Нов шанс за вечно губещия Леонардо ди Каприо
С пет номинации за “Оскар” и девет за “Златен глобус” Леонардо ди Каприо би трябвало да се смята за истински ценен в актьорските среди.
Обаче само с две статуетки от тези общо четиринайсет номинации той всъщност е обявен за най-големия губещ. Особено когато става дума за наградите “Оскар”, защото въпреки множеството си емблематични роли Лео така е не получава желаното престижно отличие.
Каква е причината, питат се мнозина. Дали защото с филми като “Ромео и Жулиета” и “Титаник” той се наложи като красавец, любимец на тийнейджърки, а този образ никога не е бил добре приеман от критиците? Или пък прекалено активната му дейност на природозащитник го прави враг на много големи имена в бизнеса, които се занимават с петрол или с ГМО продукти? Каквато и да е причината – фактът е, че
Леонардо сякаш е невидим за филмовата академия.
Той наистина има цели пет номинации, но всъщност заслужвала много повече. Да не говорим, че е направо смешно Ди Каприо да няма нито един “Оскар”. За много от великите си роли той не получава утешителна дори номинация.
В сферата на “Златен глобус” Леонардо е малко по-голям късметлия и успява да спечели цели две статуетки – през 2005 г. за “Авиаторът” и през 2014 г. за “Вълкът от Уолстрийт”. Но дори и за някои актьори два “Златни глобуса” да са мечта, за Лео със сигурност не са достатъчни.
Феновете се надяват, че най-новата му номинация за The Revenant този път ще сложи край на черната серия за актьора и той ще спечели и “Златен глобус”, и “Оскар”. Почитателите на Ди Каприо се надяват той да прихване малко от успеха на режисьора на филма Алехандро Гонсалес Иняриту, който
само миналата година спечели уникалните три оскара за най-добър режисьор, най-добър оригинален сценарий и най-добър филм за “Бърдмен”. Ако той може да спечели три статуетки от раз, то тогава е възможно най-накрая и Лео да триумфира.
Филмът е създаден по романа “Завръщането” на Майкъл Пунке. Годината е 1823 г. – време, когато Американският запад е дива територия; земя, която не е покорена. Само смелите и отчаяните дръзват да навлязат в нея.
Един от тези мъже е Хю Глас – опитен ловец и трапер, който е нападнат от мечка по време на експедиция в индианските територии. Раните му са толкова тежки, че другарите му предпочитат да го изоставят, вместо да го носят със себе си. Двама мъже са натоварени със задачата да изчакат смъртта му и да го погребат. Чакането отнема твърде много време и когато индиански боен отряд се приближава до лагера, защитниците на Глас бягат.
Оставен на произвола на съдбата, ограбен и лишен от оръжия, Глас не умира, а намира сили да пълзи инч по инч, миля след миля. Бори се с хищници, с глада и болката от ужасяващите си рани. Единственото, което го крепи и го тласка по пътеката на агонията, е желанието да се завърне в света на живите. Да се завърне и да отмъсти на хората, които са го изоставили и ограбили.
Сценарият е написан от самия Алехандро Иняриту, а лентата е заснета изцяло с естествена светлина. Екипът отказва да използва специални ефекти и често
снимките са насред истински снежни бури и виелици
При представянето на филма в Ню Йорк Ди Каприо дори разказа как веднъж температурите паднали до минус 40 градуса: “Снимахме, когато бурята изведнъж ни връхлетя. Направо попитах Алехандро: “Какво, по дяволите, правим?”
Но това, че екипът едва не измръзва, е само част от многото легенди, които се появиха за жестокото заснемане на филма.
Слухове разказват, че освен че на актьора му се налага да яде бизонски черен дроб, за да не припадне на снимачната площадка от глад; че на няколко пъти ръцете му почти измръзват; че има проблеми с очите заради силните снежни бури.
Най-екстравагантното твърдение е, че по време на снимките Леонардо ди Каприо е изнасилен от мечка и това е най-бруталната сцена във филма.
Едни приемат новината с потрес, други със смях. Все пак това е по-скоро измислица на някой нездравомислещ репортер. А от екипа отрекоха с думите, че за снимките е използвана женска мечка, което автоматично отрича твърдението.
Истината е, че това звучи като пълна измислица. Но е факт, че Лео е един от най-смелите актьори, които не се притесняват да снимат при минусови температури, да работят денонощно и да се отдадат напълно на образа си.
Може би заради всички тези жертви на актьора предварителните залагания, че той най-накрая ще вземе “Оскар”, са в негова полза. Ще видим – все пак основната му конкуренция е Майкъл Фасбендер за превъплъщението си като Стив Джобс, а академията неведнъж е доказвала, че много обича филми за емблематични известни личности.
И всяка година, когато Леонардо е номиниран, престижната статуетка сякаш
му се изплъзва в последния момент именно заради някоя друга политическа роля или екранизация на емблематична историческа личност или събитие.
Първата му загуба е през 1994 г. Ди Каприо е само на 19 години, но прави уникална роля в “Защо тъгува Гилбърт Грейп” като умствено изостаналия брат на героя на Джони Деп. Наистина да те номинират за “Оскар” за поддържаща роля, когато си толкова млад, е престижно, дори и да загубиш. Но Лео губи единствено заради това, че дотогава не е известен и това е първата му голяма роля. Защото превъплъщението му е най-доброто, и то не само за годината. Статуетката отива при Томи Лий Джоунс за “Беглецът”.
През 1997 г. Ди Каприо участва в “Титаник” – филм, превърнал се в легенда, но като че ли тази роля му изиграва лоша шега. Да, с нея става световноизвестен – но предимно като красавец, любимец на тийнейджърките. Именно тази му слава го преследва и до днес и според много критици образът на красавеца неведнъж е натежавал против него при раздаването на награди за актьорски постижения. Всъщност “Титаник” получава цели 11 номинации за “Оскар” - включително за режисура и за най-добър филм, но академията дори не благоволява да номинира Леонардо. Същата година за “Оскар” се борят Джак Никълсън за “Колкото толкова”, Мат Деймън за “Добрият Уил Хънтинг”, Робърт Дювал за “Апостол”, Питър Фонда за “Златото на Ули” и Дъстин Хофман за “Да разлаем кучетата”. Наградата печели Джак Никълсън. От наградите “Златен глобус” все пак отчитат играта на Леонардо и му дават поне номинация, но статуетката печели Питър Фонда.
През 2003 г. името на Ди Каприо отново се спряга сред най-добрите актьори за годината. Той е номиниран за “Златен глобус” за “Хвани ме, ако можеш” на Стивън Спилбърг. Лентата разказва за Франк Абигнейл-младши, който
още преди деветнайсетия си рожден ден успешно открадва милиони долари
Леонардо избягва от чисто романтичния образ, но от академията отново не го забелязват. “Златен глобус” печели Джак Никълсън за “Относно Шмид”, а “Оскар” – Ейдриън Броуди за “Пианистът”.
През 2005 г. Ди Каприо е по-близо от всякога до голямата си мечта. С превъплъщението си като Хауърд Хюз в “Авиаторът” получава дори признание от тези, които по принцип не го харесват. Той категорично оставя зад гърба си образа на любимец на тийнейджърките и доказва, че ще играе все по-трудни роли. И наистина Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо създават един изключителен филм, разказващ историята на велик човек, който не може да избяга от собствените си демони.
Леонардо печели първия си “Златен глобус” и никой не се съмнява, че ще добави и “Оскар” към него. Но отново академията не признава актьора, който този път наистина надминава себе си. Статуетката обаче отива при Джейми Фокс за лентата “Рей”. Като че ли самият Джейми се учудва, когато печели.
Леонардо не се обезкуражава от отношението, а напротив – започва да работи още по-усърдно.
И две години по-късно е не с една, а с две номинации за “Златен глобус” – за “Кървав диамант” и за “От другата страна”. Това се случва изключително рядко – един и същи човек да се състезава в категория за най-добър актьор два пъти в една и съща година, но и при съотношение две от пет Лео пак няма достатъчно късмет. Наградата отива при Форест Уитакър за “Последният крал на Шотландия”. “От другата страна” получава четири награди “Оскар” – за най-добър филм, за най-добра режисура, за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър монтаж.
Ди Каприо дори не е номиниран. Всъщност медиите наричат тази му роля “една от най-силните, но най-слабо оценена от критиката”.
През 2009 г. друга негова роля остава почти незабелязана. Става дума за “Пътят на промените”, в който Ди Каприо отново си партнира с Кейт Уинслет. Това е песимистичен разказ за живота на средностатистическото семейство. Лентата категорично е пренебрегната от академията и получава само три номинации във второстепенните категории. Ди Каприо все пак получава номинация за “Златен глобус”, но наградата отива при Мики Рурк за “Кечистът”.
През 2013 г. Лео прави експеримент – вместо в ролята на положителния герой влиза в тази на жесток и дори леко луд плантатор. За такова решение се иска не само много талант, но и много смелост.
Но въпреки това Лео пак не попада в топ 5 за оскарите, а на наградите “Златен глобус” е изместен от колегата си Кристоф Валц. Двамата участват рамо до рамо в “Джанго без окови” и получават номинации, но само единият печели.
Следващата година като че ли е тази с най-голямата загуба на Ди Каприо. Първо невероятната му игра във “Великият Гетсби” остава незабелязана от абсолютно всяко жури за награди.
Другият му голям коз за годината е “Вълкът от Уолстрийт”. След като виждат как играе Лео, всички си казват, че просто за тази роля вече няма как да не спечели “Оскар”. И наистина нещата тръгват добре – Ди Каприо взема “Златен глобус” и
медиите вече подготвят новини как смазва конкуренцията и на оскарите
Но членовете на академията явно се оказват слепи. Леонардо отново остава без статуетка. Тя отива при Матю Макконъхи за “Клубът на купувачите от Далас”.
Сега Леонардо ди Каприо ще се изправи срещу Майкъл Фасбендер за “Стив Джобс”, Еди Редмейн за “Момичето от Дания”, Уил Смит за “Сътресение” и Брайън Кранстън за “Тръмбо”. Да видим дали най-накрая ще дойде краят на черната серия за този великолепен актьор.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции