Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Свободното падане на "Челси"

Сривът на лондончани е безпрецедентен за шампион на Англия. След уволнението на Моуриньо нека да разгледаме и основните причини

Повече от ясно е, че 15-ото място на "Челси" изглежда абсурдно - имайки предвид, че буквално същият състав (и най-вече титулярите) спечели титлата през миналия сезон.
След съдбоносната девета за сезона загуба от "Лестър Сити" Моуриньо сам подсказа, че и той не е сигурен какво доведе до тази необяснима ситуация. На пресконференцията след мача попитаха Жозе дали отборът не играе според потенциала си този сезон - или пък просто миналия сезон е станало чудо и са играли много над възможностите си. Моуриньо отговори еднозначно: "Една от възможните причини за лошата игра е, че миналия сезон съм се справил блестящо и съм накарал футболистите да играят много над нивото си и сега те просто не могат да смогнат."
Езикът, който Жозе използва, напълно издава мисленето му: той ги качи на друго ниво, но те вече не могат да го поддържат. Това е класическият подход на Моуриньо: изцяло си приписва заслугите и същевременно прехвърля вината върху някой друг. Тъкмо заради този подход Моуриньо загуби и доверието на играчите си - мнозина от тях
намират методите му
за вбесяващи
През 2007 г., след като португалецът си тръгна от "Челси" за първи път, Клод Макелеле отбеляза, че Моуриньо отказва да отдава заслуженото на футболистите за постиженията им: "В третия му сезон беше суперучудващо да видиш как Моуриньо просто забрави заслугите на играчите си и си приписа цялата слава. За него не сборът от качествата на индивидуалните футболисти и на целия колектив направиха отбора истински гранд, а неговите методи."
И ето го сега Жозе уволнен за втори път- и този път в основата на личния му крах беше скритият бойкот от страна на лидерите в отбора Сеск Фабрегас, Еден Азар, Диего Коста, Неманя Матич, Бранислав Иванович; в Англия наричат това player power, или властта на играчите. (В "Челси" впрочем това вече веднъж се е случвало - в началото на сезон 2011-2012, когато бойкотът на Тери, Лампард, Чех и Дрогба прогони от треньорския пост младия Андре Вилаш-Боаш; но пък истинските им фенове тук справедливо добавят, че
съдбата си знае работата -
с назначения сякаш от немай къде временен мениджър Роберто ди Матео в края на същия сезон отборът спечели Шампионската лига.)
"Челси" на Моуриньо бе достатъчно добър миналия сезон - и това означава, че за този сезон просто няма извинение. Да, отидоха си доста опитни играчи - Ашли Коул и Франк Лампард миналата година, последвани от Дидие Дрогба и Петр Чех това лято. Тази загуба не може да бъде отхвърлена с лека ръка - това са играчи, които са си извоювали уважението на цял свят и които продължават да дават 100% от себе си дори когато не са титуляри всяка седмица. И въпреки това Моуриньо разполагаше с един от трите най-добри състави в "Премиършип" и клубът би трябвало да има предостатъчно опит, умения и ноухау, за да овладее срива още в началото на този сезон.
Брилянтното представяне на Сеск Фабрегас в първата половина на миналия сезон маскира нещо много важно - Фабрегас
създава структурен
проблем в "Челси"
Понеже физически не може да се справи с ролята на "номер 10" (получавайки топката в стеснените от вътрешните халфове на противника пространства), той предпочете да атакува от една идея по-задни позиции (нещо като Касорла в "Арсенал" в момента). Но това означаваше също и че Сеск беше двойка вътрешни халфове с Матич - и когато се втурваше напред, раздавайки пасове, оставяше сърбина сам "на барикадата" като опорен полузащитник. Заради този някак
скрит недостатък
в структурата на "Челси"и двамата позалязоха след Коледа - и във втората половина на сезона Моуриньо по-често позиционираше Фабрегас по-напред и вкара друг вътрешен халф заедно с Матич - Рамирес, и понякога дори централния защитник Курт Зума. Резултатът бе по-скучен, но "Челси" все пак беше отбор, който постоянно побеждаваше. Разбира се, трябва да отчетем и друго: към края на миналия сезон "сините" отпаднаха чисто физически (Моуриньо игра цяла година на практика с едва... 14 футболисти) и само благодарение на 8-те точки преднина на върха успяха с нокти и зъби да го добутат до края на сезона и да грабнат титлата.
Пеп Гуардиола и покойният Тито Виланова описваха играта на Фабрегас в "Барселона" като "анархична" - Сеск оперира извън съществуващите схеми, прави каквото си иска. Когато е във форма, тази свобода е напълно оправдана, но през останалото време Фабрегас се превръща в пречка. И макар да игра впечатляващо срещу "Лестър" миналата седмица, след като влезе като резерва, Фабрегас въобще не повлия на резултата, а "Челси" са изглеждали по-добре и без него.
Матич изглежда доста по-комфортно
в тандем с Рамирес, защото не му се налага да покрива толкова голяма част от терена пред защитата.
Другият играч, който подкопа системата на Жозе, е Еден Азар. Азар е известен с пълната липса на дефанзивни качества (и желание да се връща да пресира), но миналия сезон му бе простено: невероятните 19 гола и 11 асистенции за сезона и наградата "играч на годината"на Професионалната футболна асоциация през 2015 г. Към днешна дата Азар има 28 мача без гол - отчайващ рекорд за
толкова талантлив футболист
Моуриньо не искаше да го използва като "десятка", но и не можеше да продължи да оправдава нежеланието му да играе защитно, след като Азар спря да се справя и в нападение.
Фабрегас и Азар не са играчите, които ще спасят "Челси", но Моуриньо като че ли все още разчиташе на тях, защото поне един от двамата винаги бе сред титулярите този сезон (с изключение на мача срещу "Уолсол" за "Кепитъл Уан Къп"). "Челси" ще са много по-стабилни с работещ квартет в центъра - Педро, Матич, Рамирес и Уилиан и с Оскар зад Коста (в 4-4-1-1). А ако бързият Реми е на мястото на Коста, "Челси" ще стане по-защитно дисциплиниран отбор, което трябва да е приоритет. С Реми отпред имат възможност да станат и по-опасни на контраатака.

Целият анализ четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар