Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Георги Стайков: Не трябва да се величае злото с филм за Жоро Илиев

Не се страхувах да емигрирам и не заплашвах, че културата ще осиротее без мен

Без всякакви страхове актьорът Георги Стайков очаква всички радости и неволи, които му е приготвила новата 2016 година. Звездата от култовия филм на режисьора Иван Андонов “Вчера” за себе си иска от бъдещето да му носи много здраве, а всички българи съветва да имат търпение относно своите желания.

“И да не се отчайват, защото всичко ще се случи “яваш-яваш” (лека-полека). Нали знаете каква е разликата с иберийския израз “маняна-маняна”? Същото е, но без елемента на напрежение”, обяснява пред “168 часа” Стайков.

Загледан в бъдещето, някак по навик той винаги хвърля и по един поглед на своето незабравимо “вчера”.

- Г-н Стайков, вече ангажирахте ли новата година с всякакви планове?

- Смятам през новата година да действам предимно в Бургаския театър. Съвсем в началото на 2016-а ми предстои нова премиера на тамошната сцена в представлението "Фалстаф и Веселите уиндзорки" от Шекспир. Режисьор е Йосиф Сърчаджиев. Музиката е от Стефан Диомов. Участват много добри наши артисти и дори Тони Димитрова. Редом до нея дори и аз пея, а според Стефан ми се получава доста добре, което силно ме изненада. Очаква се да бъде

една много забавна и жизнерадостна пиеса.

Самият аз се обадих на Борето Чакринов, с когото винаги сме се разбирали чудесно, и му казах, че ми се работи там. Той пък веднага ми предложи роля. Бургас е един прекрасен и наистина европейски град.

- Успокойте духовете окончателно и кажете дали ще снимате филм за Георги Илиев?

- Не. Някои хора са ме разбрали неправилно. Исках да снимам римейк на един мой филм, който много харесвам и за който получих награда за мъжка роля - "Без драскотина". Там става дума за един борец, а действието се развива през 30-те години на миналия век. Историята до известна степен е подобна на тази на Жоро Илиев и затова, изглежда, оттам е тръгнала заблудата.

- Би ли имала успех една такава продукция според вас?

- Не съм сигурен. Мисля, че не трябва да се възвеличава злото. Докато се подготвях за друг филм с такава тематика, се срещнах с доста хора, така наречените силоваци и мутри. Затова имам преки наблюдения. Историите, които са ми разказвали, включително за Жоро Илиев, не са приятни. Смятам, че ако човек трябва да прави подобен филм, трябва да покаже цялата истина, а тя е доста грозна. В същото време пък в обществото има едно митологизиране на мутренските времена, докато те изобщо не са били героични. Тези момчета бяха използвани през прехода, за да извършват подривни дейности, и те си изпълниха целите. После пък тези, които не продължиха да играят по свирката на когото трябва, вече ги няма.

- "Страхливо започваме живота си, Иване", казва вашият култов герой Ростислав. Вие от какво се страхувате днес?

- За момента от нищо. Може би ще започне да се появява страхът от смъртта, но още не е.

- Не ви ли беше страх навремето да емигрирате и не съжалявахте ли, че оставяте славата си у нас?

- Не. Изобщо. Точно тогава започнаха да се усещат промените. Няма да забравя как един телефонен техник ми каза веднъж: "Ей, артистчето, какво да те почерпя?" Казах си, че има нещо гнило тук. Най-основният ми мотив да емигрирам бе убеждението, че човек трябваше да пробва. Много колеги плашеха и тогава, както и сега, че ще избягат и, видите ли, културата ни ще осиротее без тях. Щом искаш да се махнеш, просто го правиш. Когато си млад, не те е страх от нищо. Баща ми ме е учил:

“В този живот трябва да пробваш всичко, сине, докато не си остарял”.

Добър съвет, който няма предвид да се пробват всички видове наркотици.

- Откривате ли черти от баща си у вашия син, който носи неговото име Николай?

- Да. Начинът, по който гледа жените. С мерак и интерес. Иначе е артистичен и импулсивен е като мен. По собствено желание свири на тромпет и пее в хор.

- Вярно ли е, че по време на раждането му сте давали съвети на докторите?

- В Швеция е силно желателно бащата да присъства на раждането. Тогава много измъчиха бившата ми жена Мариан, понеже е прието да се изчака колкото трябва, за да се роди детето по естествен път. Зададох им няколко по-конкретни въпроса

и те помислиха,

че съм техен колега,

но им обясних, че съм само син на техен колега.

- Защо не тръгнахте по стъпките на баща си, който е бил известен търновски гинеколог, а избрахте професията на актьора?

- Той много се шегуваше, че е станал известен като бащата на Георги Стайков. От ранна детска възраст се бях наслушал на истории за кръв, лекарства и болести, защото майка ми пък е зъболекар. Така някак си избягах от медицинското призвание. Завърших класическа гимназия и още там проявявах артистизъм. Исках да кандидатствам кинорежисура, но беше нулева година и пропуснах. В същото време бях приет и актьорско майсторство в НАТФИЗ, и право, а тогава беше много трудно да се влезе в тези дисциплини.

- Споделяли сте, че като млад сте отделяли много време на себеусъвършенстването си, а не сте се отдавали на бурни купони. Сигурно сте лазели доста по нервите на връстниците си?

- Да. Те ме смятаха, както казва Юрий Ангелов, за идиот. В смисъл на единак, който е сам за себе си. Днес обаче вече не се себеусъвършенствам толкова.

- В същото време сте били секссимвол, това сигурно е увеличавало броя на завистниците?

- Не съм обръщал внимание.

Човек трябва да има своя вътрешен съвет.

Така да се каже, да разчита на двама-трима човека от бранша и близки свои приятели, от чието мнение да се интересува единствено. Всички останали не са важни. Слушаш ги от уважение, но само кимаш с глава.

- "Само от истински приятел става качествен предател." Вас предавали ли са ви?

- Да. Предавали са ме жестоко, но е твърде лична история.

- С Христо Шопов поддържате ли връзка?

- Не сме първи приятели. Искахме да участваме в общ професионален проект, но това беше, когато все още бях наивен в представата си, че частното продуциране може да съществува у нас.

- Със съпругата ви Асения все още ли съчетавате личните с професионалните отношения във вашата продуцентска компания?

- За момента дейността й е замразена.

У нас действа една система, която продължава да бъде полусоциалистическа и полуфеодална.Субсидират се едни чалга представления, които да събират публика

Хората в нашия бранш са се приспособили към тази действаща система.

Смятам, че театърът трябва да вълнува, да трогва, да разсмива, но не може да е пошъл. Две трети от спектаклите, които гледам от доста време насам, са пошли. Даже се наблюдава една умора вече в публиката. Защо трябва да се субсидира от държавата нещо, което е откровен комерс. Като танцувално-музикалните номера на Камен Донев. (Пояснява, че обича да говори конкретно, а не с тънки намеци. - бел.ред.) Нямам нищо против Камен, даже му се възхищавам, че събира толкова зрители. Смятам обаче, че действащата система дава възможност за големи злоупотреби.

- В какви отношения сте с ръководството на Благоевградския театър, който осъдихте?

- Прекратихме отношенията си. Ние с Мариан Бачев осъдихме театъра за неизплатени хонорари. Не искам да коментирам повече, както си е позволил директорът да го направи. Обижда ме това отношение към артистите, защото, когато отидеш да си плащаш парното и тока, никой не те пита дали имат да ти дават пари, а си искат техните.

Хлябът не се продава на разсрочено плащане.

- Някои хора не успяват и веднъж да минат под венчилото, а вие цели три пъти.

- Човек прави грешки. Важното е, че сега съм намерил правилния човек. Така било писано.

- Вярвате ли в съдбата?

- Ясно е, че има съдба. По принцип аз съм реалист, но напоследък някои факти ме карат да вярвам, че има и енергии, които

не се усещат,

не се виждат, но съществуват и могат

да влияят на човек

Мисля, че всеки си има половинка.

Цялото интервю и каква е била третата сватба на актьора четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар