Признанията на режисьора копират известна пародия на Arte от 2001 г.

Стенли Кубрик никога не е признавал в интервю, че е помогнал на НАСА да фалшифицира кацане на Луната. До тази констатация достигна проверка на "168 часа".

На 10 декември сайтът

YourNewsWire.com

пусна видеоклип,

уж показващ именития режисьор да изповядва в тайно интервю, че е участвал в грандиозна измама.

Зашеметяващото видео се появи 16 години след смъртта на Кубрик, но според режисьора му Патрик Мъри той е успял да заснеме разговора три дни преди смъртта на Кубрик през 1999 г. В същото време бил принуден да подпише специална декларация от 88 страници, че ще пази тайната в продължение на 15 години.

Пред камерата човек, представящ се за Кубрик, твърди:

"Всички кацания на Луната бяха фалшиви,

а аз ги заснех." "Учуденият" Мъри пък през смях го пита: "Ама вие сериозно ли говорите?"

“Сериозен съм. Да, това беше измама”, отговаря твърдо човекът, който се представя за легендарния автор на филма “2001:Една одисея в Космоса”.

А на въпроса защо досега не е направил достояние на света тази измама, "Кубрик" обяснява, че си мълчал, защото считал заснетите кадри за свой шедьовър.

Като оставим настрана факта, че човекът от клипа изобщо не прилича на световноизвестния кинотворец, има и цяла поредица от несъответствия.

Самият Мъри в свое интервю пък заявява, че е провел разговора през май, докато в действителност Кубрик умира в Лондон от инфаркт по време на сън два месеца по-рано - на 7 март 1999 г. На всичкото отгоре в нередактираните версии на интервюто, които се разпространяват в мрежата от август тази година, се вижда, че на 14-ата минута

интервюиращият назовава своя събеседник “Том”

и му дава инструкции как да продължи историята си – точно както би го направил с актьор.

“Вие не казвате, че той не е казал нищо. Вие казвате какво е казал той, не е нужно да го имитирате (става дума за президента Ричард Никсън, който е цитиран в интервюто - бел.авт.) Том, давам ти насоки! Ти не трябва да го докладваш, а да го повториш. Ние тук правим изложение. Ето как ще го промъкнем”, чуват се наставленията на режисьора.

Говорител на вдовицата на Стенли Кубрик направи ясно и кратко изявление по повод разпространения материал:

“Интервюто е лъжа. Стенли Кубрик никога не е бил интервюиран от Патрик Мъри, цялата история е измислена, измамна и невярна.”

Макар Мъри все още да не е признал, че е изфабрикувал интервюто, със сигурност се осланя на ефекта от мистерията в неговия проект.

Пък и

той изобщо не е първият,

който се опитва да спекулира с тази тема. Още преди 14 години се появява кинотворба, която застъпва подобна теза. Всъщност “Тъмната страна на Луната” е френски пародиен документален филм на режисьора Уилям Карел, който първоначално е излъчен по телевизия Arte през 2002 г. със заглавие “Операция Луна”. Основната идея на филма е теорията, че телевизионните кадри от мисията на “Аполо 11” с кацането на Луната са фалшифицирани и са записани в студио на ЦРУ с помощта на именития режисьор Стенли Кубрик.

Лентата изненадва с присъствието на няколко известни личности като Доналд Ръмсфелд, Хенри Кисинджър, Александър Хейг, генерал Върнън Уолтърс, астронавтът Едуин Олдрин, както и на вдовицата на Кубрик - Кристиане.

Първата част е посветена на по-тривиални въпроси като например тези, свързани с финансирането на програмата “Аполо 11” на НАСА и необходимостта от обществена подкрепа. От американската космическа агенция гледат на филма на Стенли Кубрик “2001:Една одисея в Космоса” като прототип на шоу, от което космическата програма се нуждае, за да имитира дизайна на космическите костюми и кораби и дори да наеме 700 холивудски техници, което спира всички други проекти на най-голямото филмово студио в света.

Причината е, че резултатът от мисията на “Аполо 11” бил разочароващ. Въпреки че е успял да се прилуни, Нийл Армстронг е в ролята на глупак, тъй като поради чисто физически причини техниката отказала и не могъл да направи снимка на нито една своя стъпка на повърхността на земния спътник.

Точно заради тази техническа пречка президентът Ричард Никсън и неговата администрация били

решили да фалшифицират снимките от Луната Кубрик първоначално бил отказал, но в крайна сметка се съгласил да заснеме лъжливите кадри. След успеха на заснетите сцени обаче според художествената измислица Никсън се бил уплашил, че все пак истината може да излезе на бял свят

и затова в нетрезво състояние се обадил на полковника от ЦРУ Джордж Каплан да ликвидира целия снимачен екип.

На другата сутрин президентът съжалявал за прибързаната заповед и решил да я отмени, но уви - вече било твърде късно. Междувременно злощастният офицер е полудял, след като е изпратил наемни убийци да се разправят с екипа. Екипът пък бил успял да избяга и потърсил убежище не къде да е, а във Виетнам.

Там наемните убийци също го търсели,

но скоро бегълците били заловени от виетнамски селяни въпреки перфектния си акцент и маскировка.

Вбесен, Никсън изпраща 150-хилядна армия и половината от Шести американски флот, за да намери и убие неуловимия екип от четирима души. Не успяват, но ЦРУ все пак ги ликвидира. Само Кубрик е пощаден.

Пет години след края на мисията режисьорът уж поискал да вземе свръхсекретната апаратура и обективи на Zeiss, за да заснеме филма “Бари Линдън”. В резултат си навлича гнева на наследника на Никсън, който решава да се отърве от него като последен свидетел на конспирацията. Информиран за заплахата за живота му, Кубрик се заключва в дома си и никога не го напуска до смъртта си. Все пак генерал Върнън Уолтърс решава да разкрие тайната за загадъчното замлъкване на Кубрик, но неочаквано умира на следващата вечер – нарушил е правилата за секретност на ЦРУ.

Единствената, но съществена разлика между този филм от заснетото от Мъри интервю е, че накрая дават как всички основни

участници се смеят

над репликите си,

които явно са монтирани умишлено с единствената цел да се покаже колко е лесно да се манипулира публиката.

За да няма никакво съмнение, че е просто пародия, във филма нарочно са допуснати поредица от фактологически грешки. Освен това наред с истинските събеседници са включени и измислени, а на някои от действителните са дадени неверни титли.

Пародията получава широк отзвук и е носител на няколко международни филмови награди, а режисьорът Карел признава, че е получил вдъхновение за нея от радиопредаването на Орсън Уелс “Война на световете” и филма “Полетът на “Кеприкорн 1”.

От всичко казано излиза, че все пак засега истината е следната - НАСА има шест успешни мисии с прилуняване и 12 души са ходили по повърхността на естествения ни спътник.