Преди повече от месец ви разказахме историята на Петя Момчилова, която ражда на седемнайсет години, принуждават я да остави детето си и тя 31 години търси дъщеря си. След статията в "168 часа" днес заглавието на историята й вече се е променило на: "След 31 години намерих дъщеря си!" Радваме се, че и ние сме допринесли за това Коледно чудо.

Петя Момчилова е непълнолетна, когато забременява за първи път и нито законът, нито родителите й я подкрепят. Единствено с подпис от майка си може да вземе детето от родилното, но майка й категорично отказва. Петя не иска да остави дъщеря си, но

е принудена да я даде за осиновяване

Дори не й дават да прегърне момиченцето, родено на 4 януари 1984 г. под името Росица. По-късно, когато навършва пълнолетие, Петя се връща в дома с надежда да си вземе детето, но оттам просто я изгонват. Дори не й казват дали дъщеря й е жива.

Така без сигурност къде и как е детето й, майката се лута 31 години във въпроси и страхове. Години наред живее с мисълта, че е извършила грях, че едва ли не е захвърлила детето си, че няма право да го търси, че заслужава мъката и болката си.

Тогава попада на Българската асоциация "Осиновени и осиновители", където й помагат да осъзнае, че не е извършила грях и че има моралното право да търси дъщеря си. Едва тогава Петя публично си позволява да разкрие цялата си история.

Ражда още три деца - две момчета и едно момиче, но никога не забравя първородната си дъщеря и винаги я търси. Затова се решава да сподели историята си със "168 часа". С надеждата, че след статията най-накрая ще намери детето си. И се оказва права - надеждата се сбъдва.

Като коментар под публикацията на нашия сайт се появява: "Здравейте!

Аз съм детето, което Петя търси и чака от години!

Спрете със злобните коментари, защото не знаете защо ме е оставила и какво се е случило! Никой не е съдник! Тя е прекрасен човек и се радвам, че съдбата ни срещна, дори и след време!"

А Петя пише в личния си профил във фейсбук: "Щастлива съм да споделя с всички мои приятели, че моето чакане свърши!!! Днес имах една дългоочаквана среща с момичето, което ме намери!"

Дамяна Карова: Стана случайно. Моя приятелка беше споделила публикация от страницата на групата "Чакам те" във фейсбук, в която биологични майки търсят и чакат своите деца. Заинтригува ме и кликнах да я разгледам.

Там намерих линк към статията на "168 часа". Прочетох историята на Петя и сякаш изтръпнах. Като видях, че детето, което търси, е родено на 4 януари 1984 г. - като мен - сякаш свят ми се зави.

Четох я веднъж, после веднага отначало…

и така няколко пъти

Чета и плача… Не бях съвсем сигурна дали става дума за мен, но историята ме разтърси.

Дали Дамяна е искала братя и сестри и как реагира Петя, че е баба, четете в хартиеното издание на "168 часа"