Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Софиянци и гостите на столицата посрещнаха 1 декември с толкова задушаваща тревога, че се наложи да стартира екзотично за нашите географски ширини разследване по чл. 326 от Наказателния кодекс.

Екзотично е, защото в най-новата ни 26-годишна история иначе така опитните в битката срещу беззаконието български полицаи, прокурори и съдии много рядко са събирали доказателства и отсъждали по този текст от закона.

Той наказва с до 2 години затвор всеки, "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога". Или както е модерно от последната седмица да се казва - всеки, който е създал тревога в обществото.

Иначе чл. 326 у нас се използва най-често, когато правоохранителните органи решат да влязат в ролята на медиен регулатор - на мястото на етичната комисия и СЕМ. Най-често разследванията са срещу журналисти и приключват безуспешно за обвиняемия след кратък тормоз. Дори върховните съдии са тълкували неведнъж, че този текст в закона е кух, защото не уточнява умисъл - "да причиниш с действията си вреда или да набавиш облага".

Чл. 326 стана скандално актуален неотдавна, когато след последните банкови сътресения депутати лобисти напираха да внесат поправка в него, с която да наказват всеки, който публикува или разгласи банкова информация.

Благодарение на обществения натиск тази вредна цензура не бе приета, защото, когато става въпрос за планираната атака срещу Първа инвестиционна банка - това без съмнение бе за наказателна отговорност, но когато говорим за КТБ - обществото трябва да бъде информирано своевременно, защото вече всички знаем какво се случи и продължава да се случва там.

Поводът за последната тревога на софиянци обаче не бе някаква мащабна банкова конспирация, нито пък разпространена от вестник прогноза за унищожително земетресение, както се е случвало в миналото.

Напрежението за малко да избухне след едно удивително некомпетентно изявление на пиарката на летище София, която обяви съвсем официално пред дузина журналисти, че на 50 метра от входа на аеропорта е паркиран микробус, в който е заложена бомба. Принципно реакцията на МВР в този случай бе абсолютно своевременна и професионална.

И изразът "рисков профил", който някои компетентни издания сложиха високомерно в кавички, е повече от точен за двама арменци, които влизат в страната ни от Турция през ГКПП Капитан Андреево, отиват на летището, паркират си там микробуса, след което заминават със самолети в различни посоки.

Да, тези арменци без съмнение са рисков профил не само в България, а и във Франция, в Русия, в Израел, в САЩ...

Така че единствената грешка, която бе допусната при обезвреждането на съмнителната стока в буса, като изключим яката изцепка на пиарката, бе недомислието действията на антитерористите да не бъдат прикрити, а да бъдат превърнати в телевизионно риалити. И виновните за това правилно бяха профилирани от премиера Борисов като "банда некадърници".

Ако трябва да бъдем точни обаче, единствените хора на територията на София, които бяха притеснени от цялата операция, бяха пристигащите и заминаващите пътници, които се наложи да ползват другия терминал на летището. Населението на столицата, а и на страната не се разтревожи толкова сериозно от бомбената заплаха.

Българите усетиха много по-искрена тревога от факта, че в същия ден бившият зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров бе катастрофално оправдан по три обвинения във финансови нарушения. И тази тревога е вече хронична, защото Бисеров е просто поредният, който се измъква заради явната безпомощност на правосъдието.

Всъщност единственият наказан от големия списък с гръмко обвинени си остава Вальо Топлото. Даже и мушморока Филип Тефтерчето, любител на оставянето на писмени веществени доказателства, се измъкна с условна присъда.

В този смисъл нека най-накрая да стане ясно, че тази безпомощност на държавата да въздава възмездие тревожи не само Европейската комисия, а и директно българското население. Неслучайно то се е стопило в последната година с още 45 хиляди души.

А най-притеснителното е, че 15 хиляди от тях са перспективни младежи - момчета и момичета, които са напуснали страната ни, за да работят и търсят щастие в държави, където законите се прилагат, а шансът за успех се определя основно от професионалните ти качества.