Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Шампионът Радослав Янков в интервю за 168 часа: Сноубордът е моя живот

"На старта не мисля за нищо. Не мисля как ще спечеля. Изобщо не се настройвам с такава нагласа. Никога не се ангажирам с някакви очаквания. Умът ми е зает само със сегашния момент. Фокусирам се. Карането е най-важно за мен. Спускам се. Виждам, че елиминирам един по един състезателите. Не мога да си позволя да се отпусна. До финала трябва да съм концентриран. Да съм силен." Тези мисли превземат ума на 25-годишния Радослав Янков преди голямата победа, която го изстреля сред звездите на световния сноуборд.
За първи път страната ни триумфира в паралелния слалом за Световната купа при мъжете в Кареца (Италия) благодарение на нашия спортист от Чепеларе. Янков не само финишира първи, но и детронира действащия световен шампион в дисциплината руснака Андрей Соболев. С този свой успех родният сноубордист даде повод за гордост на българите, но и си спечели огромна тежест - отговорността да оправдае надеждите, които от този момент насетне му възлагат всички. Целият спортен свят вече е вперил поглед в него и всички са в очакване на следващите му победи, а предизвикателствата след първия старт за купата тепърва предстоят.
Едва 13-годишен, българинът печели детско световно първенство, после става двукратен световен шампион за юноши в паралелния слалом във Вал Маленко през 2008 г. и в гигантския през 2009 г. в Нагано. Година по-късно дебютира на старт за Световната купа и до днес вече има зад гърба си 53 състезания от веригата, както и 10 старта на първенство на планетата. Участник е на олимпийските игри в Сочи, където завърши 21-ви в слалома и 25-и в гигантския слалом.

- Постигнахте историческа победа за България, а за вас самия какво означава този успех?
- Истинско удоволствие и безспорно постижение е да знаеш, че си победил най-добрите. Искам да благодаря за подкрепата и хилядите поздравления, които получих от съвсем непознати хора. Последните дни телефонът ми щеше да гръмне от обаждания и съобщения. Признанието за това, че си успял да стъпиш най-горе на стълбичката, е най-важното. Искам да обещая, че ще опитам да се боря и ще продължавам да гоня целите си не само заради себе си, а и заради всички, които се радват от моите успехи.
- Имахте ли време да отпразнувате победата?
- Никакво. Разполагах само с един почивен ден. Успях само да се събера с моя треньор Георги Атанасов и други наши приятели на една вечеря, на която изпихме по чаша червено вино, а часове по-късно продължихме с усилените тренировки.
- Очаквахте ли резултата, който постигнахте?
- В интерес на истината изобщо не мислех за победата. Старая се да се разгранича от всякакви надежди и очаквания. Единствено се стремя да се концентрирам върху мен самия и моето каране. Да, започнах още по-силно да вярвам в себе си, щом видях, че елиминирам един по един конкурентите си, но не позволих на еуфорията да ме завладее. Така щях да се отпусна, а бях длъжен да съм силен до края.
- Триумфът ви несъмнено засили очакванията към вас, а това е огромен психически товар...
- Опитвам се да не мисля за тази отговорност и какво ще искат да виждат еднинствено от мен хората в бъдеще. Самият аз не мога да си позволя да имам очаквания към себе си, защото това ми пречи. Разбира се, че ще поддържам добрата си форма и ще преследвам най-добрите резултати, но не мога да се оставя на страха от поражение.
- Как гледате на конкуренцията? Вие се наложихте над световния шампион Соболев още на финала на Европейската купа по сноуборд в Хохфюген, а сега отново го засенчихте.
- Той е изключителен спортист и медалист. Освен него има още куп състезатели с безброй сериозни победи зад гърба си. Имам респект към всички тях. Не омаловажам успехите на никого и не подценявам никого.

Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар