Едва ли е имало случай в историята на Европейския съюз толкова много хора да ругаят от все сърце политическия елит.
Бежанската криза очерта двата лагера. Единият на демагозите-политици, които проповядват изпразнените от съдържание понятия като мултикултурализъм, равенство и братство с другите религии. И този на обикновените хора. Които са загрижени за сигурността си и непрекъснато се питат дали децата им ще растат в християнска Европа, или ще живеят в някакъв придатък на Саудитска Арабия. Където принадлежността към християнството вероятно ще се наказва.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле пръв се осмели да каже, че между елита и обикновените хора има пропаст - той сравни немския канцлер
Ангела Меркел с непредпазлив скиор, предизвикал убийствената лавина, която може да помете Европа.
Изказването бе по повод пристъпа й на благородство, когато покани всички уплашени от войната. В арабския свят само това и чакаха. Телевизия “Ал Джазира” започна да показва на всеки 15 минути тези думи на Меркел и само за месец бежанците надминаха 1 милион. Лавината буквално помете границите в цяла Европа.
Вероятно Меркел не е очаквала точно този обрат, защото спешно се срещна с френския президент Франсоа Оланд и той както винаги безрезервно я подкрепи: “Нито една европейска страна не може да отклони приемането на бежанци. Разпределението на пристигащите в Европа трябва да се осъществява от всички европейски страни. В противен случай няма да принадлежим към единно общество, основаващо се на общи ценности и принципи.”
Френският президент не спря дотук, а в разгара на бежанската криза скастри източноевропейските лидери, че в Европа те нямат само права, а и задължения.
Да си правиш селфита с бежанци, да говориш за мултикултурализъм и за благоденстващо общество с различни религии, е лесно. Но кървавите атентати в Париж за пореден път поставиха един неудобен въпрос - в тях освен бежанец, са участвали и мюсюлмани, родени във Франция. Покрай разследването се оказа, че 571 французи са пътували до Ирак и Сирия. От тях 245 са се върнали, а 141 са убити там. По повод тези завърнали се мюсюлмани сега

властите обмислят
входни визи,
за да се ограничи достъпът им до “родината”, която очевидно за тях не е такава.
При терористичните атаки в Лондон през 2005 г. трима от четиримата атентатори се оказаха родени във Великобритания - в пакистански семейства. През 2013 г. в Англия бе заловен пакистанец, роден в Манчестър, обвинен, че е свръзката на терористи, които се канят да атакуват метрото в Ню Йорк.
Дали тези терористи са второ или трето поколение граждани на Франция и Великобритания, няма значение. Тези примери показват, че преливането на ценности от нашата цивилизация към ислямската са празни думи. Както и опитите за съвместното мирно съществуване на двете религии с малки изключения. Мюсюлманските гета и квартали навсякъде по света си остават на едно ниво, твърдо отстоявайки традициите си, независимо дали са в Англия, Германия, Австрия или САЩ.
Разликата между другите религии и исляма е, че той е социална култура, култура на обществото, задължителна за всички. Затова приказките на политиците, че тези 2 милиона бежанци ще се приспособят към европейската среда, като завършат тукашни училища и университети, са празни приказки.
И всички, които са били по арабските квартали, го знаят. Тези хора винаги ще помнят, че само в иракската война според “Амнести интернешънъл” са убити около 630 000 души, 65% от които деца и младежи до 30 години. Ако към тях се прибавят и жертвите от войната в Афганистан и другите конфликти в района, в които участваха САЩ и европейските страни,

