Незабавната реакция на българските политици и огромната вълна от недоволство в социалните мрежи от изказването на руския президент Владимир Путин за славянската писменост извади на дневен ред и други позабравени спорове. Един от тях е този за името на най-големия ни храм. Защо точно "Свети Александър Невски"?

Ние сме единствената православна държава, в която централната катедрала не носи името на местен покръстител или просветител, като св. княз Борис, св. св. Кирил и Методий или светецът покровител на България св. Иван Рилски.

Защо тогава главният

храм на България

е кръстен на чужд светец

и с какво руският пълководец е заслужил тази чест? Тези въпроси поставя новосформирана група във фейсбук, която иска възстановяване на българското име на храм-паметника.

Обикновено официалната историография изтъква довода, че главната ни черковна сграда е наречена така на името на небесния покровител на цар Александър II от благодарност заради освобождаването ни от турско робство. Но това основание изглежда комплексарско и доста пресилено. И без него изобщо не можем да бъдем обвинени в неблагодарност, тъй като в София руският император е почетен с внушителен паметник, извисил се строго не къде да е, а пред портите на парламента. В същото време на царя освободител е наречен и главният столичен булевард. Да не говорим, че половината ни централни улици носят имената на руски дипломати, военни и политически дейци - граф Игнатиев, Аксаков, Алабин, Дондуков, Скобелев, Гурко, Паренсов... Отделно имаме и многобройни монументи, посветени на освободителите - Руски и Докторски паметник в София, мемориала на Шипка и мавзолей-костница в Плевен.

Някои свързват кръщението на патриаршеската ни катедрала с предложението на Петко Каравелов, гласувано от Първото Велико народно събрание, във Велико Търново да се построи храм-паметник, посветен на руската армия, като пренасят първоначалната идея за издигането му в старопрестолния град в новата столица. Съществува и версия, че ортодоксалната катедрала е построена с щедри руски дарения, но тя също е невярна -

истината е, че парите са събрани от

българския народ.

Всъщност най-правдоподобно е, че решението за името се взема от Фердинанд, тъй като по Търновската конституция престолонаследникът за разлика от него самия е трябвало да бъде кръстен в православната вяра, а в ролята на кръстник е трябвало да бъде руският цар. По дипломатически съображения именно този факт натежава в полза на името на православната катедрала, която вече е била в строеж, смятат историци. Известно е както от архивните източници, така и от описанията на съвремениците, че цар Фердинанд, освен с личната си ктиторска лепта в размер на 50 000 златни лева, участва пряко и с жив интерес във всички етапи на строителството. Самият автор на проекта арх. Александър Померанцев свидетелства, че и в най-малките детайли от оформлението на храмовия интериор може да се види намесата на българския монарх.

Не е минало и без съпротива. В печата от началото на ХХ век може да се намерят много позиции на патриоти и видни наши общественици, които недоумяват "защо най-величественият ни храм трябва

да носи името на някакъв си

незнаен Распутин от бреговете на Нева".

Все пак за пет години храмът се е казвал и "Св. св. Кирил и Методий". Причината е, че по време на Първата световна война България и Русия са противници. За да накаже българското "предателство", през октомври 1915 г. руска ескадра бомбардира Варна. Побеснял, Фердинанд нарежда да се заличи всичко, което свързва страната с нейната освободителка. Така правителството на Васил Радославов преименува храма на солунските просветители, а официално актът е посветен на освобождаването на Македония от българските войски.

След като България излиза победена от войната обаче, Светият синод настоява да се върне старото име на храма.

 Изглежда неочаквано, защото по това време България няма как да демонстрира благодарността си към Руската империя, защото тя вече не съществува. На командващия съюзническия окупационен корпус у нас ген. Кретиен владиците заявяват, че църквата винаги е подхранвала чувството на признателност към освободителката Русия.

Църковната линия е изгодна и за кабинета на Стамболийски, който търси компромиси с победителите при сключването на неизгодния за страната мир. През ноември 1921 г. земеделците предлагат на цар Борис III указ, с който храмът отново става "Св. Ал. Невски".
Оказва се, че името на православния светец е запазена марка на руския импе-
риализъм и катедралният храм в София съвсем не е единственият,
чийто патрон е той.

През годините на експанзията на руската империя много черкви са кръщавани с името на светеца. Централната православна катедрала в столицата на Азербайджан Баку, построена през 1898 г., например също се е казвала така. Но през 1937 г. по нареждане от Москва тя е взривена с динамит.