Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Удари часът на Макбет

МАКБЕТ
Каквото ще да става -
и в най-дъждовния и бурен ден
настъпва пак часът определен!
(Първо действие; трета сцена)
С думите на собствения герой на Шекспир е най-подходящо да се отбележи, че часът на този безсмъртен творец за пореден път настана в света на седмото изкуство. На големия екран се задава филмовата адаптация на една от най-популярните пиеси на английския драматург и поет "Макбет".
Лентата е сред акцентите на тазгодишния филмов фестивал "Киномания" и ще бъде прожектирана на 22 ноември в НДК. Редовната премиера на филма в киносалоните у нас ще се състои на 11 декември.
По време на 29-ото издание на "Киномания", което стартира на 12 ноември с "Каръци" на Ивайло Христов и ще продължи до 29-и този месец, ще бъде показан и още един съвременен артистичен прочит, вдъхновен от богатото наследство на Шекспир. А именно суперуспешният театрален спектакъл "Хамлет" с Бенедикт Къмбърбач, заснет на лондонската сцена в "Барбикан".
Сценаристите на многообещаващата продукция "Макбет" Джейкъб Костоф, Майкъл Лесли и Тод Луисо следват много точно действието от страниците на Барда, за да разкажат историята на жестокия шотландски крал, прокарал пътя си до трона с кръв.
Лентата е режисирана от австралиеца Джъстин Кързъл, а в главните роли са устремилият се към "Оскар" този сезон Майкъл Фасбендър и винаги очарователната по френски маниер, Марион Котияр.
Драматичната лента вече впечатли силно публиката на кинофорума в Кан и си спечели десетминутни аплодисменти.
По време на "Киномания" нашата публика ще има удоволствието да гледа как Майкъл Фасбендър се трансформира изключително успешно не само в образа на шотландския благородник, но и в този на гениалния изобретател Стив Джобс в едноименната продукция на Дани Бойл.
За кое от двете си изпълнения обаче той заслужава "Оскар", съвсем в духа на Шекспировия текст трябва да се знае, че критиците вече му "вещаят" извоювана статуетка и за едното, и за другото, но отличието е само едно. Затова, вместо да гадаем, най-добре да изчакаме награждаването догодина.
Всъщност желанието на Фасбендър да влезе под кожата на Макбет е обстоятелството, което задейства продуцентите в стартирането на филмовия проект.
Действието в лентата разказва как съдбата поставя корона на главата на шотландския херцог (тан) Макбет. Преди това обаче той трябва да я плати със смърт. За да седне на престола, първо му се налага да убие краля Дънкан (Дейвид Тюлис). Страстният копнеж за власт и болезнената амбиция обсебват ума на смелия воин и той е готов да обрече душата си на дявола, за да царува.
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Привет, Макбет, привет, Гламилски тане!
ВТОРА ВЕЩИЦА
Привет, Макбет, привет, Кодорски тане!
ТРЕТА ВЕЩИЦА
Привет, Макбет, от който крал ще стане!
(Първо действие; трета сцена)
Джъстин Кързъл остава силно впечатлен от искреното отдаване на Фасбендър в изграждането на образа на Макбет. Актьорът прочита сценария 200 пъти още преди да е стигнал до сериозен разговор с режисьора за изпълнението на неговия ангажимент пред камерата.
Котияр също като своя колега е орисана да впечатли всички като лейди Макбет. Сцената, в която тя, измъчвана от съвестта си, се разхожда насън и признава на глас семейните грехове, е определена като
най-доброто изпълнение
на годината
"Винаги съм мечтала да изиграя тази героиня, но смятах, че това ще ми се случи по-скоро на френската театрална сцена", споделя Котияр.
Според първоначалните планове в образа на коварната съпруга на амбициозния пълководец трябвало да влезе Натали Портман. Носителката на "Оскар" има опит с тъмните персонажи и визията на кралица определено би й подхождала, но царските одежди и сега прилягат отлично на винаги въздействащата Котияр.
Именно лейди Макбет храни демоните у своя съпруг и го подтиква към измяна и извършването на най-тежкото престъпление - собственоръчно да отнеме живота на своя крал.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Недей духа си стяга!
Единствен гузния негонен бяга.
Бъди спокоен, ведър, оживен...
а всичко друго остави на мен!
(Първо действие; пета сцена)
Героинята има отговорността да упои добре Дънкан, за да може през нощта Макбет да му подари вечен сън, изпращайки го в обятията на смъртта.
Безскрупулната същност на лейди Макбет и нейното коварство обаче не могат да я предпазят от призраците, които започват да измъчват и подлудяват нейното съзнание. Накрая тя сама слага край на живота си, за да избяга от кошмарите.
МАКБЕТ
Могла би да умре и по-нататък;
бих имал време за такава вест...
(Пето действие; пета сцена)
Шекспировият герой е безчувствен след постигането на целта си. Да получи желаното, е далеч по-лесно за обезумелия монарх, отколкото да го запази. Той извършва ред непростими престъпления срещу свои доскорошни приятели, видни благородници и техните семейства, за да потуши техния бунт.
Враговете му обаче също имат да изпълняват своите съдби.
МАЛКОМ
Вдигни глава, Макдъф, и тръгвай с мен,
не зная нощ, да не завършва с ден!
(Четвърто действие; трета сцена)
Макдъф, който "от жена не е роден", ще сложи край на зверствата на Макбет, а наследниците на убития Банко (Пади Консидайн) ще поставят началото на кралската династия на Стюартите точно както предричат трите вещици в началото.
МАКБЕТ
Съмнявам се във сатаната, който
с двусмислици ни лъже, като казва
уж истини: "Макбет, не се страхувай,
додето Бърнамският лес не тръгне
към Дънсинейн! И ето че е тръгнал
към Дънсинейн! Звънете за тревога!
На крак! На излаз! Ако този тук
не лъже със известието свое,
да бягам или чакам все едно е!
Започна слънцето да ми дотяга
и ако би могла, сега, веднага,
да рухне сградата на този свят,
аз бих се радвал!... Удряйте в набат!
Вий, ветре! Смей се, гибел! Идвай, смърт!
Макбет, във броня, ще те срещне твърд!
(Пето действие; пета сцена)
Лентата на Кързъл предлага много напрегнати битки, войнствена атмосфера, драматични епизоди и всичко, подсилено от брилянтната актьорска игра, създава един съвременен и много въздействащ филм по най-краткия Шекспиров шедьовър.
В "Макбет" участват още Елизабет Дебики, Шон Харис, Джак Рейнър и други.
Субтитрите на филма са на Христо Дерменджиев по стиховете в превод
на Валери Петров.

Коментара ()

Вашият коментар