убитите ще се окажат няколко милиона

Точна статистика по този въпрос няма.
Сред мюсюлманските общности винаги ще има хора, които ще искат да отмъстят за тези жертви. Ще има и европейци, които ще искат да отмъстят за загиналите в атентатите - палежите в бежанските центрове в Германия и протестите срещу Меркел вече очертават тази тенденция.
Заради това приказките на политиците за общото мирно съжителство са чиста демагогия. Винаги ще има джихадистки настроени мюсюлмани, които ще търсят реванш, защото не възприемат призивите за помирение и за общия им път с европейците. За тях общ път с християните няма. Също както САЩ и съюзниците им периодично искат да наложат на ислямските общества своите представи за демокрация без преговори, а от позиция на силата, така действат и джихадистите в Европа. Те също не преговарят - налагат своята религия и
който не я приеме,
трябва да умре
Всеки действа от позицията на силата, а жертвите са абсолютно невинни хора. След човеконенавистните атентати в Европа и войните в Близкия изток никой на никого не може да прости.
Затова честно е политиците да престанат с демагогията за мирното съвместно съществуване на двете религии. Защото то е мирно до следващия атентат и до поредното налагане на демокрация в някоя арабска страна.
И тези сблъсъци не са от сега, а от началото на самото съществуване на исляма. Първа Византия се е опитала да смачка Багдадския халифат. След това папите са организирали 9 кръстоносни похода срещу мюсюлманите. Маврите са се опитали да завладеят Европа, като са изклали много от испанците
с намерението да имат колкото се може повече
деца от испанките
Крайната цел била след няколко поколения да претопят населението на Европа. Рицарите заедно с войските на шведския, норвежкия и датския крал ги нападат и ги избиват до крак. Пет века по-късно Османската империя иска реванш и стига до Виена, където е спряна от шведите, поляците и наемници от цяла Северна Европа. Следват двете руско-турски войни. В края на миналия век започна войната на руснаците в Афганистан, след това войните в Ирак, в Чечня, отделянето на Косово, дестабилизацията на Египет, Ливан, Либия, Сомалия, Алжир, опитите за дестабилизация на Мароко и Катар и др. Смяната на едни диктатори с други послушни васали.
Като че ли това е повторение на един и същи конфликт с вековна история. Той няма да приключи и сега, защото големите държави продължават да играят старата игра, отстоявайки своите интереси.
Саддам Хюсеин стана сатрап, когато реши да търгува вместо с долари с евро. След това и той, и Муамар Кадафи започнаха да се заиграват с руски и френски петролни гиганти, което вбеси САЩ. За капак Башар Асад като верен приятел на Русия отказа да пусне през сирийска територия нефтопровода “Южен парс”, който трябваше да откара саудитския и катарския нефт към Турция, а оттам към Европа.
Всъщност Асад осуети идеята на Ердоган Турция да стане гара-разпределител на арабските горива и това е причината Анкара от три години да се опитва да го свали от власт.
Предложението на Турция към НАТО бе: Ако ни помогнете да свалим Асад и да озаптим кюрдите, ще спрем потока бежанци към Европа. Руснаците обаче нямаха интерес от този план и казаха: Не става. На тяхна страна застана и най-голямата регионална сила - Иран. Към тях се присъединиха новото иракско ръководство, кюрдите и “Хизбула” - стари врагове на “Ислямска държава”. Богатите страни от Залива пасуват и тихомълком подпомагат терористичната групировка, смятайки, че чрез нея ще сложат ръка на петролните находища в Ирак и Сирия. На този фон има
още един бизнес нюанс - продажбите на оръжие
По време на тези войни САЩ са изразходвали около 1100 милиарда долара за въоръжение и техника и това бе моторът на американската икономика. Сега монополът им е нарушен от Русия и Китай, чиито продажби вече надвишават тези на САЩ.
Именно заради тези противоположни бизнес интереси е толкова трудно лидерите на големите страни да стигнат до едно толкова просто решение - за общи действия срещу терористичната заплаха. Така докато се правят сметки, загиват невинни французи, руснаци, турци, ливанци, сирийци и иракчани.
Ако този политически и бизнес елит бе чел трудовете на Самюъл Хънтингтън и Збигнев Бжежински “Сблъсъкът на цивилизациите” и “Извън контрол”, щеше да знае колко лесно би могла да загине християнската цивилизация. Докато лидерите говорят за търпимост към религиите, религиозните конфликти ескалират, терорът става ежедневие, както и масовите кланета. Тези парадигми на хаоса поразително приличат на наръчниците на джихадистките идеолози, чиято цел е да се разрушат западните общества и да бъдат превзети от радикалния ислям.
За мнозина Париж бе началото, но и това не стресна европейските политици, които продължиха да демагогстват колко мирно съжителстват двете религии. Докато не започнаха палежите в бежанските лагери в Германия и масовите протести срещу Меркел. Германците могат да понесат много неудобства заради бежанците, но не и да предоставят жилищата си, за да ги приютят. Самата Меркел откровено каза пред “Билд”, че
не би приела мигранти
в дома си
Заради целия този абсурд партии като “Пегида” и “Алтернатива за Германия”, които иначе нямаха никакви шансове, сега събират все повече привърженици. Това е знак, че пропастта между управляващите и германците нараства.
За здравомислещите най-важен е въпросът дали политическият елит и бизнесът ще изтрезнеят, или ще чакат още, докато се развият сценариите на Хънтингтън и Бжежински за хаоса и терора? Всеки ден изчакване обаче къса връзката между управляващи и управлявани. Все по-голяма част от данъците на европейците отива за мигрантите, с които мнозина свързват атентатите.
В тази взривоопасна ситуация е достатъчна една искра, за да се сбъдне прогнозата на американския милиардер Ник Ханауер. Той неотдавна предупреди елитите да се вземат в ръце, бързо да променят системата в полза на обикновените граждани, за да не дойдат хората с вилите и да ги изметат.