. Много банки фалираха. Няма да забравя, когато доведохме Стинг, доларът скочи с 30% и изведнъж билетите, които бяхме пуснали на определена цена, станаха смешни. Всичко беше толкова непредвидимо, че не знам как се задържахме на повърхността. За щастие ние никога не сме си фантазирали, че сме големи баровци.

Не са ни трябвали пари

за ферарита и глезотии

Всички спечелени средства сме инвестирали обратно в бизнеса, който е много рисков. Хората си мислят, че е достатъчно да продадеш един концерт и вече си станал богат. Не знаят какви колосални разходи се налагат. Често пъти един концерт може да е на загуба, дори да е бил напълно продаден.

Д. К.: Никога не сме били толкова отчаяни, че да седнем и категорично да кажем: "Край."

- Като партньори имали ли сте кризи и случвало ли се е да искате да се разделите?

Д. К.: Никога. Ние сме приятели от толкова отдавна.

И. Н.: През акъла не ни е минавало.

- Как се поддържа едно такова мъжко приятелство толкова години?

И. Н.: Няма точна формула. Случва се като съвсем естествен процес. Двамата сме си разпределили задачите безкрайно добре и всеки носи отговорност за това, в което му е силата. Вярваме в другия. И така е с всеки член на нашия екип. Счетоводителят ни работи тук повече от 20 години. Шефката на рекламата също. Ние сме като едно семейство. Най-големите промоутърски агенции съществуват по този начин. В този бизнес

царува една мъжка дума, едно работно и проверено доверие, без отмятане

и разиграване

Всичко е точно. Както е между всички промоутъри в света, с които се познаваме персонално. Ние сме около 1000 души в света, които работим на ниво организиране на големи концерти. За да му върви на човек в тази сфера, трябва да е лоялен и честен както към артистите, така и към своята публика.

Д. К.: Разбира се. Никога не сме посрещали артиста с думите: "Олеле, майко, какво ще правим сега, продадоха се много малко билети."

И. Н.: Стискали сме зъби и сме правили концертите, дори сме раздавали покани само и само артистът да се чувства добре.

- Какво ще предложите на родните меломани през 2016 година?

И. Н: Нямаме практиката да говорим предварително. Във всеки момент сме в преговори с около стотина артисти от световния елит. С много малка част от тях ще подпишем договори, но веднага щом го направим, ще обявим концертите. Доволни сме от изминалата 2015 година обаче, защото всичко бе добре посетено.

Д. К.: "София мюзик ентерпрайсис" е известна с това, че когато обявим един концерт - ще го бъде. За разлика от други фирми, но няма какво да обещаваме предварително.

- Кои са най-паметните и успешни концерти, с които може да се похвалите?

Д. К.: Не е един.

И. Н.: Разбира се. Мадона, Роджър Уотърс, "Депеш мод", "Блек сабат" с Ози Озбърн, Шаде и т.н. Имаме може би две големи разочарования и те са, когато преместихме от стадион в зала Лейди Гага и "Ред хот чили пепърс". В един момент продажбите бяха слаби и мениджмънтът реши така. Това са обстоятелства, които не зависят от нас. Също както, когато Пинк се разболя. Три дни я лекувахме в хотела. Успяхме да отложим концерта й в Австрия, за да остане още два дни тук. Концертът обаче пак не стана.

Д. К.: Или когато китаристът на "Айрън мейдън" падна от сцената и си счупи главата.

- Вие как реагирате при подобни екстремни ситуации?

И. Н.: Запазваме хладнокръвие, освен че седим в офиса и си скубем косите, а

друг път сме като

пожарна команда

"Уайтснейк" ги задържаха митничари от македонска страна. После пък имаше заледяване по пътя Русе - Бяла и с Димитър отидохме да теглим. Доста е напрегнато понякога.

Д. К.: И да не говорим за "Ю ту" и трите дни, преди да ударим по масата.

И. Н.: Да. Мениджърът им беше тук, хапнахме кюфтенца, провери всички зали, пихме червено вино и накрая един друг европейски град ни взе концерта. Още
не сме изгубили надежда обаче, че ще ги доставим
на нашата публика.
Д. К.: Ми как?! Няма да ги оставим.
- Кои са най-ексцентричните изисквания на звездите, на които е трябвало да угаждате?
Д. К.: Не става въпрос за ексцентричност. Ние обичаме да даваме такива определения, защото сме си загубеняци. Хората си имат навици и потребности, с които са свикнали. Така живеят. Представете си, ако тръгнат на турне и трябва да редуват гръцка с турска и българска кухня. Ще си тръгнат с разбит стомах. Те трябва да бъдат максимално близо своя режим, до това как се хранят и как спят, за да не изпадат в стресова ситуация и да си завършат турнетата.
И. Н.: Да. Ако някой иска палмичка в стаята, ще му сложим.
Д. К.: И ще му осигурим цяла стая за кучето. Като онази глупава болонка на Шаде, която трябваше да си има стая в бяло, за да не се стресира. Хората искат да им е гот, не желаят да създават проблеми.
И. Н.: Лейди Гага искаше да пуши в гримьорната и ние надълго й обяснявахме, че не може, защото "Арена Армеец" има противопожарна система и ако се включи, ще ни издави. Тя имаше тоалети за 1 млн. евро и ако водата ги съсипеше, щеше да стане кошмар. Ние й казваме: "Недей да пушиш", а тя повтаряше: "Изключете я тази система." Беше забавно.
- С кого е било чест за вас да се запознаете?
Д. К.: С много наши кумири.
И. Н.: Да. Ние дори преживяваме трагедиите, които им се случват. Като смъртта на Леми Килмистър. Ние го познавахме добре.
Д. К.: Ами Гери Мур, който почина малко след концерта му в България. С Леми имаме интересни спомени. Водихме го на ротативки и в "Мистър Пънч". Един наш общ приятел му подари нацистка кама. Леми колекционираше каски, ножове, снимки и беше много запален. Нашият човек ми казва, че има страшен подарък за него.
Пет пъти го питах да не му пробута някое менте, защото човекът разбира
и ще го заколя с камата пред него, ако ни изложи. Оказа се, че наистина е много ценна - военна. Леми беше супердоволен и после се въртяха едни бутилки с уиски.

Как двамата промоутъри коментират Гери-Никол, Джорджано и дали са важни парите за тях четете в хартиеното издание на "168 часа".